Радиоприемник "ЕХО", РДТ-63. А дали е така? Вижте!
/kn34pc.com/конструкции/...

Целта с този проект е да се изследват възможностите на активната част на принципната схема на "ЕХО".

В статията си "Радиоприемник "ЕХО", РДТ-63. Реновиране" показах някои схемни решения за подобряване на избирателността и звука на радиоприемника със забележката, че нямаме представа какви са били мотивите на конструкторите му с вече известната ни принципна схема, която за технологиите и материалите от 60-те години е простичка и работи чудесно. Тук ще разкажа за някои мои експерименти с тази схема и въвеждане на други технически решения, възникнали десетина години след създаването на "ЕХО" и използвани в японски, руски и по-късни модели български радиоприемници. Тези експерименти извърших без НИКАКВИ промени в активната част на принципна схема на радиоприемника. Както вече няколко пъти отбелязах: активната част смесител ВЧУ и НЧУ са конструирани брилянтно!

Като за начало с цел взаимно заместване на осцилаторните бобини на "ЕХО-1" и "ЕХО-2" в разработената от мен печатна платка, както споменах и в цитираната статия, добавих връзки под самата осцилаторна бобина, така че с едно простичко обръщане на 180 градуса да се използва която и да е от осцилаторните бобини. Това направих, тъй като все още не бях навивал сам своя осцилаторна бобина, чиито изводи показах в края на тази статия, но все пак, от няколкото повредени и пообрани оригинални платки на "ЕХО-2" свалих 2-3 осцилаторни бобини. По този начин върху същата платка вече можеше да замествам осцилаторна от единия модел с осцилаторна от по-късния модел на ЕХО. Ето на следващите опростени схеми на високочестотната част може да видите разликите във връзките на самоосцилиращите смесители:


Радиоприемник "ЕХО-1"


Радиоприемник "ЕХО-2"

Припомням, че:

а) в "ЕХО-1" осцилаторната бобина беше със следните навивки: първична намотка 4+6, вторична намотка 90 нав. / ПЕЛ 0,1 mm.
б) в "ЕХО-2" осцилаторната бобина е навита последователно: броя на навивките, считано от долу-нагоре е 4+6+80 нав. / ПЕЛ 0,1 mm.

Тоест и в единия и в другия кръговата бобина сумарно е с 90 нав. И индуктивността се запазва предвид на използвания променлив кондензатор с капацитет 2 х 220 pF.

След този експеримент се убедих, че чрез промяната в печатната платка осцилаторните бобини стават заменяеми и вече не се притеснявах от липсата им за други бъдещи експерименти.

На по-късен етап самоосцилиращите смесители са изграждани като обратната връзка към емитера е извеждана чрез извод от бобината на трептящия кръг. В огромната си част радиоприемниците, произвеждани в Русия, Япония и други страни, а по-късно и в България използват схемата на този вече станал традиционен смесител. Какво имам предвид, вижте преработената принципна схема на осцилаторната част (отново на "ЕХО"), в която активните елементи и определящите работната им точка не са променяни:


Осцилатор

Както виждате на схемата, самоосцилиращият смесител е вече традиционният, с който сме се срещали многократно. Но за да стане такъв, вече беше необходима друга осцилаторна бобина. За целта използвах тяло от японски междинночестотен филтър за 455 kHz, който разглобих внимателно и премахнах вградения кондензатор и оригиналните намотки.

В ляво осцилаторната бобина е представена схематично, така че напълно да съответства на схемата по-горе. Началото на намотките е представено както с точка, така и е отбелязано с "н". Първо се навива основната бобина на трептящия кръг, започвайки от "н" и завършвайки на средния извод на корпуса й до 82-рата навивка, след като се направи отвода се донавиват останалите 5 навивки. Върху основната се навива бобината на обратната връзка (колекторната) с показаните 8 навивки като се започва отново откъм горния край, белязан като "н". Проводникът е меден емайлиран с Ф = 0,07-0,08 mm. Готовата осцилаторна бобина се поставя с трите извода към долбия край на моята печатна платка. Ориентировъчната индуктовност за честота 520 + 455 = 975 kHz като се използва оригиналния променлив кондензатор от ЕХО е 240 µH, каквато всъщност е индуктивността на МЧТ-I, МЧТ-II и МЧТ-III. След монтирането на новата осцилаторна бобина на моята печатна платка самосцилиращия смесител заработва веднага. Остава да се настроят начална и крайна честота съобразно обхвата на средни вълни зададен за оригиналния радиоприемник ЕХО.

