Лъскавата басня "ЕПЪЛ"

ЛЮБЕН НИКОЛОВ
Сп. "Компютър за вас" - 1988/1-2

    Когато бил още момче, Рокфелер се навел и вдигнал от земята една игла. След това станал милиардер. По тази проста и прозрачна схема започват всички басни от финансовия фолклор в Америка. Не е по-сложна и баснята, как в един гараж е направен първият микрокомпютър Епъл. Полирана от ухо на ухо (и от сръчни агенти на реклама), накратко тя изглежда така. Двама студенти, които гледали през пръсти на учението си, направили в един гараж микрокомпютър и станали милионери.

    Кой съчинява и кой разпространява такива басни в Америка, оставяме на любознателния читател сам да се досети. Все пак, за да не повярва някой, чуйте контрабаснята от нашия фолклор (датира някъде от двайсетте години):

    Един нашенец чул, че в Америка парите се търкалят по земята и решил да си опита късмета. Роднините веднага събрали пари за парахода, да им се махне от главата. Не щеш ли, на пристанището в Ню Йорк нашенецът подритнал с крак една хартийка. Навел се като Рокфелер, разгърнал я - 100 долара! Помислил малко и с "Хайде холан, от първия ден ли ще почвам работата" - я хвърлил във водата.

фиг.1. Протопипът. Епъл I е бил монтиран в
дипломатическо куфарче
 

    Стив Вознияк и Стив Джаб сигурно били по-работливи. Но от баснята комай само това е истина. Не са били студенти - през 1976 година Вознияк е работил в "Хюлит Пакард", а Стив Джаб - в "Атари". Първата им съвместна разработка е прочутата на времето "Синя кутия", с която мамели броячите на телефонната компания "Бел" и си говорели безплатно с цял свят.

фиг.2. Джон Скули и Стив Джаб (вдясно) по времето
на последната реорганизация


    Известно време Джаб водил нередовен и доста палав живот (най-меко казано), пътешествал до Индия, станал вегетарианец. А Вознияк е гениален конструктор по рождение. През 1976 година имало само един микрокомпютър - Altair. Но за да може да върши някаква що-годе полезна работа, трябвало да се купят много допълнителни принадлежности и действителната му цена ставала над 3000 долара. Тази сума Вознияк възприел като лична обида и решил сам да си монтира микрокомпютър.

фиг.3. Легендарният конструктор и програмист Вознияк

    Скоро обаче работата прераснала от "Направи сам" в "Конструирай сам". Наложили се съществени промени в архитектурата на машината. Не знам кое е решило съдбата й - дали сполучливата конструкция, или че успял да й намери навреме купувач. По ми се струва второто. Времето за персоналния компютър беше узряло и като равнище на технология, и като необходимост. Така че, ако не те, други щяха да го създадат в най-скоро време. Купувачът бил Пол Терръл, собственик на няколко магазинчета за радиочасти в района, който поръчал първите 50 бройки. Тогава Стив Вознияк, Стив Джаб и Рон Уейн (техен колега от фирмата "Атари", който скоро ги напуснал) на 1 април 1976 година основали фирма. Дали от вегератианството или по подражание на бийтълсите, Джаб избрал името й да бъде Епъл (така се казва компанията за плочи на музикантите).

    Първите компютри не са сглобени в гаража, както гласи лъскавата басня, а в стаята на сестрата на Джаб, в къщата на родителите им в градчето Лос Алтос, Калифорния. Общо от модела Епъл I са произведени само 200 екземпляра, които сега се търсят на колекционерски цени по света (фиг. I). Стив Вознияк и Стив Джаб поддържали непрекъснато връзка с университетите и изследователските центрове наоколо и ловили идеите, още във въздуха. Вознияк предложил да прибавят към компютъра екран, който се адресира точка по точка, за да може да се реализира и графичен режим - дотогава е бил само текстов. Постепенно решили проблемите около цветовете, по-късно и куплунгите за разширителни платки. Вознияк написва първата версия на Бейсик (наречен от него Аррlе-soft) и я записва на ROM върху дънната платка на компютъра. А Джаб поръчва на Джери Менох дизайна на кутията и графичния знак. Общо взето, много бързо схващат, че трябва да подготвят истински стоков продукт за пазара.

