CW / SSB трансивър на 7 MHz – R.O.J.
Revenge Of the "Jigit" или "Отмъщението на джигита"

 
    R.O.J. е абревиатура на "Revenge Of the Jigit" или в свободен превод "Отмъщението на джигита", и макар, че такава дума "Jigit" в английския няма, карай да върви...

    Историята...
   В последно време интернет е препълнен от трансивъри изпълнени почти изцяло с интегрални схеми. Идеята е много привлекателна. Бодваш три интегралки с четири кварца и си готов. Платката обикновено е съвсем малко по-голяма от цигарена кутия... А бе зарибявка отвсякъде!

    Е да, ама не! Както казваше един наш бивш политик. Защото аз съм прокълнат. Честно ви казвам. Пробвах сума от тези схеми. Как не тръгна поне нещо частично бе. Някое BFO или смесител ей така за разнообразие. НЕ! Защото съм прокълнат. Казах ви... Последния връх беше когато си поръчах по мрежата, пак за да правя интегрален трансивър, TDA7056 – нискочестотен усилвател на който връзваш захранване, високоговорител и... нищо друго. Поръчах си три бройки, за всеки случай. С първата интеграла във високоговорителя се разнасяше гробна тишина... Втората пукаше силно при подаване на захранване и... до там. Третата пукаше слабо... Общо взето се държаха по всякакъв друг начин, но не и като НЧУ.

    Май ви споменах, че съм прокълнат... Започнах да сънувам интегралните схеми като многокраки чудовища и реших да си направя свой трансивър, който:

        а/ да има параметрите на болшинството от интегралните трансивъри
        б/ да има горе-долу техните габарити
        в/ да е едноплатков /разбирай – всичко на една платка заедно с органите за управление/
        г/ най-важно - в него да няма кьорава интеграла!!!

    Писна ми от интеграли и е те това е отмъщението...

    Начинанието се оказа сравнително лесно. Част от схема от тук, част от схема оттам – това беше стратегията. Трябваше да е максимално просто, но въпреки, че взех работещи сами за себе си схемни решения, съгласуването помежду им се оказа не чак толкова проста работа. Но да не си помислите, че съм отделял внимание на съгласуването... Не, просто зарязвах направеното и правех следващото. Затова общата схема се промени няколко пъти до окончателния вариант. Ако се вгледате в нея ще намерите смесителите от Радио 76 М2, опростен вариант на междинната на BITX и така нататък. Високочестотния усилвател, АРУ-то и ниската са моя измишльотина. Крайното стъпало е от "Радио 76". За мой искрен кеф се получи достатъчно проста но стабилно работеща апаратура със следните параметри:

Работен диапазон: 7000 kHz ÷ 7100 kHz

Междинна честота: 10 MHz

Честота на VFO: 3000 kHz ÷ 2900 kHz /обратна скала, но верньора я обръща/

Вид на работа: CW, SSB

Чувствителност на приемника: 0,5 мкв

Мощност на предавателя: 5W

Захранване: 12V

Консумация при приемане: 135 mA

Консумация при предаване: 700 mA

Габарити на основната платка: 200 Х 115 mm

Габарити на крайното стъпало: 100 Х 65 mm

    Трансивърът застопорих на любимия си нощен диапазон. Проверен е обаче на 3,5 MHz и на 14 MHz – работи безпроблемно, затова при добавяне на съответните филтри може съвсем спокойно да се изпълни и в многодиапазонен вариант.

    В него работят 27 транзистора / 3 от които в крайното стъпало /, 16 диода, два ценера, един варикап и нула интегрални схеми.

    Схема:
    Както вече казах няма нищо ново. Взети са изпитани схеми за основните блокове. Сигнала от антената постъпва в тризвенен лентов филтър, изпълнен с тороидни бобини. В последно време съм им фен, заради липсата на екранировка. Филтърът е много теснолентов и ефективно подтиска силни промишлени смущения встрани от честотата на приемане. Бях споменал при една моя друга разработка за проблема ми при приемане с летище "София". Този филтър ефектнивно елиминира смущенията от  радарите и приводните станции, които иначе са кошмар. Ако обаче живеете в район с ниско ниво на QRN, съвсем спокойно може да си спестите едното звено и да го направите двузвенен. В много от случаите това е напълно достатъчно.

