Домашно озвучаване
Част II: Трилентово озвучително тяло


    Който е прочел моята статия с описани разработки на двулентови озвучителни тела, вероятно си спомня, че бях подметнал, че след завършване на този проект следващата по-простичка и лека стъпка е изработването на трилентово озвучително тяло на базата на същите български тетевенски кутии с вътрешен обем от 50 литра.

    Отново искам да отбележа, че тази разработка е продължение на любителските експерименти от изминалото лято, които нямат претенции за "научен" подход. Трилентовите колони са естествено продължение на този проект. Всъщност към всичко описано и изработено остава да добавим средночестотен говорител с подходящи параметри и да заменим двулентовия филтър с трилентов.

    Няма да се спирам на подробности, описани в статията "Двулентово озвучително тяло", а само ще припомня крайните резултати, а именно: тонколони с български говорители от фазоинверторен тип, обем 50 литра, честота на прохода 42 Hz, диаметър Ф = 46 мм, дължина L = 20 мм. Моля имайте предвид, че спазването на размерите на прохода е трудно, затова следва да се изреже с 1-2 мм по-голяма дължина и да се скъси чрез протъркване (припилване) върху лист шкурка. Разлика в честотата на прохода от 2-3 Hz води до големи разлики в размерите от 2-10 мм., което налага точност при изработката му.

    Със следващата графика искам да припомня резултата при сравнението на тонколони със затворен и отворен обем:

 
затворен обем   отворен обем

    Вижда се, че на ниво -3 dB честотната характеристика за озвучително тяло със затворен обем започва от 48 Hz, а с отворен обем от 38 Hz. Това е едното предимство на тялото с отворен обем, а второто е повдигането на честотната характеристика за най-ниските честоти, което предлага един добре звучащ бас. Но вече е време да спомена и един основен недостатък на озвучителното тяло с отворен обем, а именно големия механичен ход на мембраната на басовия говорител поради липса на съпротивление на въздуха в обема, което може да доведе до скъсването й при неправилно избрани параметри на говорителя или големи мощности, докато затворения обем предлага достатъчно съпротивление на въздушния обем, което рязко намалява опасността от повредата му. Недостатъка на тялото със затворен обем се крие в необходимостта от по-голяма мощност която трябва да бъде приложена върху говорителя за да получим същия ефект на звучене. Разбира се, има и други предимства и недостатъци, но ние не сме професионалисти, които разполагат със съответните лаборатории за да ги установим. Препоръчвам на тези които се интересуват да прочетат повече за "еластичност на средата" в обема.

    След тази предварителна "увертюра" започвам описанието по същество. Както и в предишния материал, трябва да определим необходимите говорители, спрямо честотите на среза на разделителния лентов филтър. Първо се "порових" из интернет магазините, от където закупих такъв филтър от втори ред модел SPB1202, със стръмност 12 dB/oct и честоти на среза 800 Hz и 5 kHz. Като се има предвид, че целта беше само да "ъпгрейдвам" съществуващите 50 литрови двулентови тонколони, първо проверих честотния обхват на възпроизвеждане на съществуващите говорители: басов говорител 40-4000 Hz и високочестотен 3000-20000 Hz. Очевидно е, че и двата попадат в честотните диапазони на избрания трилентов разделителен филтър.

    Остана за решаване средночестотния говорител. Но тук искам да припомня, че кутиите на българските тонколони имаха предварително изрязани отвори за говорители, един от който е за средночестотен с диаметър Ф = 100 мм. Това условие веднага ограничи избора на този говорител. Отново се наложи да изпълня същите действия както в началото на лятото, тоест да потърся подходящи български говорители, тъй като този проект до тук беше изпълнен само с български и едва тогава да търся вносни. Отново се наложи да отида до колегите разбирачи – търговци с една линийка за да "сваля" истинските вътрешни размери на избрания говорител. Но всъщност той беше ВКС 0434. За резервен вариант определих полския говорител на DIBEISI G4001. Честотния диапазон на възпроизвеждане на българските говорители е 1000-8000 Hz, а на полския 800-10000 Hz. Но след като посетих магазина на колегите техничари, се оказа, че резервният вариант стана основен – тоест избрах говорителя DIBEISI G4001. А ето как изглежда самият говорител:

 

    Следващата стъпка беше да премахна капаците, с които бях покрил излишните отвори, след което демонтирах басовия високоговорител, под който във вътрешността на кутията беше монтиран двулентовия разделител филтър, а на негово място монтирах споменатия по-горе трилентов разделителен филтър SPB1202. Естествено, свързах трите говорителя като внимавах при спазването на полярността им за да получа на изхода синфазен сигнал. След това монтирах всички останали части отново, с което кутията се затвори и се приготвих за слушане, включих тонколоните към усилвателя иииии..... като пуснах същия музикален диск останах изненадан, че няма никаква разлика между варианта двулентови и варианта трилентови колони. Това беше голямата изненада. И разбира се, че случилото се трябваше да бъде предвидено – ухото не е селективен чувствителен орган и естесвено не усети разлика в звученето. Но и със сигурност това доказва, че проекта "Двулентово озвучително тяло" се е оказал успешен.

    На следващите снимки може да видите (от ляво на дясно) етапите на преработката и преминаване на конструкцията от двулентово към трилентово озвучително тяло:

    С това проектът "Озвучителни тела" приключи успешно.

    Бих искал да помоля тези от вас, които не са прочели статията "Двулентово озвучително тяло", а искат да ползват събраната литература, таблици и номограми за тяхното изчисляване или изчисляването на разделителни филтри, все пак да намерят няколко минути за нея.

    Още литература:

    1. "Практическо изчисляване на електрически разделителни филтри от втори ред за трилентови озвучителни тела", сп. "Радио, телевизия, електроника", кн. 10, 1982 г. [pdf-zip][1,9mb]
    2. "Расчет громкоговорителей", журнал "Радио", кн. 3, кн. 4, 1977 г. [pdf-zip][2,4mb]
    3. "Високоговорители и озвучителни тела", Д. Попянев, 1980 г.
    4. "Конструиране на озвучителни тела, Д. Попянев", 1984 г.
    5. "A Basic Introduction To Filters", National Semiconductors, April 1991

    Оригинална статия [doc-zip][665kb]

Валери Терзиев
13 март 2014 година