    Но нито дизайнът, нито младежкият ентусиазъм щяха да бъдат достатъчни (и в Америка има трудности при внедряването). За да се издигне "ябълката" във финансова орбита, се наложило да примамят Майк Маркула, бивш административен директор на компанията "Феърчайлд". Той е внесъл умереност и предпазливост, която не достигала на младежите и плашела по-сериозните инвеститори. Маркула бързо осигурил обилен приток на рисков капитал и всъщност истинската рождена дата на "Епъл компютър инкорпорейтид" е 3 януари 1977 година - след реорганизацията.

    За първите шест години фирмата регистрира феноменален успех. На 20 април 1977 година е обявен новият модел Епъл II, от който в света са продадени 3000000 екземпляра (без да броим клоните). Персоналът й нараства на 5300 души (към 1 август 1983 година) и именно този успех е причината за първата пубертетна криза. Неформалното управление, джинсите и сандалите вървят само докато сътрудниците са десетина. Когато стават стотици и хиляди, връзката между отделните сектори се затруднява, заражда се стихийна бюрокрация и в кратковреме младата компания прави няколко грешни стъпки.

    - През 1981 година пускат в суров вид Епъл III. Той трябвало да представлява преход към по-съвършената Лиза. Но компютърът се проваля с гръм и трясък. Въпреки шумната кампания (ангажирали детското градче Дисниленд за цял ден), нищо не било готово. Нямало ръководства, нямало програми. Когато след близо година тези пречки били отстранени, станало късно.

    - По това време "Ксерокс" инвестира средства в Епъл, което дава достъп на Вознияк в лабораториите му в Пало Алто, близо до Станфорд. Там той се среща със системния програмист Алън Кей, един от авторите на идеите за мишката, на прозорците и на "иконите". Вознияк моментално оценява предимствата на графичния интерфейс с потребителя и направо го прелъстява заедно с няколко от помощниците му. С този основен екип той лансира компютъра Лиза през януари 1983 година.

    - Това е първият компютър в света, управляван с мишка, икони и прозорци. За съжаление той е многократно по-скъп, не разполага с никакъв софтуер и производството му спира безславно само с 11 000 продадени екземпляра. Фирмата остава на повърхността благодарение на продажбите на добрия стар Епъл II.

    Джеф Раскин обаче разбира поличбата и на 24 януари 1984 година пуска Макинтош. Компютърът предлага революционни идеи, но годините са други, потребителят вече е станал капризен и няколко подробности го препъват. Наистина: няма допълнителна цифрова клавиатура, архитектурата му е затворена, оперативната му памет е само 128 Кбайта и еканът е черно-бял. Но най-важното - не е съвместим с IВМ.

    Затова оттук нататък го поемат професионалистите. Ръководството на "Епъл" се поема от Джон Скули, бившия президент на "Пепси-Кола". След безмилостна реорганизация резултатът е Макинтош Плюс и Мак СЕ. Те правят съдбоносната стъпка - осигуряват съвместимост с IBM, като запазват предимствата на графичния интерфейс и невъобразимите възможности на цветната графика. Всичко това го обещава и новата гама PS/2 на IBM, но нейната операционна система закъснява.

    Какво остана от баснята? Почти нищо. Вознияк идва от време на време във фирмата - създава IWM (Integrated Wozniak Machine - система за управление на дисковете на Мак). Стив Джаб основава новата компания NExT, която ще произвежда компютри за университетската младеж. А професионалните менаджери започват дивата война оцеляване, или по-точно - за парите на акционерите.

    Така "Епъл" прескочи юношеството и влезе а зрялата възраст.