Радиотелефон за бедни – 27 MHz

    Радиотелефоните са ми слабост от "ранна пубертетна възраст", но за съжаление много малко от огромното количество, което съм направил, работеха като хората, или по-точно въобще работеха... Както е известно, в днешно време просто отиваш до някой специализиран магазин и си купуваш един комплект, и то марков – я Icom, я Yaesu или Motorola. И си решаваш проблема кардинално.

    Все пак някои или нямат достъп до такъв магазин, или нямат достатъчно финикийски знаци. А и винаги съм казвал – да го направиш със собствените си кунки... безценно е ;-) Гъделът да поиш е голяма работа...

    Предлагам сравнително проста схема само с транзистори и амплитудна модулация. Основна задача, която си бях поставил при разработката беше липсата на каквито и да е дефицитни части – от активните елементи, до бобините и да тръгва от "раз" или както аз казвам "схема за олигофрени ;-). Разстоянието, което покрива е между 2,5 и 3 км в градски условия. Тази дистанция се покрива с добре настроена антена. Въобще не си мислете, че ще боднете произволно парче жица и ще чуете нещо на повече от 20÷50 м. Захранването е с обикновена батерия от 9 волта. Габаритите на платката са 55 Х 85 мм.

    Ето как изглежда на външен вид:

    А ето и схемата.

    Приемникът е осемтранзисторен суперхетеродин с междинна честота 2 MHz. Схемата съм взел /и леко променил/ от руското списание "Моделист конструктор" от началото на осемдесетте години на миналия век... Леле как звучи – човек без да иска започва да мисли за лампи ;-)

    Тук някой може да се изцепи: "Живеем в 2012, от какъв зор транзистори, при положение, че има такъв огромен асортимент от интегрални схеми?"

    Отговарям веднага – интегралите са си малко капризнички в УКВ-то, даже и към разположението на елементите по платката, а аз исках да направя схема, която да я сглоби и абсолютно начинаещ. От кореспонденцията, която водя от две–три години личи, че мераклии не липсват, което много ме радва.

    И така... Оригиналната схема беше на приемник за "лов на лисици". Колкото и да е древна схемата обаче, има две много големи предимства: чарковете й могат да се намерят във всяко чекмедже, и по-важното – монтирана с изправни части тръгва от раз, без да се замисля. От всичките три екземпляра, които направих /първия естествено беше на експериментална платка с квадратчета/, и трите тръгнаха от първия път. Настройката беше единствено на бобините. Всички транзистори, с изключение на крайния транзистор на предавателя, са стандартните BC547 или BC147 или ако щете BC107. Тъй като схемата преди нискочестотния усилвател се захранва с 4,5-5 волта, съм поставил маломощен интегрален стабилизатор 78L05, който може съвсем спокойно да се замени с прост параметричен стабилизатор с ценер с напрежение между 4,5 и 6 волта. Без проблеми може да се монтира на платката без промени по пътечките и с малко "висящ" монтаж.

    Конструктивно модела беше мислен да работи с "Hands free" устройство. Поради тази причина нискочестотния усилвател е обикновен двустъпален с изход за телефонна слушалка. Ако обаче някой иска радиотелефона да работи с високоговорител, просто вместо двата транзистора се монтира една LM386.

    Елементарно, Уотсън...

    Няколко думи за телата на бобините. За тела съм ползвал 5 милиметрови с феритна сърцевина от ПТК на български телевизори, примерно "София 21".

    Ето за какво ПТК става дума. Бобините се виждат ясно.

    Екраните са от ТОКО бобини взети от стари японски радиокасетофони или както аз им казвам – дръжкофони. Всичко в бобината се изтърбушва и се остава само екрана. Ако се ползват други екрани, то те задължително трябва да са железни. Броя на навивките е смятан специално за тези железни екрани, и с алуминиеви или медни например, честотата ще побегне драстично нагоре. Добре де, не съм ги смятал... Мразя да смятам... С Q-мер ги напасвах, признавам си ;-)

    Ако някой реши да се прави на Сръчко, може да си ги направи и сам, но трабва да се ползва консервна ламарина, или другояче казано "бяло тенеке" и естествено да спазва геометричните размери на оригинала. Двете бобини в изхода на предавателите се навиват на стандартни 7–8 милиметрови бобини с феритна сърцевина. Те са без екрани. Има ги в изобилие в старите руски телевизори, примерно "Рубин" – онова животно, което тежеше торба цимент и половина и е подпалило не една къща в буквалния смисъл на думата...

    Диодът в детектора трябва да е германиев.

    И това е то по приемника.

    Предавателят е двустъпален. Кварцов генератор и крайно стъпало с транзистор КТ603 /има го в "Юност 402" и то няколко бройки/. Това е и единствения различен транзистор. Може евентуално да се замени с българския 2Т6551, но аз лично този вариант не го препоръчвам. Причината е, че от двете шепи 2Т6551 с които разполагам нямаше два що-годе еднакви. Бета от 20 до 600... С един екземпляр не усилва, с друг се самовъзбужда. Но ако имате повече бройки и желание за експерименти – защо пък не! Добър вариант е и 2N2222.

