Инсталиране на Ubuntu 

        Наблюдавайки статистиката за посещения забелязах, че потребителите посещаващи нашата страница използват предимно операционна система Windows. Това ме накара да оставя за малко сканирането на списания и да опиша в няколко реда инсталирането на една от водещите Линукс дистрибуции. Ако трябва да бъда по-точeн -  Линукс е името на ядрото на операционната система. Самата операционна система е по-правилно да се нарича ГНУ/Линукс. Целта на проектът ГНУ е създаването на напълно свободна операционна система, наричана система ГНУ. Свободна операционна система означава, че всеки може да я копира, модифицира и разпространява свободно. 

        Няма да се спирам подробно на предимствата и разликите между Windows и ГНУ/Линукс. Накратко ще кажа, че Windows след инсталиране не предлага никакъв допълнителен софтуер, освен няколко игри. Докато всяка Линукс дистрибуция след инсталиране предоставя достатъчно софтуер, необходим за ежедневна работа.

        Какво е Убунту: това е линукс базирана операционна система, която е подходяща за преносими компютри, работни станции и сървъри. Тя включва всички приложения, които са необходими за работа - уеб браузър, офис пакет, програми за обмяна на съобщения, обработка на снимки и много други.

        Има няколко начина да се сдобиете с инсталационен диск на Убунту. Първият начин е, да си го поръчате от страницата на Убунту. Ще получите по пощата пакет за инсталация. Можете да заявите от 1 до 3 броя дискове за инсталация на десктоп система. Лошото е, че ще трябва да изчакате няколко седмици, докато Ви изпратят поръчката. Вторият начин е, да си изтеглите дистрибуцията, във вид на имидж файл, след което да я запишете на диск. Текущата версия е 7.04, на страницата на дистрибуцията има препратка към български огледала. Третият начин да получите инсталационния диск е, като го копирате от познат.

        И така, ако вече сте се сдобили с диск с помощта на един от трите начина, можем да започнем инсталацията. Преди това не забравайте да зададете в Биос необходимите настройки, така че при стартиране системата да може да зарежда от CD-ROM.

        Направете архив на данните, които считате че са важни за вас!

        И така да започнем. След зареждане на ubuntu-7.04-desktop диска, се появява меню с няколко варианта за избор:

           

        Нека да разгледаме по-подробно:

        Start or install Ubuntu -  работа с Live CD-то в нормален режим;

        Start Ubuntu in safe graphics mode - ако не работи нормалния режим, може да пробвате с този

        Install with driver update CD - този режим предоставя възможност за работа с компютъра, когато драйверите от производителя са пуснати след излизане на дистрибуцията и не са включени в нея;

        Check CD for defects - диагностика на инсталационни диск, ако имате някакви проблеми, трябва да започнете оттук;

        Memory test - режим за диагностика на оперативната памет, полезен при непредвидени зависвания, рестартирания и др.;

        Boot from first hard disk - ако сте оставили инсталационния диск в устройството за четене, може да продължите оттук да заредите системата;

        Инсталационният диск дава възможност да се запознаете със системата и да я инсталирате, а също така и да го използвате, като средство за диагностика и възстановяване.

        Избираме първа точка - стартиране на системата. След като изчакаме малко (зависи с каква конфигурация разполагате), ще се зареди графичната среда

       

        Ако досега сте работили с Windows, графичната среда ще Ви направи впечатление. В Убунту по подразбиране графичното обкръжение е GNOME. Мисля, че лесно ще се ориентирате в менютата. Ако получавате връзка към интернет по DHCP (напр. БТК ADSL), ще имате възможност да сърфирате в интернет докато тече инсталацията. 

    Преди да пристъпите към инсталиране, може да разгледате и проверите  наличните приложения. 

    Да преминем към инсталирането. Много е лесно, щракате два пъти върху иконата "Install", която се намира на десктопа.
   
    Първото нещо, което трябва да направим е да изберем език, който ще се ползва по време на инсталацията и ще бъде основен за нашата система. Аз избирам български.

       

        След това ако е необходимо избираме местонахождение и часови пояс. Мисля че тази стъпка може да се прескочи, защото с избор на език, всички регионални настройки са направени.

        

       Следващата стъпка е да изберем клавиатурна подредба. Имате избор между клавиатурна подредба по БДС и така наречената фонетична подредба. Може да проверите своя избор като напишете нещо в полето. Превключването между кирилица и латиница става с клавишната комбинация Alt+Shift.

