Телефонно разговорно устройство

    Имайки предвид настоящата действителност в която сме заобиколени от различни средства за комуникация - мобилни телефони, смартфони, таблети, Интернет, VoIP и други - тази статия може би ще предизвика усмивка у много читатели.

    Един ден докато преглеждах разни вехтории вкъщи, попаднах на стари телефонни апарати. Сетих се, че в Интернет бях срещал схеми на разговорни устройства, в които се използваха непотребните телефони с шайба. Реших, че и аз мога да вдъхна нов живот на моите антики и започнах да търся подходяща схема. Намерих различни варианти на разговорни устройства. Някои изискваха трипроводна линия, други монтиране на допълнителен бутон на телефонния апарат. Трети предлагаха поставяне на допълнителен зумер за повикване. Нито един вариант от намерените не покриваше моите изисквания – линията да е двупроводна, да не се налага преправяне на телефонния апарат и устройството да е лесно за изпълнение. Единствената схема, която привлече моето внимание бе тази:

    Първите две условия от моите изисквания бяха изпълнени. Оставаше да намеря използваните в схемата двупозиционни релета с 4 превключващи контакта и захранващия трансформатор. И ето тук както се казва - ударих на камък. Оказа се, че на пазара не се предлагат трансформатори с голяма разлика на напреженията на вторичните намотки. С релетата не беше по-различно. Използвания модел (РЭС-22) трудно се намира, ако някъде има, то в избора на работни напрежения няма голямо разнообразие.

    Почти се бях отказал и за известно време изоставих този проект. През това време започнаха да се оформят някои идеи за собствена конструкция. Главното движещо условие бе тя да бъде лесна за повторение. Да няма дефицитни детайли и да се използва готов захранващ трансформатор.

    Ето я и нея:

    Предлаганото разговорно устройство работи с обикновени двупроводни телефонни апарати. Повикването на абоната става автоматично, при вдигане на слушалката.

    Как работи устройството? Да предположим, че абонат ТА1 (фиг. 1) е вдигнал слушалката. Образува се верига по постоянен ток ("+" - диод D1 -реле К1 – апарат ТА1 -"земя") и реле К1 сработва. Затварят се контакти К1.1 (1-3) – апаратът ТА1 преминава в състояние на изчакване на линия и К1.2 (1-3) – подава се индукторно (повикващо) напрежение на кондензатор С1, контакти К2.1 (2-1) на реле К2 към телефонния апарат на абонат ТА2. При вдигане на слушалката на телефон ТА2, сработва реле К2. Прекъсва се веригата К2.1 (21) и през контакти К2.1 (1-3) се затваря веригата за връзка през кондензатор С2. Схемата автоматично преминава в изходно състояние при поставени слушалки на двата телефонни апарата. Ако след края на разговора единият от абонатите не постави слушалката обратно на мястото, телефонът на другия абонат ще звъни.

    За захранване (фиг. 2) съм използвал най-простата токоизправителна схема – еднофазен еднополупериоден токоизправител. Трансформаторът е с изходно напрежение 2 х 18 волта. Свързани последователно двете намотки дават променливо напрежение около 40 волта, което е достатъчно да задейства звънеца на апарата.

    Няколко думи за останалите елементи:

Кондензаторите трябва да бъдат с работно напрежение не по-малко от 160 волта. Релетата са за работно напрежение 24 волта, двупозиционни, с 2 превключващи контакта (DPDT).

LZ2XYZ, Силистра
24 ноември 2015 година