Петобхватен SSB трансивър

    Идеята да напиша тази статия е малко да помогна на хора като мен. А именно, обичащи да лепят с поялника, и ако нещо не им тръгне както трябва, не си дават много зор за настройки и губене на време в търсене на оптималните параметри на дадена схема. Какво ли не съм експериментирал и колко стъклотекстолит съм изхвърлил - триетажна вила мога да си направя от него... Мъка...

    Радио76 М2 ми е готово на 100% с лееекия недостатък, че има чувствителност на детекторен приемник... Нещо явно не съм го уцелил в настройката, но кой ще ти се занимава с такива работи! Налепил съм на 90% UW3DI - хибридния вариант, но и там работата нещо се закучи...

    От двадесет години съм фен на прякото преобразуване и доста неща съм докарал до край, но се съгласете, че за истинска работа в ефир то си звучи мааалко несериозно.

    Има още нещо важно, което искам да споделя. Живея на около 1,5-2 километра от летище "София". Приводните станции и радарите създават такъв QRM, че класни трансивъри при мен имат проблеми на приемане. Чува се пукане с честота около 2-3 херца, което няма елиминиране с никакви филтри...

    И да ви попитам откровено след като разгледате схемата: Да сте виждали някога многообхватен трансивър с по-малко бобини? /Като изключим входния филтър без който не може/. Хайде на бас, че не сте!

СХЕМА

    Самата схема я гледам от няколко години. На някакъв индиец е, добре известна е, казва се "BITX-прост трансивър на 14MHz". Намерих я на Кубанския сайт www.cqham.ru. Ето и директен линк към статията: www.cqham.ru/BITX_rus.htm.

    Няма да коментирам схемата, защото статията в руския сайт е толкова подробна, че повече не може и да се иска. Тук ще дам моите промени които съм направил, как го докарах до пет обхвата и малко допълнителна информация.

    Схемата явно е популярна, защото намерих сайтове с фирми, които продават набори с готова платка и части за да си го сглобиш... Но това беше след като вече го направих и видях резултатите. А те надминаха всички мои очаквания. Споменатия по-горе проблем с летище София го нямаше изобщо. За първите няколко дена успях да чуя на 7MHz - CE1, ZL3, W5 и UA0A със сила на приемане от 56 - 59. Най-зле се чуваше Чили, в смисъл най-слабо, но съвсем разбираемо. Юрий от Краснодар се чуваше така, все едно работи от Плевен. За японци няма да говоря, защото в часовия диапазон 3:00 - 5:00 сутринта, освен тях на 40 метра май почти няма нищо друго. Това беше в кръга на шегата.

    Налепих трансивърчето точно както го беше направило индийчето, /виж горе/. Много обичам този монтаж тип "умряла хлебарка". В руския сайт даже някой във форума беше писал: "потресающий  монтаж". Потресаващ, ама работещ. И то доста добре. Монтирах по  същия начин и оригиналното крайното стъпало, но нямах транзисторите. Вместо IRF510 сложих IRF730. Планина разлика между двата, но проработи. Държеше се обаче много нестабилно. Да не говоря, че в драйвера вместо 2N2218 сложих КТ603... Но важното е, че тръгна. Вярно връзка не направих, защото просто това не беше крайно стъпало, но на контролен приемник качеството на SSB сигнала от изхода на трансивъра е определено перфектно. Накрая ще ви покажа крайното стъпало с което работи това чудо.

    Ето и цялата "апаратура" в действие, и на монтаж тип "леле мамо". Това с лампата от 6,3 V и съпротивленията накрая на коаксиалния кабел е товар 50 ома ;-) И естествено микрофон UNITRA ... подарък ...

    Оказа се естествено, че този мой "любим монтаж" е доста нестабилен /открих топлата вода ;-)/. На снимките може да забележите, че съм се опитал да стабилизирам "потресаващия" със силикон, но не става. Замислях това нещо за работа в полеви условия, затова без платка не можеше да се мине. Рисувах половин нощ, и ето я и нея. По нататък ще и дам графичния оригинал.

