Програматор за EPROM 2716 и 2732

    Още през 1998 г., малко след създаването на силистренския ретранслатор LZ0RSL, у мен възникна идеята да създам радио на УКВ със синтезатор. По него време ми се обади един състудент от Русе (LZ2VM), който ми даде идеята за синтезатор на основата на радиостанция "ЛОТОС".

    Проблемът беше в трудното намиране на брояча с два коефициента на броене. В ония години такава търговия в провинциалните градове не беше на печалба и такива елементи беше почти невъзможно да се намерят, ако някой не пътува до голям град и да ги закупи. Та той ми предложи комбинация от TTL елементи, заменящи автоматиката на този брояч при промяна на коефициента на броене. Тогава беше на дневен ред да създам управление за входовете на синтезатора.

    Апаратурата, която създадох работи и досега и се намира на разположение на LZ2NX намираща се в момента в с. Срацимир, силистренско. Първата идея беше да се използват големи ИС от вида на EPROM за задаване на честотата (канала) на работа. Имах опит с TTL ИС и се на сочих към най-лесните за намиране по онова време EPROM 2716, 2732, 2732A.

    Неудобно ми беше да се моля всеки път на различни приятели да ми записват и после да ги изтриват (в случай на неудачно записана информация) различните EPROM. Затова реших да създам свой програматор. Поразрових се из литературата, тогава списанията доставяха много схеми на такива програматори на дискретни елементи и реших да съставя сам схемата на бъдещия програматор. От справочната литература за програмируеми памети разбрах какви са времената за импулсите участващи в процеса на програмирането.

    Така се оформи и първоначалната схема, която се вижда и сега. Докато мислех по нея ми се появи и идея въвеждането на информация да е обвързано с преместването й в следващ разряд. Така всяко следващо натискане на кой да е бутон би предизвикал преместване на предишната информация надясно по индикаторите. Така и преобразих схемата. Неудобството дойде от бързодействието на TTL елементите и вибрациите на контактуващите части на съответния бутон. Получи се така, че едно натискане на кой да е бутон (0-F) предизвикваше запис на един или два разряда от индикатора за записваема информация. Консултацията със специалисти по случая ме въведоха в тайните и хитростите при записване на такива работи за посочените ИС.
 



Броячи на адреси и индикация
 



Връзки с EPROM

 



Клавиатура и шифратор
 



Памет, буфер и индикация


    Единият начин беше да се използва нещо като програма следяща последното от такива трепвания на контакта, а другата бе да се раздели постъпването по показания вече начин. Последното беше по-лесно и се спрях на него, защото имах много други оправдания - такива програмируеми памети вече почти не се ползват, дори и на тези не мога да заема пълния обем, а последното от оправданията бе, че няма да се налага да обучавам други хора на начина за програмиране. Затова в инструкцията за програмиране се съдържа почти всичката информация за работа с програматора.



Захранване

    При съставянето на схемата се опитах да използвам и някои други техники. Понеже нямах опит в създаването на импулсни стабилизатори, се наложи преди това да опитвам някои схеми с различни дискретни елементи. На някои схеми имаше елементи като стабилизатор 723 в импулсен режим на работа, но се оказа доста нестабилен при влияние от външно въздействие на високочестотно поле. Накрая се възползвах от една схема на стабилизатор, която видях разглеждайки документацията на самолетна радиостанция "Ландыш", предоставена ми от LZ2PT.

    Оказа се, че схемата работи много стабилно заради елементите с низка гранична честота. От около 22V входно напрежение на изхода излизат 5V. Разгледани с осцилоскоп импулсите в колектора на мощния транзистор бяха толкова добре оформени като правоъгълник, че се изумих от ниската температура на корпуса на транзистора въпреки натоварването по ток (изумих се, защото не бях виждал такова високо к.п.д.). Затова се спрях на посочената схема. Недостатък беше ниската честота, с която работеше - принуждаваше сърцевината да трепти с около 2000-2500 Hz и понеже това се чуваше постоянно по време на работа, беше неприятно за околните хора.

    Затова се стараех програмирането да извършвам сравнително бързо или да бъда в изолирана за околните стая. Други трудности по схемата беше да наглася необходимите напрежения за програмиращ импулс, а също и продължителността на този импулс. В крайна сметка всичко си дойде на място. За повечето подробности ползвах справочника на Кирил Конов за интегрални схеми. Човекът го е написал много грамотно, като за босоноги като мен, които като го прочетат и да "проходят" в непознатата територия.

    И така в края на всичко, използвах бракувана кутия от т.нар. КПУ (команден пулт за управление) от спецализирана апаратура, изработвана по времето на "стария режим". За клавиатура използвах такава от някогашните "Елка 40" (или 42), малко други бутони и превключватели и някой друг светодиод.

    На свят се появи програматор за EPROM 2716, 2732 и 2732А.
 

Ред за работа с програматора:


1. Четене на информация от EPROM:

Проверяваният EPROM се поставя в гнездото, като реперът за началото на броене на изводите се постави от страна на лостчето за фиксиране.

Лостчето се натиска надолу за фиксиране.

Превключвател "2716-2732" се поставя в съответстващо за вида на EPROM положение.

Превключвател "5/4 - (стрелка надолу)" се поставя в положение (стрелка надолу) за четене.

Включва се щепселът в мрежа 220V. Трябва да се чува характерното свистене на импулсния стабилизатор. Четенето става като се гледа горната индикация за съдържаната информация. На долната индикация се изобразяват номерата на адресите и тяхната промяна става с по една стъпка напред чрез бутона "PF". С бутон "R" адресите се връщат в начално положение "000".


2. Запис на информация в EPROM:

Преди запис се прави проверка за наличност на информация в записвания участък. Това става чрез описания вече режим "ЧЕТЕНЕ". Индикацията трябва да показва "FF" (индикаторите да не светят).

Ключ "2732А" се включва ако записваме в такъв EPROM.

Превключвател "5/4 - (стрелка надолу)" се поставя в положение "5/4".

Натиска се еднократно бутон "R" за връщане на адресите в положение "000".

Включва се ключ "Vpp" (в горно положение).

Въвеждането на информацията става по следния начин: натиска се един от бутоните 0-F(в зависимост от информацията), задържа се и се натиска съответната кнопка (лява за старши разряд и дясна за младши), (записваемата информация се изобразява на горната индикация), след това се натиска бутон "М*" (за момент от 45 mS светва червеният светодиод), после се натиска бутон "PF", с което адресите се преместват с една стъпка.

Следва ново набиране на информация и запис и т.н. до края на информацията.

След завършване на записа ключ "Vpp" се изключва, а превключвател "5/4 - (стрелка надолу)" се поставя за четене. Натиска се бутон "R" и с бутон "PF" се проверява стъпка по стъпка записаната информация.

ВАЖНО! Поставянето и ваденето на EPROM става само при изваден щепсел от мрежа 220V.
 

    Погледнато сега от разстояние на времето тази разработка е наистина смешна, както и схемата на телеграфния ключ на ИС тип "УНИМОСТ", публикуван в друга разработка. На практика обаче бях постигнал задачата - да не губя време, а на момента щом ми хрумне идеята - да го използвам.

    Не знам дали на някой ще му потрябва моята разработка, но ако му е интересно, нека да прочете за нея.
 

LZ2CH, Силистра
23 март 2014 година