    Високочестотния усилвател е с двугейтов полеви транзистор BF961. Тук няма никакви особености. На вторият гейт се подава напрежението на АРУ.

    Следва балансният смесител на "Радио 76 М2". Балансира се по известния начин с тримерпотенциометър и тримеркондензатор.

    Междинната честота е опростен вариант на тази на трансивъра BITX. Кварцовия филтър е на 10MHz. Просто такива кварцове намерих. Тук е мястото да уточня, че този филтър работи без промяна на стойностите на кондензаторите с кварцове от 8MHz до 12MHz. Вярно може да се смята и да се пипа, но лично мен, щом работи, ме устройва.

    Следва втори балансен смесител, почти идентичен на първия, с тази разлика, че няма органи за балансиране. Нискочестотния усилвател е класически и тръгва от първия път. Развива около 150 mW на високоговорителче. Лично аз ползвам от компютър, но трябва да е затворен в кутия за да звучи по-плътно.

    Схемата на АРУ взема сигнала от НЧУ, изправя го и управлява ВЧУ. Естествено решението е елементарно и както се досещате не много ефективно, но успешно реже по-резки пикове. Тук гонех просто изпълнение, а не ефективност. По-добрия случай ще е да се подаде напрежение на АРУ и на двата транзистора в МЧУ. Но това ще е за по нататък.

    BFO е в стандартно изпълнение. С полевите транзистори сигналът е малко по-чист спектрално и като следствие на това, внася по-малко шум. С тримеркондензатора последователно на кварца се настройва честотата да е на ската на филтъра. Това зависи от екземплярите кварцове, които ползвате. При мен например във варианта който направих, се наложи да дам тримера накъсо. Общо взето трябва да сте на около 1,5 kHz отгоре или отдолу на 10 MHz съответно за LSB или USB.

    VFO е стандартна триточка. Работи много стабилно. Първите две стъпала със схемата за RIT са копие на моят вариант на трансивъра BITX. Последното стъпало е усилвател за да вдигне нивото на напрежението достатъчно за диодния смесител. Тук е единствената бобина навита на стандартно тяло с феритна сърцевина.

    VFO не е екранирано, но при мен няма никакви проблеми нито със стабилността, която е около 50 - 70 Hz / час, нито с паразитна честотна модулация.

    Микрофонния усилвател е от Радио 76 М2. Най-обикновен е и няма какво да се коментира.

    Автоматиката за CW е изпълнена само с два транзистора. Единият е своеобразен телеграфен "VOX" със задържане от около половин секунда. Времето се определя от кондензатора 100 μF. Ако не ви е достатъчно, на платката е предвидено място за втори кондензатор. При мен лично работят един 100 μF и един 22 μF. Вторият транзистор управлява две неща. Едното е мултивибратор /не ми се смейте/ който отива в НЧУ през съпротивление, което се доуточнява в процеса на настройка така, че да подава нормално ниво, за да не ни издъни ушите. Мултивибратора ми беше най-лесен за изпълнение... А всякакъв друг генератор е пак с толкова чаркове! Другото нещо, което се управлява, е кварцов генератор на 10MHz, който се подава на емитера на първия транзистор на МЧУ. Така се формира телеграфния сигнал.

    За SSB просто се комутира релето Р1 с PTT ключ.

    Крайното стъпало е направено без изменения от трансивъра "Радио 76" - списание "Радио" № 6 / 1976. Може да го намерите в мрежата (ftp://ftp.radio.ru/pub/arhiv/1976/06.djvu).


 

    И това е то по схемата...

