Транзисторни линейни приемници

     В началото на 70-те години в магазините "Млад техник" се продаваха едни от първите комплекти за сглобяване на транзисторни линейни приемници. Всеки радиолюбител от това поколение започваше своята дейност със сглобяване на такъв приемник.

    1. Радиоприемник "Юность" (Фиг.1).



Фиг.1. Радиоприемник "Юность"

     Това е може би най-разпространения и успешен линеен приемник за средни вълни от това време. Принципната му схема е показана на фиг.2. Приемникът е рефлексен, като първите две стъпала (Т1 и Т2) изпълняват функцията на високочестотен усилвател и нискочестотен предусилвател, а стъпалото на Т3 и Т4 е двутактен усилвател на мощност. Изходната мощност е около 150 mW.



Фиг.2

     На фиг.3 е показана кутията и разположението на елементите на печатната платка. Монтажа е лесен, като най-голямо затруднение за младите радиолюбители бе навиването на L4 и L5 върху феритен пръстен с диаметър 8 мм.



Фиг.3

Описание на радиоприемник "Юность" от сп. "Радио", бр. 9 от 1965 г. [djvu][131kb]

1. Радиоприемник "Юность КП101" (Фиг.4)

Захранващо напрежение:
9 волтова батерия, 520-1600кГц, рефлексна схема 2-V-3 с четири транзистора.



Фиг.4

Инструкция за сглобяване и експоатация [pdf][2,7mb]

Радиоприемникът е от колекцията на LZ2WSG, подарък е от  LZ4SL .
Работи, липсва променливият кондензатор за избор на станции.

     11 януари 2009 година: Оригинален променлив кондензатор за настройка на станциите се намери. Приемникът вече е напълно работоспособен.

     За съжаление след сглобяване се оказа, че оригиналния високоговорител 02ГД-1 е прекъснал. Бобината на високоговорителя е разпиляна поради разлепване. Ремонтът е невъзможен.

     Високоговорителят 02ГД-1 е заменен със същия по размери и параметри, но японско производство, до намиране на оригинален.

=

     2. Радиоприемник "Электрон-2М".

     Принципната схема на приемника е показана на фиг.5. Високочестотният усилвател е изпълнен с транзисторите Т1 и Т2. За разлика от първия приемник,нискочестотния усилвател тук е по безтрансформаторна схема с използване на по-рядко срещаните тогава n-p-n транзистори. Качествените показатели са близки до предната схема.
 



Фиг.5

     На фиг.5 е показана монтажната схема с разположение на елементите и опроводяване на платката. Неудобното тук е, че платката е от обикновен нефолиран гетинакс и свързването на елементите става с парчета изолиран проводник. Друг недостатък е променливия кондензатор за избор на станциите. Тъй като няма ограничител на въртящата се част, често се стига до прекалено усукване и скъсване на проводника, свързащ го с платката.
 



Фиг.6

     На снимките се виждат вида на кутията, някои елементи и платката на линейния приемник "Электрон-2М".
Въпреки несъвършенството и ловенето само на няколко радиостанции, бе голямо удоволствие да се сглоби и слуша такъв миниатюрен за времето си транзисторен радиоприемник.

Петко Петков, Бургас, 2 юни 2008 година,
доп. LZ2WSG, 4 януари 2008 година