    Модулаторът е уникално чувствителен. Ключът S1 го превръща в генератор за повикване. Усилването в зависимост от ползвания микрофон се настройва с резистора R8. Микрофонът е електретен от японски дръжкофон или от "Hands free" устройството. Ако се използва схемата с LM386 в приемника и още един превключващ контакт в ключа "приемане – предаване", високоговорителя може да се ползва и за микрофон. В този случай резистора R3 трябва да се премахне и да се намали R8 до адекватно усилване. Същият резистор /R3/ трябва да се премахне и ако се използва не електретен, а обикновен динамичен микрофон. Трансформаторът е миниатюрен изходящ. Аз лично го навивах – нямах готов и се наложи. Първична между 700 и 1000 навивки, вторична около 70 с проводник ПЕЛ 0,10. Дроселът Dr1 ползвам готов, но иначе се навиват между 90 и 100 навивки от проводник ПЕЛ 0,15 върху съпротивление със стойност над 100к. Dr2 е от 15 навивки, ПЕЛ 0,25 върху феритна сърцевина с диаметър 2,8 мм. Кварцът си е кварц на 27,12 MHz.

    И това е то и по предавателя.


    Настройка.

    Отсега предупреждавам: без сигналгенератор - трудна работа. Ако не разполагаме със сигналгенератор, можем да процедираме така: Правим модулатора на предавателя и даваме ключа S1 постоянно включен. Пускаме първото стъпало на предавателя с транзистора VT10. Вместо бобината L11, L12 монтираме някакъв дросел идентичен с Dr1. Десния край на Dr1 през кондензатор 10nF го включваме към базата на VT10. От колектора му през кондензатор 1nF е изхода на сигнала. Сега ни трябват два кварца, един на 27,12 MHz /който и така и така ни е нужен/, и един на 2 MHz. Запояваме единия или другия кварц и имаме модулиран сигналгенератор на една от двете честоти.

    Общо взето трябва да се получи нещо такова:

    За предавателя си направете един прост вълномер – ще ви спести много нерви. Можете да го калибрирате или със сигналгенератор, или като направите кварцовия генератор на предавателя – той така и така е с константна честота.

    Приемникът се настройва стъпало по стъпало отзад напред. Пуска се ниската. Подава се на С20 модулиран сигнал с честота 2 MHz и се настройва L9, L10 на максимум. След това сигнала се подава на С13 и се повтаря упражнението с L5, L6. От сигналгенератора се подава модулирана честота 27,12 MHz на С6 и се настройва L7, L8 до получаване на някакъв сигнал в изхода на приемника. След това се настройва L3, L4 на максимум. Сигналът се премества на антената и се настройва L1, L2 също на максимум. Като за последно, без да махаме сигнала от антената, леко, ама много леко развъртаме пак всички бобини до постигане на максимум сигнал в слушалките или високоговорителя. С това приемника е настроен.

    Една идея - в случай, че нямате кварц точно на 2 MHz, а имате примерно на 2,2 или 2,5MHz, без проблеми отвийте навивка–две от МЧ филтрите и настройте междинната на честотата на кварца който имате.

    Настройката на предавателя започва от модулатора. Включете слушалки към вторичната намотка на трансформатора и чрез резистора R8 докарваме усилването до там, че при нормален говор пред микрофона, да не се претоварва усилвателя. Колкото е по-голяма стойността на R8, толкова усилването е по-малко. При включване на S1 в слушалката трябва да се чува силен звук с честота около 1 KHz. Отдалечете слушалката от ухото си при това упражнение, за да не хвърлите всичко по масата и ухото ви да започне да дава "заето" ;-). Монтира се кварцовия генератор и антената на вълномера се включва към L12. Настройваме L11, L12 по максимум на измерителната система. Монтира се целия предавател. Включва се антена в изхода. Да не се пуска предавателя без антена – ще опукате крайния транзистор! За антена на вълномера се слага парче проводник около 40 см. Доближава се до антената на предавателя и се търси максимума с бобините L13, L14 и L15. С това радиотелефона може да се смята за настроен.


    Антени.

    Интернет е пълен със схеми на спирални антени, че чак и формули за изчисление. Бих ви препоръчал конструкцията на спиралната антена от радиостанция "Колибри". Тя е следната: на диелектрик от стандартен 75 омов коаксиален кабел с извадено централно жило се навива навивка до навивка проводник ПЕЛ 0,17 и дължина 5,63 метра. Дължината на тялото е 20 -25 см. Отрежете по-голямо парче, после ще си го скъсите.

    Тук трябва да направя едно уточнение. Спиралната антена по принцип е много теснолентова система и при навивка до навивка от край до край е с много остър резонанс. В този радиотелефон няма канали, затова този ефект няма голямо значение, обаче пък много трудно се настройва! Повярвайте, говоря от опит! За да се направи антената по-широколентова и по-удобна за настройка, последните 30–40 см от проводника го навийте с известна стъпка между 3 и 5 мм. Антената се настройва с подрязване на навивки откъм плътно навитата страна, която се включва към предавателя, а не откъм разредения край. Настройката се прави с вълномера, поставен на някакво разстояние от предавателя. В случая той се ползва като индикатор на поле.

    Още едно важно уточнение: след като настроите антената и решите примерно да я увиете с изолационна лента например за да и придадете "по-търговски" вид, резонансната честота побягва. Така, че се пригответе за нова настройка ;-) Аз лично не изолирам готовата антена.

    Следват платки:

Архив [zip,jpg][4,8mB]

Mickey fon Bastard
25 ноември 2012 година