    Конструкция:
    Чарковете са от фонда "каквото имало в чекмеджето и по старите платки". Даже не е необходимо да спазвате абсолютно точно стойностите. Плюс-минус 20% си е съвсем в реда на нещата. Има обаче една много важна подробност - за честотоопределящите кондензатори във VFO използвайте стирофлексни. Ако сложите керамични, честотата ще плува здраво.

    Използват се три релета: РЭС-10 във CW автоматиката, РЭС-22, което управлява целия трансивър от приемане на предаване и обратно. Третото реле е от "Stand by" платка на японски телевизор и го ползвам като "контактор". Това е защото за превключватели съм взел три доста "нежни" ключета от автомобилен касетофон. Гъзарията преди всичко все пак...

    С тези ключета се превключват: CW/SSB, AGC On/Off и захранването. Именно захранването е през въпросното реле защото консумацията при предаване е около 700 mA и съм се застраховал. Релето е синьото нещо зад първия ключ. Някои могат да намерят изключването на АРУ за ненужно, но за мене е много по-комфортно да го изключа при положение, че слушам слаб сигнал и в същото време встрани се е настанил някой с три киловата мощност и скапан филтър в изхода.

    Верньора който се вижда, и на някои може да се стори много сложен, е направен всъщност от чаркове на старо CD-ROM устройство. Това са част от зъбните колела, които отварят вратата. Винкелчетата, които държат оста, са от парчета алуминиева дограма. Самата ос, както се вижда от снимката, е спиралната ос, която движи лазерната глава на CD-то. Просто съм отрязал колкото ми трябва. Много трудно се реже да знаете! Върху нея съм надянал месингова втулка, за да увелича диаметъра до размер удобен за копчето ми за настройка. Залепена е към оста с каноконлит. Всичко, приятелчета, е правено с една дрелка, пила и лист от ножовка.

    По-голямото зъбно колело се наложи да се разпробива за да се надене на оста на променливия кондензатор. Той е от някакво старо руско радио с УКВ диапазон. Убийте ме не мога да ви кажа марката. Трябва да направя едно важно уточнение. Не е задължително да търсите същите чаркове за платката. Просто си изнесете извън нея променливия кондензатор, потенциометрите, ключовете и куплунга на микрофона. Няма да имате никакъв проблем. Вярно, няма да е така компактно, но в замяна на това ще си е напълно работещо.

    Куплунгът за микрофона и телеграфния ключ е от стар европейски касетофон / най-вероятно PHILIPS / в японските едно време рядко се използваха DIN куплунзи. Ако се вгледате, ще видите, че е с малко повече дупки, но в него се включва стандартна петица. Допълнителните просто не се ползват. В този куплунг се включва както микрофона с PTT бутона, така и телеграфния ключ. Последния взима захранване също от него.

    Платките са правени на принципа лазерен принтер-ютия. И  двете страни са изпълнени по този начин и не съм имал никакъв проблем. И макар, че това е много известен метод за правене на платки, ще го опиша в "две" изречения за тези, които не са го чували. От опит знам, че винаги има такива.
   
    Аз лично процедирам така: На лист А4 залепвам с ХАРТИЕНО ТИКСО /не ползвайте скоч лепенки, защото ще съсипете печката на лазерния принтер/ факс хартия. Можете да ползвате и рекламните листовки на "МЕТРО", "Практикер" и други безплатни боклуци с които ви пълнят пощенската кутия. Цветния печат въобще не бърка манифактурата. След това давате на MAX всички настройки на тонера на лазерния принтер. Рапечатвате ОГЛЕДАЛНО графичния оригинал. Изрязвяте го на размер.

    Платката се обработва със шкурка 400 и нагоре. Аз ползвам 400. Шлайфа се медното покритие с КРЪГООБРАЗНИ движения. След това се измива много добре с топла вода и сапун на чешмата. Подсушава се. Слагате графичния оригинал отгоре и с ютия нагрята на MAX започвате да гладите. Правете го бавно и старателно, не се притеснявайте, че пуши хартията... Кога точно трябва да спрете се постига с малко тренинг. Пробвайте с някоя по-елементарна платка за начало. Изчакайте платката да изстине - внимавайте, доста е гореща. Поставяте я в съд с ХЛАДКА /в никакъв случай гореща/ вода. Пиете две ракии. През това време хартията се е размекнала и я сваляте с пръсти и нокти от платката. Тонера е останал по медта. Ако някъде пътечките паднат може да ги коригирате с перманентен маркер за надписи върху CD.
   
