Жична радиофикация в България
/kn34pc.com/статии/...

Жичната радиофикация е начин на пренасяне на радиопрограми по жични съобщителни линии. Тя е средство за масово и евтино радиоразпръскване. Създава възможност за излъчване на допълнителни програми при ниски разходи спрямо радиоразпръскването с предаватели и радиоприемници.

Началото на радиофикацията в България се поставя с първите уредби, получени безвъзмездно от СССР и монтирани през 1947 г. (в Бяла Слатина и Кнежа).

През 1948 г. е радиофицирано с. Бела вода (днешен квартал на Перник).

В края на 1948 г. са радиофицирани 51 селища с 8500 радиоточки.

През 1949 г. е започнато производство на радиоуредби във фабриката "Радиопром".

През 1954-1954 г. се подменят мрежите в около 200 селища, поставят се нови уредби, произведени в завод "Климент Ворошилов". Техническото състояние на радиотранслационните централи и мрежи непрекъснато се подобрява.

През 1954 г. са построени 233 фидерни линии. Значение за свързването на селищата има въвеждането на полихлорвиниловия кабел при полагане на подземни линии.

През 1956-57 г. с помощта на съветски специалисти са изработени уредби с високи качествени показатели и двузвенна система на радиомрежите.

През 1961 г. се въвежда дистанционно командване на радиовъзлите от общинските центрове, включват се в действие 136 управляващи и 532 подчинени уредби.

През 1968 г. започват масово да се използват часовникови автомати за включване и изключване на радиоуредбите, като отпада нуждата от радиооператори.

От 1971 г. се внедрява 3 програмна радиомрежа за селища с кабелизирана радиофикационна мрежа, от 1981 г. - 6 програмна (чрез уплътняване на кабелната телефонна мрежа).

От началото на 1980 г. започва подмяната на старите лампови радиовъзли с нови транзисторни, произведени в завод "Електроакустика".

В началото на 1982 г. са радиофицирани 53,6% от селищата. Развитието и финансирането се осъществява от народните съвети.

В средата на 90-те години интересът към жичната радиофикация от страна на абонатите леко спада, особено в големите градове.

През 2006 г., когато БТК е приватизирана и закупена от мобилния оператор Вивател (сега Виваком), се прекратява поддръжката на радиофикацията. Дейността по стопанисване и поддържане се прехвърля към общините. Оттогава много радиовъзли в страната ни бяха закрити. От тогава много кражби на проводници е имало по въздушната мрежа в селата след закриването.

През 2018 г. все още има действащи радиовъзли, но броят радиослушатели е сравнително малък.

***

Радиовъзелът е съвкупност от радиотранслационна мрежа и радиотранслационна централа. Радиотранслационна мрежа се наричат съоръжения, служещи за пренасяне на електрическа енергия с звукова честота от централата до абонатните високоговорители (радиоточки). Тя се състои от 4 до 10 и повече линии в зависимост от големината на селището. Тези линии биват въздушни и подземни. Въздушните линии могат да бъдат окачени самостоятелно на стълбове или на стълбовете за ниско напрежение. Мрежите могат да бъдат еднозвенни или двузвенни.

Еднозвенна система при нея цялата енергия от централа се разпределя по мрежата до абонатните високоговорители. Тази мрежа се нарича "абонатна линия" като нейното напрежение, прието в България, е 30V. Това напрежение е възприето поради неговата безопасност. Тази система се използва в местни радиовъзли в училища, учреждения, предприятия и малки селища.

Двузвенната система се състои от фидерни и абонатни линии. Захранващото напрежение на фидерната линия е сравнително високо за абонатните високоговорители. Ето защо абонатните линии се включват към фидерната линия чрез абонатни трансформатори. Стандартните напрежения за фидерната линия са 120V и 240V, като до 1955 г. е съществувал и стандарт 60V. Тези високи напрежения са с цел да се използват дълги линии, за да няма голямо затихване по мрежата.

Първоначално въздушната транслационна мрежа се прави от поцинкована тел с диаметър 3мм. Най-често в селищата е монтирана на електрическите стълбове за ниско напрежение, като транслационната мрежа се поставя под нивото на силовата мрежа на минимално разстояние от 1 м. Тя бива окачена на специални конзоли и изолатори, като на една конзола могат да бъдат поставени както абонатна линия, така и фидерна, като в този случай са поставени 4 изолатора:


сн.1

По късно поцинкованата тел бива заменена със специалния кабел за радиофикация ППВР:


сн.2

Подземната мрежа се изгражда, като се полага в отделни бетонни канали. За по лесно полагане, контролиране и поправяне, както и за отклонения, се правят специални шахти или комбинирани шахти за радио и телефони. За използване на подземна мрежа се използва специалния кабел П296.


сн.3

На сн.3 е показан кабел за фидерна и абонатна линия.

Абонатните устройства са част от абонатната линия и се състоят от абонатен отвод, ограничител, вътрешна инсталация и абонатен високоговорител. Абонатният отвод се прави от проводник ППРВ, където се захранва един или няколко абоната при жилищен блок, или от поцинкована тел - при едноетажна постройка.