 

ПРОМЕНИТЕ

    Ето я и моята схема на основната платка. Нищо различно от оригинала освен BFO. Малко е по-прегледна, защото с американското рисуване на съпротивления отпреди 50 години, като нищо ще ги объркаш с бобини.

    В оригинала кварцовия филтър е с кварцове 10MHz. Аз намерих в едно магазинче хванали прах никой не знае от кога 15 кварца на 9023 KHz. Направих филтъра без дори да си правя труд да смятам и променям кондензаторите. С по-ниската честота на кварцовете, и същите кондензатори филтъра ми е по-теснолентов, но повярвайте - работи си идеално и на приемане и на предаване.

    Схемата на BFO: Сложил съм два кварца и ги комутирам с едно реленце РЕС-15 на нашите братя руснаци. Превключвам горна и долна странична лента. Целта е да няма много дълги проводници до превключвателя. Включих и дросел във захранването на BFO защото без него вкарва доста големи шумове в приемника. В процеса на настройка трябва да се пипнат броя на навивките на двете бобинки които се виждат над кварцовете за да се настройват нормално страничните ленти посредством тример-кондензаторите, които се виждат под двата кварца.

    За да направя двете ленти, единият кварц в BFO трябваше да го сваля на няколко килохерца. В случая два. Ето методиката на сваляне на честотата на кварц, естествено че пак я намерих на някакъв руски сайт...

    Трябва ви следното оборудване: Спринцовка - колкото по-голяма - толкова по-добре. Добре е изводът за иглата да е асиметричен. Аз ползвам 50 кубикова.

Игла - някаква с диаметър до 1мм и шишенце йодна тинктура

    Идеята е следната: Кварцовата пластина от двете страни има контактни полета от отложено сребро. С вкарване на йодни пари става реакция водеща до свързването на йода със среброто и отлагането на сребърен йодит. Това тежи на пластината и тя резонира на по-ниска честота. По този начин съм успявал да "сваля" кварц до 80-100 KHz надолу, но не бива да се прекалява, защото става много "мързелив" и трудно се възбужда. Накрая съвсем отива на кино... Реално максимума е около 50 KHz. Така, че технологията е перфектна за направата на стандартния SSB филтър от типа "два или три на нула, два или три на минус едно и седем", познат на по-"старите ламби" и използван масово преди да се наложат филтрите с еднакви кварцове, както в тази апаратура например.

    Сега деликатната част: С бургия 1мм и малка дрелка пробивате ВНИМАТЕЛНО отвор в горната част на кварца. Вадите буталото на спринцовката и наливате малко йодна тинктура. HE ИЗТЕГЛЯЙТЕ ТИНКТУРА ПРЕЗ ИГЛАТА!!! Върнете буталото на мястото. Вкарайте иглата в кварца и започнете да помпате с буталото /HE ДО КРАЯ/ така, че да влизат в кварца само парите над тинктурата. През 3-4 напомпвания следете честотата на цифров честотомер. При мен за сваляне на 2 килохерца с 50 кубиковата спринцовка, която виждате, бяха нужни около 8-10. Изчаквате десетина минути и капвате капка калай на дупката да го херметизирате. Това е...

    Схемата на VFO e променена само що се отнася до кръговете. Другото нещо е, че съм използвал стандартни тела за бобини с диаметър 6 мм и феритна сърцевина от стар "ламбов" телевизор, а не пластмасови тороиди като индийчето.

    Ето схемата:


 

    Използвам миниатюрен превключвател в качеството на SW1,2,3 - вижда се на монтажа. Едната група превключва бобините. Втората превключва кондензатори с различен капацитет последователно с кондензатора за настройка. С тях се определя покритието на всеки един от диапазоните. 500 KHz за 80 метра, 100 KHz за 40 метра и така нататък. Третата група контакти е изведена странично на кутията на VFO и служи за захранване на релетата на входния филтър и евентуално за дистанционно управление на превключване на обхватите. На платката не е монтирана групата R27-R30 и релето. Тя е извън VFO. B момента съм закачил директно само потенциометър за разстройка. Може да го оставите и така, но според мен един RIT е незаменим.