    Ецвате и сте готови...
   
    Платката за този трансивър не се прави едновременно от двете страни! Технологията е следната:

    Първо с ютията се отпечатват страната пътечки. Обратната страна на платката се облепва грижливо с тиксо. Ползвам широко 5 см /НЕ ХАРТИЕНО/ тиксо. Ецвате и сваляте тиксото. Пробивате произволни 4 дупки на пътечките в четирите краища на платката. Пъхате в тях изрязани къси парчета от меден проводник 1 мм и центрирате горния оригинал /да не вземете да ги запоявате.../. Пак ютията, пак киснене във вода, пак две ракии... Покривате с тиксо вече ецвана страна и може вече да ецвате горния слой. Махате тиксото, миете и ха честито, имате си двуслойна платка!

    При тази технология и тази платка специално е напълно възможно да има съединени пътечки. Аз имах такива проблеми. Препоръчвам ви след като изработите платката с хубава лупа и омметър внимателно да я проверите, за да няма "Ама това уж работеше!" Отделете малко време... Правоъгълните отвори на платката са правени като се пробият четири дупки с диаметър 2 мм в ъглите и после стъклотекстолитът се изрязва с резбарско лъкче. След това се дооформят с пила /часовникарски пилички/.

    Настройка:
    При изправни детайли всичко тръгва от първия път, затова настройката се свежда до:

    1. Вкарването на VFO в обхвата 2900 ÷ 3000 KHz.

    2. Настройка на всички останали кръгове, включително и на крайното стъпало на средата на 40 метровия обхват - 7050 kHz с тримеркондензаторите. Ползвайте сигналгенератор и ВЧ волтметър. Входният филтър на приемника се настройва стъпало по стъпало.

    3. Настройка на BFO на ската на филтъра.

    Ако направите всичко дотук, би трябвало трансивъра да работиперфектно на приемане. Настройката на предавателната част се свежда до:

    1. Настройте първия балансен модулатор. Това се прави и с потенциометъра и с тримеркондензатора. Настройката си я знаете, няма какво да я обяснявам. Един съвет обаче. Няма как с миливолтметър да намерите нулата директно след смесителя. Нивото е много ниско. Препоръчвам ви да настройвате нулата в режим "Предаване" на изхода на трансивъра /преди крайния усилвател/. Много добре би ви  послужил един контролен приемник, разположен около апаратурата БЕЗ антена!

    2. Настройка на L9/L10 на максимум отдавана енергия след кондензатора C58. Тонът на CW сигнала може да се коригира с C71.

    3. Трябва да се пипне съпротивлението R44 - при мен е 220К, но това си е напълно субективно, колко силен да ви е "монитора" в слушалките/високоговорителя при CW.

    4. Вече споменах за C73 - той определя задържането при работа на CW. Аз лично предпочитам по-ниските скорости, но ако сте любител на RTTY скоростите - намалявайте...

    Като цяло за настройката мога да ви препоръчам следното:

   Трансивърът е на "завършени блокове". Правете ги един след друг и ги тествайте сами за себе си.

  Подобрения:
    Е те тук трябва да си стъпя на врата....

    Бях казал "без интеграли" но ...

    Истината е, че работата на трансивърчето при приемане се подобрява "в пъти" при елиминирането на транзисторното крайно стъпало на ниска честота и поставянето на една обикновена MBA810 като НЧУ.

    Мощността се вдига, а в същото време и динамиката...

    Много по-добре е ...

    Ето схемата на промяната:    Направих я без да пипам основната платка. Просто интегралката се монтира на платка-присадка.

    Транзисторния усилвател не се монтира, а присадката се запоява към основната платка. Влиза точно в дупките на транзисторния усилвател.