Вътрешната инсталация се прави от мостов проводник или проводник ПКИ със сечение 1,5 мм. с който завършва със специален контакт за радиофикация.

Ограничител се поставя към всеки отвод или на всеки абонат отделно. Той представлява резистор със стойност 450 Ω, мощност 2W. Предназначението му е при късо съединение в даден абонат да се намали затихването на сигнала при останалите абонати.

Фидерни отводи се правят към големи жилищни сгради, където има много абонати и голям товар в абонатната линия и в тоя случай затихването на абонатна линия превишава 4 dB, където напрежението пада под 19V, с което се нарушава нормалната работа на абонатните високоговорители. В този случай в жилищната сграда се поставя абонатен трансформатор с мощност, съответстваща с товара на абонатите.

Абонатните трансформатори също могат да се причислят към абонатните устройства. Те могат да бъдат монтирани на открито върху стълбовете


сн. 4

така и на закрито. Предназначението им е да намалят високото напрежение от радиотранслационната централа до нормалното напрежение за работа на абонатните високоговорители (радиоточки). Входното напрежение може да бъде 120V или 240V. Изходното напрежение е 30V. Мощността е 20W, 40W, 60W и 100W.

Абонатните високоговорители са за напрежение 30V тоест за включване към абонатна линия, като за домашни нужди се използват с мощност 0,3W, а за обществени нужди се произвеждат с по голяма мощност от 1,5W до 6W. Има модел абонатни високоговорители, които са предназначени за включване освен на абонатна линия, така и за фидерна линия за напрежение 120V.

В големи селища се строят и отделни фидерни мрежи за озвучаване на площади и улици, като се ползват специални звукови колони, монтирани на стойки. При тях се използват отделни радиоуредби. В по малки селища се използват фидерната мрежа, която захранва абонатните линии, като високоговорителите са монтирани на стълбовете за ниско напрежение.

***

Радиотранслационна централа се наричат съоръжения, служещи за приемане и предаване на програма, която се подава към радиотранслационната мрежа.

За радиотранслационната централа са необходими апаратна, студио и допълнително помещение. Тези помещения се строят в сграда, която е приблизително в центъра на натоварване с радиоточки.

Апаратна се нарича помещението, в което са монтирани всички приемни, усилвателни, командни и защитни устройства. Площта на помещението е различна според размерите на радиоуредбата.

Студио се изгражда само при по-големи населени места за излъчване на местни програми.

При малки населени места в самата апаратна е поставен микрофон за предаване на съобщения. Допълнителното помещение представлява ремонтна работилница, където се отстраняват повреди по радиоуредбата и абонатните съоръжения. Много често те са поместени в апаратната стая.

Към радиотранслационната централа се числят следните съоръжения:

1. Антенно устройство: представлява антена в средновълновият обхват или за УКВ обхват.

2. Заземително устройство се състои от метален заземител, заровен в земята. Предназначението му е да заземи всички метални съоръжения в централата.

3. Приемни устройства представляват обикновени висококачествени радиоприемници, които са вградени в радиоуредбата или са външно монтирани на отделни маси. В последните години те се използват като резервен вариант, а самата програма се доставя по радиорелейна линия или по телефонен чифт.

4. Предусилватели-смесители са многостъпални усилватели на напрежения, които осигуряват необходимото напрежение за усилвателите по мощност. Те биват отделни пултове, монтирани заедно с радиоприемната част или вградени в самата радиоуредба.

5. Усилвателите представляват от 1 до 10 усилвателни блока, които могат да бъдат в отделен станок или комбинирани с радиоприемната част и предусилвателя.

6. Изходното комутационно устройство има задача да разпредели радиопрограмата към линиите на радиотранслационната мрежа. Монтирани са също предпазители. Линейното табло обикновено се прави в отделен станок като линиите зависят от големината на селището.

7. Измервателно устройство служи за профилактични измервания на линиите. Измерва се входен импеданс, изолационно съпротивление и затихване на линията.

Радиоуредбите първоначално са били лампови (произвеждани в завод "Ворошилов"), а след това полупроводникови (завод "Електроакустика".)

В малките селища се използват уредби с изходна мощност 100-300W/450-600W, а при големи селища: 1000W или повече. За един град от 120 000 жители е достатъчно да работят 7-8 уредби по 1000W.

За озвучаване на улици и паркове са монтирани и отделни уредби и са изграждани отделни линии с отделни линейни табла.

***

Радиовъзел гр. Плевен:

усилватели на мощност линейно табло улично озвучаване

***

измервателен блок приемна част и предусилвател ремонтно място

***

Радиовъзел в село Садовец:

Линейното табло и измервателният блок са от радиоуредба ТУУ 100

***

Радиовъзел гр. Горна Оряховица

Радиовъзел гр. Долна Оряховица /сн. Дилян Кирилов/

Божидар Цветанов
13 април 2018 година, доп. 28 април 2018 година, 19 август 2019 година