Радиоприемник "ЕХО", РДТ-63. Реставрация
/kn34pc.com/конструкции/...

Кой не си спомня за първия преносим транзисторен радиоприемник джобен формат "ЕХО" или още известен като "РДТ 63"? Някои отраснахме с него, а радиолюбителските комплекти "RILA любител", базирани на схемното решение и елементи на ЕХО са ни добре познати. "ЕХО" се появява благодарение на ентусиасти, инженери и техници, в развойната база на тогавашния "Завод за радиоприемници" и много бързо завладява любителите на радиото в цяла България. За няколко години от създаването му през 1963 година, се произвеждат над 800 хиляди броя, а през 1967 година той става основа за радиоприемника "ЕХО-2", който вече е с два АМ-обхвата - средни и къси вълни.

Дизайнът на кутията е толкова опростен, че просто блести от изящество:



Радиоприемник "ЕХО"

При тези архаични технологии, разработената печатна платка е изключително подредена и красива:

Цялата вътрешна конструкция заедно с механичните елементи е монтирана върху печатната платка, което прави сервизирането при евентуални повреди изключително достъпно и лесно – просто развивате винтчетата, с които се крепи платката за кутията и я изваждате извън нея.

На следващата снимка може да видите една от платките с които разполагам за да оцените технологичността на производството от тези далечни времена:

Транзисторният радиоприемник "ЕХО" е изграден почти изцяло с български елементи, като само кондензаторите са внос от италианската фирма DUCATI, просто защото по това време Заводът за кондензатори в Кюстендил все още не е бил построен.

Кутията и другите пластмасови части са формовани от термопластична пластамаса в Цеха за формоване в завода.

Реставрацията на какъвто и да е обект е трудна задача поради изключителното внимание към детайлите, както и трудно намиране на същите елементи и компоненти. Благодарение на колега от гр. Севлиево се снабдих с няколко платки от "ЕХО" и "ЕХО-2" от които свалих някои оцелели с времето компоненти. Някои елементи като стирофлексни кондензатори не се намират никъде, а и идеята беше да се запази автентичния вид на радиото, както външен, така и вътрешен.

Пластмасовите части съвсем не са за пренебрегване. Някои от тях, като държачите на батериите например, се чупят лесно дори само с почистването на контактните пружини на батериите от патина и ръжда. Все пак да не забравяме, че Заводът за батерии в Никопол не се славеше с качествени батерии, поради което те често протичаха вътре в транзисторите и нишадърът окисляваше металните части в тях. Ето някои от частите които се намират единствено от други стари и неработещи приемници:

Подготовката на кутията е свързана с внимателно разглобяване на съставните й части, измиване с химически неактивен препарат и подсушаване веднага след измиването за да не остават следи от него. След това съвсем ествествено възстановяваме държачите за батериите, дори, ако се налага с премахване на ръждясалите пружини и замяната им с нови, които съм свалял от китайски държачи за батерии, като съм ги запоил за съществуващите капси след почистване на патината и ръждата. Това е важно за осигуряване на отличен контакт за да избегнем пращене или пропадане на захранването поради лош контакт между батериите:

Ако капсите са твърде наранени, ръждясали или не осъществяват добър контакт, най-добре е да се заменят с нови, които се намират в кинкалериите. Размерът, който е подходящ за държачите е Ф = 3 мм, L = 4 мм. Както е видно от снимката горе, за този радиоприемник "ЕХО" се е наложило да заменя както контактни пружини откъм минуса, така и на дясната единична батерия.

Но проблемите, възникнали с времето, все пак са изминали над 50 години от производството на транзистор "ЕХО", не се изчерпват само с лош контакт на батериите. Най-често по-сериозните проблеми са електрически, като студени спойки, прекъснато опроводяване, изсъхнали кондензатори с променени стойности или параметри, счупени изводи на транзистори, изгорели транзистори, лош контакт на плъзгача на потенциометъра, прекъсващ или механично блокирал променлив кондензатор, скъсан или с блокирана шпула високоговорител и други.

За да преодолея такива дефекти трябваше да разполагам с оригинални части, които свалих от ей тази купчина, наглед непотребни стари платки:

Дори от тази снимка става ясно, че през годините на производство материалната база се е сменяла и са употребявани компоненти, на по-късен етап дори руски и български. От тези захвърлени платки успях да намеря променливи кондензатори, които след щателно почистване станаха като нови, МЧУ, осцилаторни бобини, трансформатори за НЧУ, транзистори от серията SFT...., както френски, така и български, та дори резистори от ранното българско производство.