    Три уточнения по схемата: Кондензатора C13 е 820pF а не InF, макар че това не е толкова съществено. С бобините честотата се регулира в големи граници. Ценеровият диод е някакъв, със стабилизиращо напрежение 8-9V. Аз съм ползвал руския Д814Б и стабилизираното напрежение при мен е 8,4V.

    Тук е момента да кажа няколко думи относно стабилността на VFO. В оригиналната статия, авторът споделя, че честотата"малко" плува. При мен стабилността е около 20-50Hz на час. Това се постига с използването във VFO само на стирофлексни кондензатори, а именно C13, C14, C15. За този съвет преди години, и досега съм много благодарен на LZ2YC. Това в комплект с екранирана кутия прави генераторчето супер стабилно, макар че на първи поглед  няма много добро буфериране.

    Ето честотите на VFO за петте обхвата:

1,8 MHz 7223-7023 KHz
3,5 MHz 5523-5223 KHz
7 MHz 5523-5223 KHz
14 MHz 4997-5327 KHz
21 MHz 11977 - 12477 KHz

НИСКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ

    Ами направо ви казвам - не го правете така! В оригинала е с LM386. Боже господи, тази интеграла, както и таймера 555 само в микровълнови печки и сателити не съм ги срещал, но не съм много сигурен за второто...

    Изходът на приемника след продукт детектора е доста слаб. Затова LM386 е поставена в доста "усилен" режим. По принцип тази интеграла се държи много добре, но при усилване до 20-40 dB. Оттам нататък се превръща в генератор на бял шум, идеален за любителите които се занимават с електронна музика и синтезатори. Аз съм от тях, но тук това не ми върши работа!

    Та така... Орязах LM386, добавих още едно предусилвателно стъпало с ВС547 и го нанизах на една TDA2003.

    Трябва ли да казвам, че резултатите са отлични? В интерес на истината си поиграх и вместо TDA2003 включих MBA810. Запазил съм транзисторния предусилвател - гледай схемата на нискочестотния усилвател.

    Работи идеално, естествено с малко по-малка мощност. В схемата на НЧУ работи добре и ГДР-ейската A211D. Всички тези схеми се закачват след регулатора на усилването.

ВХОДЕН ФИЛТЪР

    На оригиналния входен филтър съм направил само комутация с интегрални рид релета. Няма нищо особено освен едно. Съпротивленията от 750 ома в захранването на релетата са поставени, защото самите релета са ми на 5V, а ги комутирам от VFO c 12V. Теглят само 8mA на парче в този вариант. Долу на снимката можете да видите как изглеждат релетата. Продават се и 12 волтови естествено, така че съвсем спокойно можете да си спестите съпротивленията.

    Филтърът е много остър. Единствения вариант да го настроите е сигналгенератор, ВЧ миливолтметър и търпение. Друга алтернатива няма. Леко ако избяга едно от звената и чувствителността рязко пада. При елиминиране на едно от тях, веднага ми се появява ефекта "летище" за който споменах в увода на статията.

    Бобините съм ги навивал на феритни тороиди 10X6X4, благодарение на което няма никакви екранировки. He знам как ще бъде ако се използват нормални бобини, но при стабилни екрани и добра изработка, не би трябвало да има проблем. Ако сте решили обаче сериозно да правите апаратурата, ви препоръчвам тороиди. Във форума на руския сайт мисля, че някой казваше за добри резултати с входния филтър на Дроздов RA3AO - "Съвременен KB трансивър". Има го и него на www.cqham.ru.

    Макар, че на широките обхвати има забележим "завал" на АЧХ-то към краищата на диапазона, може да се работи съвсем спокойно. На който му се играе, и иска да вади максимума от входния филтър, да си търси многосекционен променлив кондензатор... Аз опитах електронна настройка с варикапи - беше пълен провал ;-(

    Ами това е май всичко по промените с един съвет: ползвайте многооборотен потенциометър за подтискане на носещата. Ако естествено това вече не си го знаете... Аз съм ползвал руския СП5.

    Ето я и гордостта ми в действие. В горната част, дясното це-ка ключе сменя страничната лента. Лявото е ключ приемане-предаване.

