Маломощен регулируем стабилизиран токоизправител с ИС LM317

    Към края на '80-те години от завода "Оргтехника-Силистра" ме бяха снабдили с токоизправител "Универсал" с три фиксирани изходни напрежения: 4.5, 6 и 9V (повече инфо за токоизправителя: kn34pc.com/sch/sch_device/tzu_universal.html). Захранвах с него  някои мои маломощни малогабаритни батерийни транзисторни радиоприемника: "Сокол", "SOLAR", последният от които пазя в работещо състояние (с подмяна няколко пъти на изходните транзистори и др. компоненти): kn34pc.com/sch/sch_rx/rx_fm_am_solar.html).

    Поради нищожния изходен ток (max 80 mA по спецификация), малкия по площ радиатор в кутийката и "зверското" ежедневно натоварване, токоизправителят дефектираше няколко пъти: я германиев транзистор ще "замине", я диоди. Германиеви транзитори ГТ4124 нямах достатъчно и токоизправителят беше модифициран със регулиращ силициев мощен транзистор (може би беше 2Т9137?) ...

    Докато една вечер не "подпуши" и трансформатора .

    Липсата на подходящ захранващ блок за целите ми предопредели следващите няколкомесечни занимания по навиване на много по-мощен трансформатор (с "желязо" от дросел от живачни лампи, което породи други събития след това, но това вече не е предмет на тази статия ).

    Изправителят  беше изпълнен с български мощни диоди, български филтров кондензатор КЕА-II 2200 μF / 25V и стабилизатор - по проста схема на компенсационен стабилизатор с руски ценеров диод и два български транзистора: средномощен 2Т6551 и мощен 2Т7535. По аналогия с предишния ми токоизправител, за различно изходно напрежение монтирах след време 3 ценерови диода за 5, 6 и 12 волта, които поради липса на галетен превключвател тогава мно-о-о-го месеци превключвах с помощта на поялника ...

    След това схемата беше модифицирана с регулиране с потенциометър от касетофон "Финезия", добавих защитен транзистор и др.

    Много по-късно се появиха по-сложните стабилизатори по други схеми ...

    Та за показаната конструкция споменатите стабилизатори с превключваеми фиксирани напрежения от едно време ми бяха в главата, като исках да намеря приложение на отдавна закупено китайско цифрово модулче-волтметър с течнокристална индикация, шепа многооборотни ппрецизни потенциометри и малогабаритен трансформатор от японски видеомагнетофон.

    Токоизправителят с линейния стабилизатор в любителската практика не е излишен. Приложения винаги се намират. Не харесвам импулсни токоизправители!

    Показният регулируем стабилизатор е маломощен, като за регулиращия елемент дори не добавих допълнителен радиатор, а просто го монтирах на металния корпус на кутията от компютърното захранване за охлаждане.

    Първоначално плануваната за използване ИС / триизводен стабилизатор / LM338T за по-голям ток (показана на някои снимки) отново се оказа с неясен произход и изходния й ток не беше повече от 320 mA. ИС беше заменена с LM317 , чиито изходен ток (за моя радост) се оказа максималния й по каталог от 2,2 А. Трансформаторът е за по-малък номинален ток, но с пиковото натоварване се справя.

    В наличното пространство, за бъдещи мои приложения, в кутията от компютърно захранване монтирах на отвора за вентилатор маломощен високоговорител 16Ω (такъв намерих с подходящи размери за директно закрепяне).  В кутиите на самоделните QRP-та малоразмерни високоговорители вече не се опитвам да монтирам (поради лошия звук и съответно впоследствие никаква разбираемост).

    Монтажът на електрическата схема съм изпълнил на двуслойна печатна платка, като простите печатни проводници съм изрязал с дремел. Възможно е да се използва друга технология (напр. "ЛЮТ"), но тази ми е любимата - устройствата "тръгват от раз" без условности.

    Сглобяването при мен на подобни устройства е за удоволствие, като отделните манипулации при сглобката извършвам за по 10-15 мин "ден за ден". Заниманието използвам като почивка и физическа работа след забързания делник. Сглобените устройства почти винаги си имат по няколко фабрични или по-рано сглобени "аналози" по рафтове и мазета.  Не търся почти никога максимума на параметрите (или съвременно изпълнение).

    Харесва ми да влагам материали "втора" употреба, като предпочитам старите компоненти и материали. SMD компоненти и микропроцесорни устройства не за мен. Обичам "да виждам къде минава тока". Така устройството придобива "душа" .

       С високоговорителя токоизправителят придоби по-голяма универсалност: с негова помощ си спестявам място по претрупаната лабораторна маса .

    След като сглобих окончателно кутията, по-късно на пазара открих по-красивите и по-функционалните китайски волт-амерметърчета (напр. модел YB27VA) със синьо-червена светодиодна индикация. Макар да ме е малко яд, че не бях ги открил по-рано, реших тази конструкция така да си остане, с този волтметър - нека да има идеи за бъдещи занимания: нови конструкции, нови токоизправители ...

Архив [zip,spl7,gif][85kb]

LZ2WSG, KN34PC
17 април 2015 година