След тази "хамалска" дейност най-накрая дойде моментът на електроническата. За целта се снабдих с всички налични в интернет принципни схеми, снимки и графични оригинали на печатни платки, както за "ЕХО-1", така и за "ЕХО-2", като сега се съсредоточих върху първия, от който вече имах два неработещи радиоприемника. Наред с издирването на техническа литература в интернет сайтовете, събрах и доста идентични принципни схеми на японски и руски радиоприемници, за което ще стане дума накрая на този разказ, но най много ме впечатли сходството със схемните решения на SANYO и отчасти SONY. До голяма степен, ако сравним схемните решения на съветския джобен радиоприемник “СОКОЛ" 1963, ще установим доста съвпадения. Спомням си, че като студент бях на практически стаж в Завод "Ворошилов" (вече по това време) и ни беше организирана среща с някои от инженерите от колектива, внедрил в производство радиоприемника "ЕХО". Още тогава ми направи впечатление, че "съветските другари" са помогнали при разработката. Е, вероятно това е причината схемните решения на българския и руския радиоприемник да са доста сходни.

Няма да се впускам в описание на принципната схема и нейната работа. Тази информация може да намерите в архива към статията или в раздел "Статии" на сайта. Но искам да отбележа, че предимството на тази схема е именно в нейната простота на изпълнение. Абсолютно класическа, без натоварване с излишни сложнотии и утежняващи инженерни решения. Точно затова този радиоприемник се е продавал на "народна" цена. Малко по-късно, около 1969-та година, Заводът пусна в продажба комплекти за сглобяване "RILA любител", които съдържаха всичко необходимо за изграждане на 2-3 радиоприемника и само на цена от 25 лева.


 

Но ето две от принципните схеми на радиоприемника "ЕХО", които аз използвах при реставрацията: първата, съдържаща отметки с режимите на транзисторите, а втората: с номерация на елементите, така необходима за бърза ориентация при използване на графичния оригинал на печатната платка.


 

Естествено, първата задача при включване на захранването беше да измеря всички напрежение на изводите на транзисторите. Това измерване ми даде много бързо информация за два повредени транзистора – единият: самоосцилиращия смесител SFT319, а вторият: в крайното стъпало SFT323. Но вече разполагах с достатъчно оригинални резервни части и последователно ги подмених, първо крайния транзистор, който прегряваше и черпеше много ток от батерията, а после смесителя. Но оттук нататък вече ми трябваше по-бърз ориентир според платката.

Ето тази схема:


 

За по-сериозни повреди втората принципна схема заедно с графичния оригинал на печатната платка с означение на елементите се оказаха от съществено значение (поглед отдолу):

След като възстанових приемника в работно състояние, реставрацията продължи с настройки по междинна честота, която е 455 kHz, а не 468 kHz както е показано по-горе на схемата. Оказа се нелека задача, тъй като МЧТ са заливани фабрично с парафин. Наложи се да премахна всички екрани и да изчистя внимателно парафина. Като казвам "внимателно", веднага добавям – неволята учи. Тоест, може би от припряност, но счупих феритната чашка на единия МЧТ, след което вниманието ми се заостри още повече. След тази операция всички сърцевини вече бяха достъпни, поставих отново екраните на местата им и включих радиоприемника.

Вече имах звук, но променливият кондензатор не се въртеше. Наложи се да го сваля и щателно да го почистя. Опитах първо с медицински спирт, притеснявайки се да не повредя пластмасовия му корпус. Това не се случи. Тогава преминах към по-агресивни почистващи препарати, но WD-40 се оказа перфектен! Оста се развъртя, а LC-метъра вече не подскачаше при измерване на капацитета.

Поставих променливия кондензатор на мястото му и отново включих захранването. Оооо, щастие! "ЕХО"-то вече приемаше една радиостанция – "Радио София" на 576 kHz, предавателя до Видин. Слабо, но все пак имаше сигнал!

Оттук нататък следваше прецизната настройка със сигнал генератор.


Като за начало откачих средния извод на феритната антена, след което подадох АМ-сигнал с честота 455 kHz и започнах настройката на МЧТ от първия кръг. Силата на звука чувствително се подобри, но се оказа, че МЧТ IV не може да се настрои, тъй като феритната чашка влизаше до упор. Тук очевидно проблемът е в промяна на стойността на прилежащия кръгов кондензатор. Наложи се да го сменя с кондензатор 1000 pF от една от платките. Започнах настройката по междинна честота отначало и този път имаше съществена положителна разлика.

Порядъкът на настройката също е описан добре в приложената литература и няма да го повтарям. Само ще потвърдя, че за по-голяма прецизност се извърша на два пъти – първо бърза, но по-груба, след това бавна, но по-прецизна настройка. За последната вече е желателно на изхода на детектора да се свърже миливолтметър, чиито показания се следят, докато за първата може да се извърши на слух.