       

        Сега идва ред за подготовка на дяловете. Предполагам, че предварително сте заделили поне два дяла за инсталация. Първият е за така наречената swap памет, която се избира според наличната оперативна памет. Правилото е: swap = 2 x RAM, в мегабайти. Например ако имате 512 Мб RAM, swap дялът трябва да бъде 1024 Мб. Вторият е за инсталация на системата. Десет гигабайта ще са ви достатъчни. Избираме: Подготовка на дисковото пространство - Ръчно. 

        ВНИМАНИЕ: Всяка манипулация на дяловете от твърдия диск, трябва да се прави само след създаване на резервно копие на неговото съдържание!

        Възстановяването на информация е много по-трудно от направата на един архив. Още повече, че не винаги може да се възстановят загубените данни след неправилна манипулация с твърдия диск.

        Следва сканиране на наличния хардуер.

       

        Тъй като предварително съм заделил дялове за линукс, програмата за инсталация откри следните дялове:

       

        Може да форматирате някой от съществуващите дялове, като не забравяте да бъдете внимателни. Ако сте решили да инсталирате върху празен диск, т.е. ако няма инсталирана друга операционна система, бих препоръчал следния вариант за създаване на дялове:

/ - коренова директория, зареждащ дял. Тук ще се съдържат всички системни файлове, инсталирани програми и др. , 5-6 Гб ще са достатъчни за обикновен компютър;

swap - специална файлова система, използваща се за виртуална памет;

/var - този дял ще се използва за бързо възстановяване на системата, без да има необходимост от допълнително изтегляне на инсталационни пакети. 5-6 Гб ще са достатъчни;

/home - домашна папка, съхранява всички потребителски настройки и данни

        Може би се питате, каква файлова система да използвате. Изберете ext3.

        

        Следващата стъпка дава възможност да създадем потребител, като може да пренесем потребителски настройки и данни от друга операционна система, ако има такава инсталирана. 

        

        Може спокойно да прескочим горното действие и да преминем към създаването на първия потребител:

       

        Ако всичко е попълнено, преминаваме към следващия прозорец. Ще видим всички настройки, които сме направили за нашата инсталация. Промените направени досега са обратими. Последен шанс, да проверим дали всичко е наред. Да инсталираме тогава - Install!

       

        Когато приключи инсталацията ще излезе съобщение, което ни приканва да рестартираме компютъра. Рестартираме.

       

        Не забравяйте да извадите ubuntu-7.04-desktop диска от оптичното устройство, за да може системата да се стартира от твърдия диск.

        Ако имате друга операционна система ще видите меню ,от което избирате коя от двете системи да се зареди. Натискате ENTER, тъй като Убунту е на първо място. Системата ще се зареди, след което трябва само да въведете името на потребителя и паролата, които използвахте при инсталацията. Връщаме ме се отново към познатия ни вече GNOME.

    Ако получавате интернет връзка по DHCP (напр. БТК ADSL), ще видите напомнящ прозорец за налични обновления. Щракате върху подсказката и следвате помощника. Ако е необходимо, направете своите настройки за интернет от Администрация на системата - Мрежа. Тегленето на обновления отнема различно време, зависи от скоростта на Вашата връзка. Не пропускайте тази стъпка!

       

        Може да се наложи отново да рестартирате, за да влязат в действие всички промени.

        За да инсталирате драйвери за видеокарти NVidia или ATi, използвайте помощника от Администрация на системата - Диспечер на ограничените драйвери. (Не се притеснявайте, че диспечер е написано с грешка). Тъй като политиката на Убунту е, да включва само свободен софтуер, тези драйвери не са предоставени в инсталацията.

       

        Сложете отметка и изчакайте инсталирането на софтуера.

       

        С това инсталацията приключва. Вече имате една нова работна среда, която предлага най-необходимия софтуер за една работна станция. Отпада необходимостта да слагате външни кирилизатори, допълнителни програми за проверка на правописа и разбира се досадните антивирусни програми, които черпят  ресурси от паметта на компютъра.

        Трябва да отбележа, че за да гледате филми и слушате музика, е необходимо да се инсталират допълнителни кодеци. Как става това ще разкажа следващият път.

        Надявам се, че тази статия макар и несвързана с радиолюбителството е била интересна за Вас. Приятна работа с Убунту.

LZ2XYZ, KN34PC
7-8 май 2007 година