    Така, че ако не разполагате с интегралната схема - правете го с транзистори. Обаче аз лично ви препоръчвам интегралния усилвател.


    Следващото нещо е светодиоден S-метър. Мнооого познатата А277. Работи перфектно.

    Тук има уточнения за настройка. Първото нещо е резисторите R9 и R10. Целесъобразно е да се сложи тример, плъзгача на който отива в неинвертиращия вход на операционния усилвател. С това се настройва прага на запалване на първия светодиод.


    С тези стойности при мен работи добре. След това входа през резистор със стойност от 51 ÷ 470 килоома се свързва с изхода на нискочестотния предусилвател или просто казано: преди регулатора на усилването. 

    Бобини и чаркове:
    За всички кръгови бобини съм ползвал руски тороиди К6x10x4.  

    Мисля, че проницаемостта е между 30 и 50. Маркирани са със светлосиня точка отстрани. Може да ги навивате директно, но по-добре е да ги обвиете с някакъв изолационен материал. Аз ползвам изрязани лентички от хартиено тиксо.

    И така:

    В основната схема:

    L3, L4, L5 - 35 навивки ПЕЛ 0,25 - навивате както искате.

   Трансформаторите на балансните модулатори се навиват на каквото намерите. От чашки от МЧ трансформатори от старо радио /както е на моите снимки/, през обикновени тороиди, до "двуцевки" или TV балуните от антенните симетриращи устройства. Пробвал съм всичко и разлика няма. Поне на слух. А никога не съм мислил да меря тази въшка за динамичен диапазон и прочие параметри, които никога лично мене не са ме интересували...

    Броя на навивките е между 10 и 15 от три усукани проводника ПЕЛ 0,25. После си знаете урока - начало с край... и така нататък.
   
    Бобината на VFO е с диаметър 5 мм с феритна сърцевина от /не се смейте/ телевизор "Опера 3". Това е всъщност бобината на дробния детектор. Както и да е... Броя на навивките е 22 ÷ 25 от същия познат ПЕЛ 0,25. Стабилността е повече от достатъчна, но ако искате да сте максималисти, навийте си бобина на керамично тяло и я екранирайте - на платката има място. Лично на мене не ми се занимава с такива неща.

    Бобината в дрейна на Т4 от телеграфния генератор е междинночестотен трансформатор от FM радио за 10,7 MHz. За различните стъпала на междинните трансформатори в радиото има различни цветове за маркировка. Аз ползвам трансформатор със СИН цвят. Тези бобини са в две изпълнения. В почти всички има вграден кондензатор. Затова C57 ще е излишен. Но ако попаднете на бобина без кондензатор - трябва да го поставите. Както е в моя случай.
   
    Стойността на дроселите не е критична, но гледайте да не са под 220 μH и в първия балансен модулатор използвайте фабрични, за да са с горе-долу еднакви параметри. Дроселите във втория смесител даже съм ги правил сам: 150 навивки, ПЕЛ 0,10 на 5 мм феритна сърцевина.

    В крайното стъпало:

    L1, L2, L3, - 35 навивки ПЕЛ 0,25
    L4 - 2 навивки ПЕЛ 0,25
    L5 - 1+1 навивки ПЕЛ 0,25

Навиват се на тороид, като във входния филтър К6x10x4.

    L6 - 1+1 навивки ПЕЛ 0,6
    L7 - 35 навивки ПЕЛ 0,6
    L8 - 2 навивки ПЕЛ 0,6

    Навиват се на тороид К16x7x6

    А това е цялата простотия на експериментално ниво...

    От тук нататък следват платки:

 

 


Основна платка: 200 x 115 mm
 



Крайно стъпало: 100 x 65 mm
 

Интегрален НЧУ: 46 Х 29 mm





S-метър: 40 Х 65 mm


LED индикация: 53 Х 17,5 mm

    Оригинална статия [pdf][1,8mb]

    За всякакви въпроси съм на 

73 and best DX!

  
Mickey von Bastard
5 февруари 2010 г.