Разпространение на радиовълните

    1,8-MHz или "160-метровият" обхват през деня предлага надеждни условия за работа на разстояния до около 40 км. По време на зимните нощи обаче са възможни връзки на разстояния до няколко хиляди километра.

    3,5-MHz или "80-метровият обхват" се използва повече през нощта, отколкото през деня. Дневно време рядко може да се чуе сигнал на по-голямо разстояние от 300-400 км, но по време на нощните часове не е необичайно покриването на разстояния от няколко хиляди километра и през зимните месени редовно се правят трансокеански връзки. През лятото нивото на атмосферния шум е твърде високо.

    7-MHz или "40-метровият обхват" притежава повечето от характеристиките на 3,5 MHz с тази разлика, че разстоянията, които могат да се покрият през дневните и нощните часове, са по-големи. През деня при добри условия могат да бъдат постигнати разстояния от няколко хиляди километра, а след залез и рано сутрин през зимата е възможна работа със станции от другия край на света като при това сигналът следва затъмнената част на земното кълбо. Общо взето, зимните месеци дават по-добри резултати от летните, а летните атмосферни шумове са значително по-малък проблем, отколкото на 80 метра, въпреки, че те могат да достигнат до високи нива в екваториалните области.

    14-MHz или "20-метровият обхват" е може би най-добрият за работа на големи разстояния. По време на по-голямата част от цикъла на слънчевата активност той е отпушен за някой части на света практически през всичките 24 часа па денонощието, докато по време на минимума на слънчевия цикъл той като правило е използваем само през деня, привечер и рано сутрин. Този обхват на практика винаги има мъртва зона.

    21-MHz или "15-метровият обхват" има характеристики, които силно зависят от цикъла на слънчевата активност. По време на неговия максимум този обхват е удобен за работа на далечни разстояния през по-голямата част на денонощието, а в годините на ниска слънчева активност той става изключително дневен обхват. Дори понякога е неизползувани и през деня. Независимо от това често пъти е възможно да се поддържа радиовръзка на разстояния до 2500 км посредством спорадична Е-йонизация, която може да възникне както през деня, така и през нощта, по всяко време на цикъла на слънчевата активност.

    28-MHz или "10-метровият обхват" за близо половината от 11-годишния слънчев цикъл се счита обикновено за DX обхват през часовете на деня (с изключения на лятото) и е добър за местни връзки през нощните часове. По време на максималната активност на слънцето той може да бъде отворен за връзки до късно вечерно време. През периода на минимална активност на Слънцето този обхват в северното полукълбо обикновено е "запушен" за работа на далечно разстояние посредствен F2-слоя. Въпреки това радиовръзки могат да бъдат установени по всяко време чрез спорадичния Е-слой, какъвто беше случаят и с 15-метровия обуват.

    Често ще има изключения от изключения от казаното по-горе и тяхното наблюдение и описване е една колкото интересна, толкова и полезна дейност на радиолюбителското движение.

    50 до 54 MHz: Този граничен обхват съчетава в себе си някои от характеристиките както на по-ниските, така и на по-високите честоти. Почти всички видове разпространение могат да се срещнат в този обхват, което е допринесло в значителна степен за неговата популярност. Преди всичко не трябва да се пренебрегват удобствата, които той предлага за местни радиовръзки. Дори и да липсват благоприятни условия, една добре обзаведена станция на 50 MHz би трябвало да e в състояние да поддържа редовни връзки в радиус от около 120 до 160 км в зависимост от формите на терена, размерите и височината на антената, а така също и умението на самия оператор.

    Промяната в атмосферните условия води до увеличаване на радиуса на покритие до 500 и повече километри, като това важи най-вече за по-топлите месеци. Спорадичните Е-слоеве водят до т. нар. "сезонни отпушвания", при които е възможна работа на разстояния от 650 до 4000 км като самите "сезони" са дните и седмиците около най-късия и най-дългия ден в годината. Аврорните ефекти дават една интригуваща възможност на ултра-късовълновиците от по-северните географски ширини да работят DX до около 2000 км. По време на максимум на 11-годишния цикъл на слънчевата активност може да се работи DX на 50 MHz в световен мащаб чрез пречупване на вълните на F2-слоя на йоносферата.

    144 до 146 MHz: Йоносферните ефекти са значително намалени на 144 MHz. Не е известно да е била направена връзка чрез F-слоя. Радиовръзките, направени посредством спорадичен Е-слой, са редки. В сравнение с 50-MHz обхват 144 MHz се отпушва за този вид комуникация за много по-късо време, а покритите разстояния са значително по-малки. Аврорното разпространение е почти както за 50 MHz, с изключение на това, че сигналите са малко по-слаби и по-изкривени. Тропосферното разпространение с увеличаване на честотата се подобрява. То е било причина за провеждането на радиовръзки на 144 MHz на разстояния до 4000 км, а връзките на 800 км са доста чести през по-големите месеци. Радиусът на сигурни радиосъобщения на 144 MHz при най-лоши условия е малко под 80 км.
 

    Литература: "Наръчник на радиолюбителя", Част II, гр. София, Издателство "Техника", 1976 г.