Следващата настройка е определяне на двете крайни честоти на средновълновия обхват и тъй като заводът задава стойности 520-1620 kHz, ще използваме тези реперни стойности. Отново включих антенната намотка към първия транзистор. Преди да продължа, бих искал да отбележа, че последователния кондензатор в осцилатора С5 не винаги е бил 220 pF (установено практически от старите платки). Различните стойности променят дължината на скалата и ще се наложи да внимавате при настройките. Например при С = 240 pF ще трябва крайната честота на обхвата да бъде 1640 kHz. При тези условия стрелката на скалата ще показва правилната честота. Ако разгърнете приложената литература, ще намерите разликите. При обхват 520-1620 kHz, честотите на спрягане съгласно заводското описание са 600 kHz и 1540 kHz.

Подаваме от сигнал генератора сигнал с честота 520 kHz и със сърцевината на осцилаторната бобина постигаме максимум, след което подаваме сигнал с честота 1620 kHz и с тример кондензатора С7 на променливия кондензатор настройваме до максимум. За да постигнем съгласуване на входния и осцилаторния кръг следва да подадем сигнал с честота 600 kHz и чрез преместване на входната бобина по дължината на феритната пръчка постигаме максимум на приемането, след което повтаряме процедурата, но със честота 1540 kHz и донастройваме с тример кондензатора С2 на променливия кондензатор, също до постигане на максимум. Тази настройка трябва да се повтори за по-голяма прецизност.

След всичко описано до тук сглобих радиоприемника в кутията и с треперещи ръце поставих батериите, след това завъртях копчето на потенциометъра и приемника заработи, въртях променливия кондензатор по целия обхват и останах доволен - "ловяха се" няколко радиостанции, от които "Радио София" (Видин) (доста силно), както и "Радио Скопие" и няколко румънски (малко по-слабо, но задоволително).

Реставрираният транзисторен радиоприемник "ЕХО" - "РДТ-63" беше почти като нов, ако пренебрегнем няколкото слабо забележими козметични проблеми по външната част на кутията, най-важното беше, че работата му не се отличаваше от новозакупен.


А сега е време да обърнем внимание на подменените елементи при реставрацията на двете платки на радиоприемника "ЕХО". Няма закономерност в повредите, тъй като се дължат на достолепната възраст на конструкцията и, разбира се, времето, което не прощава както на хората, така и на техниката. И все пак имаше елементи, които и в двете платки бяха проблемни и се наложи тяхната подмяна, някои дори превантивно като:

- транзистор T1 - SFT319, самоосцилиращ смесител, след което постигнах зададения от завода режим;

- транзистори Т5 и Т6, SFT323, пуш-пулно крайно стъпало, където единия грееше твърде много и увеличаваше консумацията от батериите няколкократно;

- електролитни кондензатори С21, 22 и 23 със стойност 100 µF с жълта пластмасова изолация, тъй като от страната на изводите изолационната подложка от каучук се беше напукала, които замених също с оригинални DUCATI;

- кондензатор на МЧТ IV, който макар стирофлексен, беше със значително намалена стойност, което нарушаваше точната настройка на Fi = 455 kHz;

- променливият кондензатор, за който вече споменах, както и начина за възстановяването му;


И макар на последно място, но важна съставна част са самите индуктивности на МЧТ филтрите, чиито шлицове на пластмасовите капачки в повечето случаи бяха разрушени. Оказа се, че съм съхранил доста такива филтри от комплектите "RILA любител", които ми помогнаха за реставрацията на индуктивностите.


На следващата снимка може да видите междинно-честотните трансформатори, изработвани от завода, като на първия ред са МЧТ от началните години на производство, а на втория ред от по-късните и вече употребявани в "ЕХО-2" и други български транзисторни радиоприемници:

Прави впечатление, че механичната конструкция на ранните производства МЧТ изцяло приличат на японските, като разликата е, че вътре в корпуса на последните е бил поместен кръговия капацитет, докато при българските кондензаторът се е свързвал външно, което е видно както от принципната схема, така и от графичния оригинал на печатната платка. За съжаление допуските са били доста по-големи поради което настройващата феритна капачка често прескача и търсената честота рязко се променя, но това неудобство не се отразява на потребителя, който няма достъп до вътрешната част на конструкцията, а приемникът веднъж настроен в завода и запечатан с парафин и не е било необходимо да се пипа, освен при ремонт. От 1967-ма година, когато започва производството на следващия модел "ЕХО-2", МЧТ са значително по-опростени, изработени са точно и настройката с тях е плавна и прецизна. Ако все пак при настройката на МЧТ се окаже, че стигат до дълбоко крайно положение, опират в упор, препоръчвам да се промени междинната честота на 465 kHz или дори 468 kHz, с което феритните чашки за настройка ще се придвижат по-нагоре. При спазване на процедурата за настройка, промяната на междинната честота не е от значение.

