Тонкоректор Baxandall с операционни усилватели
Пасивен тонкоректор
Част II

    В края на предишната статия на тази тема, публикувах принципна схема на тонкоректор Baxandall с два операционни усилвателя, която не реализирах. Но с времето, чувството на неудовлетвореност и несвършена работа ме завладя и реших да експериментирам тази схема. Тя беше интересна с факта, че за разлика от всички други, които разгледах в моите статии със съсредоточено усилване само в едно стъпало, при тази усилването беше равномерно разпределено между входното и изходното стъпала. Ето така се стигна до "новото" начало начертах примерната принципна схема, след което се заех с трудната и досадна работа да направя печатна платка. Да, но този път платката конструирах така, че към нея да прилегнат различни потенциометри, с което придоби по-голяма универсалност. Но ето част от потенциометрите, които могат да се използват с нея:

    От снимката всеки от вас може да се досети, че различните потенциометри имат различни по дължина оси и разположение на изводите за печатен монтаж, а това е отразено на платката. Естествено това се определя от бъдещия преден панел на усилвателя и факта, че всички потенциометри трябва да бъдат наредени, примерно, в една линия, тоест, подравнени. Показаните потенциометри са използваните за регулиране на усилването и всички са с т.н. "средна" точка (center taped). Местоположението им по платката е съобразено с дължината на осите на потенциометрите за регулиране на ниските и високите честоти, които по-лесно се намират на пазара. Поради тази причина, ще забележите на печатната платка четири местоположения на потенциометъра за усилване в дълбочина, според конкретната дължина на оста на използвания потенциометър.

    А сега предлагам да обърнете внимание на следващата принципна схема, която е осъществена практически на предложената платка. И след като я разгледате, обърнете внимание отново на печатната платка от страна "елементи" и ще ви направи впечатление, че те са подредени следвайки посоката на преминаване на сигнала, което спестява много проблеми при монтажа, един от който е възникването на положителни капацитивни обратни връзки между елементите, а това от своя страна води до самовъзбуждане:

    Разбира се, взел съм и други популярни мерки за да избегна този неприятен феномен. Например, резисторите на входа и изхода на операционните усилватели, като вторият има и още една задача – да предпазва изходите им от късо съединение, разделно захранване през филтърните вериги R15-C14,C15 и R23-C22,C23, както и кондензатори от около 100-150pF в обратните връзки паралелно на резисторите R5 и R21. И въпреки, че кондензаторите на схемата не са видни, на печатната платка те са предвидени. Разбира се, зависи какви и колко качествени операционни усилватели се използват – за някои кондензаторите може да са излишни. Аз съм изпробвал тази схема с операционни усилвател TL072, TL082 и NE5532. Потенциометрите Р1 и Р2 са логаритмични, потенциометръра за усилване е освен логаритмичен и със средна точка, което позволява да се осъществи веригата за тонкомпенсация. Средната точка на показаните по-горе снимки са с отвод на около 15% от общата им стойност, тоест около 15к за посочената стойност, а при стойност на потенциометъра 50к е около 7.5к. Съобщавам тези стойности, тъй като стойностите на елементите на тонкомпенсацията се отасят за тях (не че някой ще забележи на слух някаква съществена разлика).

    В предишната статия на тази тем аз публикувах опростена принципна схема на тонкоректор Baxandall с един операционен усилвател, но отбелязах, че печатната платка не е универсална както при други мои разработки поради спецификата на избраните потенциометри – тяхната геометрия беше съвсем различна от популярните. Този "проблем" с печатната платка, която прилагам към тази статия е отстранен. Затова нека да припомня спомената схема, тъй като при реализацията на посочената по-горе, то тя се явява част от нея:

    Но ето от следващите снимки се вижда поетапната реализация на тонкоректора Baxandall, като част от нея е показната по-горе принципна схема с един операционен усилвател:

    На следващите снимки е завършеният тонкоректор с два операционни усилвателя, който беше обекта на разглеждане в тази статия:

    И на края – измерванията, които направих със сигнал - генератор и осцилоскоп:

    Все пак е редно да отбележа, че така и не получих тонрегулиране по напрежение по-голямо от това което вече бях получил и измерил при предишните реализации на пасивен тонкоректор на Baxandall, независимо дали бях използвал усилвателен елемент транзистор или операционен усилвател. Изводът, който се налага е, че очевидно техническите данни, които сме срещали в литературата на тази тема остават същите, а именно: регулиране по ниски честоти на 40 Hz: +/-17dB и съответно по високи честоти на 16 kHz: +/-18 dB.

Архив [zip,spl7,pcb][15kb]

Валери Терзиев
20 януари 2015 година