Детекторен приемник

    За първи път видях детекторен радиоприемник през 2000-та година в списание "Наука и живот" от 1930-та година. Тогава бях малък, 11 годишен и поставих под съмнение възможността да съществува такова нещо и да работи, защото знаех, че никой радиоприемник не работи когато не е включен в електрическата мрежа.

    След години отново се присетих за въпросната статия, беше 2006-та година и пуснах тема във форума за Електроника. Там ме светнаха, че такова нещо съществува, и работи и дори изпълнено в наши дни би могло да работи, дадоха ми линкове със снимки на други любителски конструкции на детекторни радиоприемници, както и формули за изчисление на резонансна честота на трептящ кръг и индуктивност на цилиндрична еднослойна бобина.

    Запалих се страшно много и реших че на всяка цена ще конструирам въпросния приемник. Намерих си телеграфистки слушалки "Октава ТОН-2А" и се захванах с изчислението на бобината, намерих стар въздушен променлив кондензатор от радиоприемник "Орфей" и някакъв диод със стъклен корпус, в който се виждаше лентичка, контактуваща с кристал, реших че това ще да е германиев точков диод.

    Емайлиран проводник за бобината размотах от мрежов синфазен филтър от телевизор "Електрон 380" и навих бобината на PVC тръба за канализация, свързах цялата схема, заземяване за тръбите - на парното и пуснах през прозореца на панелката десетина метра кабел за антена.

    Сложих слушалките и започнах да въртя променливия кондензатор, със силно наострен слух очаквайки да хвана радиостанция.

    Нищо не се хвана, пълна тишина в слушалките. Усъмних се дали правилно съм изчислил резонансната честота на кръга, или дали антената е достатъчно дълга, или дали има достатъчно мощен средновълнов предавател наблизо.

    Писах във форума, че нищо не е излязло и получих отговор от досетил се потребител, че щом в диода има лентичка, а не жичка, това вероятно е ценеров диод с много голям капацитет на прехода и затова не съм хванал нищо.

    Това се оказа правилната версия - подмених диода с високочестотен силициев диод (само това имах) и започнах отново да слушам.

    Не можете да си представите радостта ми, когато успях да хвана "Христо Ботев" и музика и говор зазвучаха в слушалките! Звукът беше много слаб, но достатъчно ясно се разбираше всичко.

    Прилагам звуков запис [mp3, 128 kbps][2,3mb] от 2006-та година на приемането. Звукът беше леко изкривен и по-тихите звуци не се чуваха изобщо, поради високото напрежение на отпушване на силициевия диод.

    По-късно намерих германиев точков диод, с който силата на звука се повиши, изкривяванията изчезнаха и започнаха да се приемат и някои по-слаби радиостанции.

    Целият детекторен радиоприемник сглобих на парче от ламиниран паркет, като за входовете и изходите използвах клемите от стар ключ за печка.

    Детекторният приемник работи и до днес много ефективно, като при експериментите с друга бобина за приемане на дълги вълни на програма "Хоризонт" от Вакарел се оказа, че сигнала е много силен и се чува изключително ясно с високоомните слушалки.


инж. Димитър Бадаров
4 април 2014 година