Но както споменах в началото на моя разказ, докато търсех в интернет техническа информация, се натъкнах на схеми на радиоприемници от чужди производители, които почти повтаряха схемното решение на българския транзисторен радиоприемник "ЕХО". Ще си позволя да разгледам някои от тях.

Първо ще хвърлим един поглед на принципната схема на съветския събрат на българският радиоприемник "ЕХО", а именно "Сокол-1963". Освен че схемите са твърде подобни, знаменателна е и годината на производство и на двата – 1963-та. Самоосцилиращият смесител и МЧУ са изпълнени по идентични схеми, като разликата е само наличието на дълговълнов обхват в руския радиоприемник. На по-късен етап с разработката на "ЕХО-2" в него се появява втори обхват на приемане, но той е късовълнов. Нискочестотните усилватели на двата радиоприемника съществено се отличават, в "ЕХО" изпълнен с три транзистора, а в "СОКОЛ" - с четири:


Радиоприемник "Сокол-1963"

Почти по същия начин изглежда схемното решение на японския джобен радиоприемник SONY TR-1823:


Радиоприемник SONY TR-1823

SONY TR-1823 се различава от ЕХО само по изпълнението на ВЧ част със силициеви транзистори. МЧУ и НЧУ почти изцяло съвпадат. ФСС от ЕХО в схемата на SONY е реализиран с керамичен филтър. Всъщност, в схемата на ЕХО замяната на ФСС с керамичен филтър е напълно възможна. Тоест, ако имаме търпение, може да извадим МЧТ I, да навием вторична намотка с 7-8 навивки с меден емайлиран проводник с Ф = 0,1 mm, а след като поставим новия МЧТ на мястото му, на изхода да свържем керамичен филтър транзистора Т2.

Разбира се, има много други подобни схеми на които се натъкнах, освен споменатите до тук, като например SANYO RP-1250 или руския "Орленок". Сравнението което направих преди малко имаше за цел да покаже, че в тези години производителите по света са използвали почти еднакви схемни решения както на Изток, така и на Запад.

Така моята скромна колекция се попълни с един почти "нов" български транзисторен радиоприемник "РДТ-63", по-популярен като "ЕХО".


И накрая искам да завърша с една идея за преодоляване на липсата на достатъчно място за батериите в оригиналната кутия, в следствие на което задният капак не се затваря плътно.

Оказва се че напрежението на добре заредена Li-Ion батерия е 4,25-4,26V, а с времето на разреждане при ползване на радиото, нейното напрежение спада, а според техническите параметри на радиоприемник "ЕХО" той запазва работоспособността си до 3,6V.

Ето това и направих: поставих Li-Ion батерия в десния държача за батериите в долно положение, а клемата му от към плюсовия извод свързах с допълнителен проводник към плюса на платката и с това проблемът с по-големия диаметър на съвременните батерии приключи.

А за тези, които искат да запазят автентичния вид на радиото, бих искал да споделя, че съм измерил диаметъра на около 8 типа батерии R6 от няколко производителя и най-добре пасват в касетката с държачите зелените батерии на TOSHIBA, чийто диаметър се оказа около Ф = 13,5 mm.


На следващата снимка може да видите електрическите свръзки за захранване с една Li-Ion батерия:


 

А ето практическото изпълнение в един друг радиоприемник в кутията на "ЕХО" ведно с Li-Ion-ната батерия и белият проводник, осъществяващ връзката между положителния полюс на батерията и положителния извод на захранването:


Пожелавам на всички приятни занимания!


Допълнителни материали:
1. Нашата радиопромишленост: Джобен транзисторен радиоприемник "ЕХО", сп. "Радио и телевизия", кн. 11, 1964 г. [pdf][2,6mb]
2. Нашата радиопромипленост: Радиоприемник "Ехо 2", сп. "Радио и телевизия", кн. 3, 1969 г. [pdf][462kb]
3. Фабрични схеми: Джобен транзисторен радиоприемник "ЕХО", сп. "Радио и телевизия", кн. 3, 1965 г. [pdf][2,1mb]
4. Радиоприемник "Ехо 2", Транзисторни радиоприемници [pdf][626kb]
5. Радиоприемник "Ехо", Транзисторни радиоприемници, 1976 г. [djvu][85kb]
6. Транзисторни радиоприемници, А. Почепа, П. Панасюк, "Техника", София, 1976 г. [djvu][6,0mb]


Валери Терзиев
8 октомври 2020 година