    Сега естествено си чака кутийката, но засега ще почака ... Както казва един познат, който може би първи ще прочете това - "Обичам да виждам откъде минава тока" ... Ами и аз съм така ...

    Преди да дам графичните оригинали на платките, да си поговорим малко за бобинки, сърцевини и подобни неща...

ЧАРКОВЕ

    Започваме с основната платка:

    Трансформаторите са навити на двуцевки използвани в телевизионните симетриращи устройства. Ползвах и тях и обикновени миниатюрни тороиди, ефекта е един и същ, така че ако нямате TV балуни, смело слагайте тороиди.

    И трите трансформатора са навити с усукани проводници ПЕЛ 0,25 - 0,30. Навивките са 13 - 15. Само TR1 е с два усукани проводника, останалите са с по три. Навивките се свързват по обичайния начин. Две от тях начало с край, а третата свободна.

    Останалите две бобини са във BFO. Навиват се на парче от сърцевината на 75 омов коаксиален кабел с извадено централно жило. Навивките са между 70 и 120 от ПЕЛ 0,10-0,15. Подбират се опитно, за да застанете на ската на филтъра. След това се настройва честотата на BFO с тример-кондензаторите. Ако искате да имате по-голяма разстройка, използвайте обикновено тяло 5мм с феритна сърцевина. На снимката лявата при мен е точно такава.

    И това е то по основната платка. Както казах: да сте виждали някога многообхватен трансивър с по-малко бобини? Хайде на бас, че не сте!

    VFO

    Разтеглящите кондензатори са:

    C16 - 47 pF
    C17 - 120 pF
    C18 - 82 pF
    C19 - 120 pF
    C20 - 51 pF

    Аз лично съм ги правил с паралелно включване на няколко кондензатора. Това може да се види от снимките на VFO. Затова тези стойности не са абсолютни.

    Бобините се навиват на тела от стар черно-бял телевизор - при мен старата добра Опера 3. Диаметъра е 6мм и е със сърцевина и всички екстри. Обикновено дължината на подобни тела е около 6-7 сантиметра. Просто си отрежете колкото ви трябва. Диаметъра на проводника с който се навиват бобините е 0,25 - 0,30 с изключение на бобината за 21 MHz - L5, която е навита с проводник ПЕЛ 0,8.

    Ето и данните:

    L1 - 12 нав.
    L2 - 20 нав.
    L3 - 55 нав.
    L4 - 20 нав.
    L5 - 7 нав.

    След това само ви остава да вкарате честотата на VFO в границите които дадох преди.

    Задължително затворете VFO в кутия. Както споменах, стабилността е уникална. С вкарването на платката в кутия се подобрява в пъти температурния режим на транзисторите. Слушал съм близо час радиостанция която вика и прави връзки, без да пипам кондензатора за настройка...

ВХОДЕН ФИЛТЪР

    Да си дойдем на думата... Както казах, навивал съм ги на тороиди 10X6X4.

    Бобините за 1,8 MHz, 3,5 MHz и 7 MHz се навиват с проводник ПЕЛ 0,25 - 0,30

    Бобините за 14 MHz и 21 MHz ce навиват с проводник ПЕЛ 0,6

    Навивките са както следва:

    1,8 MHz - 50 нав.
    3,5 MHz - 50 нав.
    7,0 MHz - 40 нав.
    14 МНz - 20 нав.
    21 MHz - 15 нав.

    Естествено и трите бобини от всеки филтър са с еднакъв брой навивки.

Платки

VFO



    Входния филтър ми е на "висящ монтаж", както се вижда, затова платка за него "sorry" ама няма.

    Основната платка е по познатия метод - двойнофолиран стъклотекстолит - втория "горен" слой маса. Затова от долната страна на платката няма пътечка "маса" или ако повече харесвате израза - "земя". На монтажната схема всички съединения към "маса" са маркирани с (X). Те се правят на горната част на платката. Лесно можете да го видите от снимките.

    На линия съм за въпроси на:
Оригинална статия [pdf][4,1mb]

Mickey fon Bastard
4 ноември 2008 година