До тук експериментите бяха със самоосцилиращия смесител и осцилаторната бобина, за която вече имам данни както от производителя, така и от тази, която си навих сам. Сега следва осъществяването на проекта ми на радиоприемник на базата на схемното решение на "ЕХО", но реализиран с пиезо-керамични филтри. Целта на този проект е да осигуря със същата активна ВЧ част на оригинала, но с подменен ФСС по-добра избирателност по съседен канал. Използвах изцяло схемното решение на нискочестотния усилвател на оригиналния радиоприемник.

Изчертах графичен оригинал на печатна платка, която да отговаря на планираните експерименти с физическите размери на оригиналната:

Ето как започнах този проект (в случая – осцилаторна бобина от ЕХО-2):

Не бих казал, че идеята да се свали сигнала от средния извод на МЧТ-I е съвсем моя. Такъв приемник имаше в българските комплекти за сглобяване "RILA любител", описан в сп. "Радио, Телевизия, Електроника", кн. 2 / 1968 год. В случая към средния извод е свързан керамичен филтър на 455kHz през резистора C7, служещ за съгласуване на изходното съпротивление на транзистора с по-ниското входно на керамичния филтър. За да получа развързване по променлив ток и да не дам базата "на късо" за сигнала, отделих веригата на АРУ чрез резистора R5. В този приемник използвах оригинални компоненти като транзистори Т1, Т2 и Т3 SFT319, променливия кондензатор, феритната антена, осцилатор от ЕХО-2, МЧТ-I и МЧТ-IV и детекторен GE диод SFD112. Керамичния филтър е многозвенен с лента на пропускане 9 kHz, избирателност 30 dB и затихване 6 dB.

Естествено сглобих високочестотната част на приемника от схемата по-горе, като за нискочестотен усилвател използвах интегрална схема на TOSHIBA:

Преминах към следващото решение, което вече съм изпробвал и съм получавал отлични резултати. Споменавал съм, че съм купувал от електронен магазин японски МЧТ, някои от които маркирани с жълт цвят и специализирани за товар на смесител свързан с керамичен филтър. Това и направих, поставих "жълтия" МЧТ (все пак, предварително бях помисли за подобен вариант и платката имаше съответното опроводяване) и получих следния резултат:

Тук кондензаторът С7 липсва, а ПКФ е свързан към вторичната намотка на МЧТ, което може да видите в смесителя на следващата схема. Бях доволен, премахнах интегралния усилвател и веднага продължих с монтирането на нискочестотния усилвател, който, както казах, беше оригиналният на радиоприемник ЕХО. Това може да видите и на горните снимки. Е можеше да бъда доволен, тъй като се получи един радиоприемник от класа, чиято избирателност по съседен канал изцяло се определяше от керамичния филтър, а по технически данни тя беше по-добра от 32 dB. Разбира се този 5-звенен керамичен филтър е с по-голямо затихване, което се долавяше дори на слух.

Тогава реших да се върна към традиционния комплект междинночестотен трансформатор с керамичен филтър, който имаше затихване само 5-6 dB. А тази възможност беше предвидена на моята печатна платка и замяната стана бързо. Оказа се, че трябваше да направя компромис между затихване, по-малка чувствителност и висока избирателност. Принципната схема придоби своя окончателен вид:


След като избрах компромиса, а всъщност за едно джобно радио подобни високи изисквания не са необходими, получих едно доста добро радио, което би задоволило вкуса на всеки любител. Окончателния вид на приемника доби следния вид:

Обобщение:

С тези експерименти отново доказах, че електрическата част на радиоприемник "ЕХО" е ненадмината за своето време. Тя позволява по-нататъшно надграждане и развитие, като само с промяната на няколко възлови пасивни елементи е можело да се превърне в нов по-съвременен вид радио. Но нека "да не бъркаме в раната" на конструкторския замисъл, тъй като очевидно по-късната поява на радиоприемник "ЕХО-2" отговаря на този въпрос. Заводът за електронни преобразователни елементи в Горубляне – ЗЕПЕ, заработи в средата на 70-те и едва по-късно започна да произвежда българските керамични филтри МПКФ-468, които за това време са абсолютен конкурент на западните и се отличават от руския ПФ1П2, използван в радиоприемник "Геолог", със значително по-малките си размери.

Следващата снимка представлява сравнение на руските и българските керамични филтри от онова време, като отляво е пъврвото руско производство на ПФ1П2, след няколко години, а в дясно е българското производство на МПКФ-468:

Валери Терзиев
6 ноември 2020 година