Радиоприемници - китайски комплекти за сглобяване
/kn34pc.com/конструкции/...

Бях в седми клас когато баща ми ми закупи руския компект радиоприемник за сглобяване "Юность". Комплектите за сглобяване се продаваха чрез наложен платеж от Централна станция на младите техници. Те имаха преди всичко учебно-практическа цел за запознаване на младите радиолюбители с радиоприемната техника.

По това време държавата строеше заводи за електроника и имаше необходимост от младо технически подготвено поколение.

Две-три години по-късно ЦСМТ започна да предлага и други подобни компекти със занимателна електроника, чиято задача беше да събуди любопитството и любовта на младите към техниката. Появиха се още руски комплекти, както и няколко български, базирани на широкоразпространения по това време джобен радиоприемник "ЕХО", "ЕХО-2" и "РДТ-63".

От няколко години пазарувам най-различни стоки и електронни компоненти от китайски сайтове. Така попаднах на комплекти за сглобяване за обучение в студентски практики. Така си спомних за моя първи радиоприемник като ученик и реших да си закупя няколко китайски комплекта, които експериментирах.

Тази покупка беше изумително ефтина. В моите конструкции обикновено печатната платка, която разработвах беше от порядъка на 50 лева, а получавах тези комплекти с всичко необходимо за изработката им само за 10-20 лева. Сглобяваш, включваш батериите, след няколко настройки получаваш готов радиоприемник.

Ще опиша накратко комплектите с които се сдобих, но преди това ето с какви предварителни условия настроих радиоприемниците след като ги сглобих:

За средни вълни:

- Долна честота на обхвата - 510 kHz
- Горна честота на обхвата - 1650 kHz
- Междинна честота - 455 kHz
- Точки за настройка при спрягане на входния и осцилаторния кръг: 580 kHz и 1450 kHz

За обхвата на УКВ:

- Долна честота на обхвата - 87 MHz
- Горна честота на обхвата - 109 MHz
- Междинна честота - 10,7 MHz (определя се от пиезокерамичен филтър)
- Точки на настройка за спрягане на входния и осцилаторния кръг: 92 MHz и 105 MHz

Използваната измервателна апаратура за средни вълни е АМ модулиран ВЧ генератор, а за УКВ обхвата с вобулоскоп. Разбира се при подходящи ефирни излъчвания на споменатите честоти, настройката може да се извърши и на "слух".


1. AM радиоприемник за средни вълни HX108-2

Принципната схема е класическа с три транзистора във високочестотната част, първият е самоосцилиращ смесител, а следващите два реализират междинночестотния усилвател с междинна честота 450-470 kHz, според вашия избор, а моят беше IF=455kHz. Детекторът за амплитудно-модулирани сигнали използва емитерния преход на транзистор, натоварен с "П" филтър, също по класическа схема.

Нискочестотният усилвател е реализиран с четири транзистора и трансформаторно крайно стъпало. Тази схема ни връща далече в миналото на ретро радиоприемниците и усилвателите. Трябва да отбележа, че след сглобяване на радиото, то заработва веднага. Променливият кондензатор CBM-223 е с капацитет на секциите 140/82 pF, което изключително опростява осцилаторната част, като се премахват допълнителните кондензатори за спрягане на кръговете, както и паралелните на кръга. Улеснява се настройката.

Ако случайно се появи тремол или самовъзбуждане, резисторът R13 може да се намали на 15k и се свърже директно паралелно на първия MЧТ.

Аз промених стойностите на "П" филтъра C8-R9-C9 съответно на 10nF-1k-10nF, естествено след като прегледах десетки други фабрични схеми на радиоприемници. Всъщност се променя честотата на среза и звученето е по-остро или по-меко. Въпрос на избор.

В някои руски радиоприемници детекторът (в случая V4) е поставен с преднапрежение, която подобрява неговите детектиращи характеристики. Обикновено са използвали повдигане на потенциала чрез резистивен делител или силициев диод.

В някои схеми на китайски радиоприемници от комплекти за сглобяване са използвали подобни прийоми като са запазили реализирането на АМ детектора с транзистор, както е видно на схемата горе. Повдигането с потенциал се извършва чрез поставяне на резистор със стойност 33к от колектора на V4 към плюса на захранващата шина, в случая горния край на R10.

Комплектът за радиоприемника HX108-2 е окомплектован с кратка инструкция на китайски език. Така че - дерзайте и гадайте! Ето и част от инструкцията:

Все пак визуализацията на печатната платка помага много при монтажа на елементите.

Ето външния вид на комплекта HX108-2, който се събира в дланта ви (дължина 125 мм):

А сега поглед отвътре след сглобяването му:


2. АМ радиоприемник за средни вълни ZX921


Този радиоприемник е вариация на предишния, но със захранващо напрежение 1.5 волта и с малко по-обемиста кутия (дължина 150 мм).

Ето неговата принципна схема:


И при този модел схемата е класическа и високочестотната част почти по нищо не се различава от същата на радиоприемника HX108-2. По-съществена е разликата в изпълнението на нискочестотния усилвател, който е обхванат от обратна връзка за стабилизация на режима, което очевидно е необходимо поради ниското захранващо напрежение. Ето част от приложената инструкция на китайски:

След като сглобих този комплект установих, че радиоприемника се самовъзбужда. Оказа се, че приложените транзистори в комплекта 3DG201 са с твърде висок коефициент на усилване и висока гранична честота. Замених транзисторите на смесителя и първия междинночестотен усилвател (BG1 и BG2) с транзистори 2N3904, с което значително се доближих до стабилна работа на приемника, но при честоти в най-долната част на СВ обхват започваше "хъркане".

Наложи се да намаля усилването по междинна честота като паралелно на първия МЧТ включих резистор със стойност 15k, с което се справих с установените проблеми.

Друга трудност, която срещнах беше при настройката и спрягането на входния с осцилаторния кръг. Антенната бобина е разделена на две части в съотношение 1:2, но се оказа с недостатъчен брой навивки за постигане на индуктивност от около 600uH при максимален капацитет на променливия кондензатор (140 pF). При това двете бобини бяха събрани в средата на феритната пръчка, което може да забележите на снимките по-долу и въпреки това индуктивността не достигаше. Тъй като изводите са достатъчно дълги, донавих 8 навивки към по-голямата, но препоръчвам допълнително по 6 навивки на всяка бобина за да преминат при правилна настройка в краищата на феритната пръчка.

С тези доработки ("побългаряване") и прекрасния дизайн и оформление на кутията се получи един красив и чувствителен АМ радиоприемник в обхвата на средни вълни. Както може да забележите всички надписи са на латиница. Процедурата по настройките е същата каквато вече описах по-горе. Ето как изглежда радиоприемника ZX921 на външен вид:

А сега следва поглед към вътрешната част на приемника:

И така оставаше да поставя задния капак на приемника и да го затворя за да придобие завършен вид, но се появи друг механичен проблем - очевидно матрицата по която е била направена кутията не е била качествена, защото пластмасовите зъбчета за закопчаване на двете части на кутията почти липсваха:

Наложи се нова механична доработка, с чиято помощ да присъединя двете части на кутията, в противен случай задния капак можеше да падне във всеки един момент дали от сътресение или от тежестта на самата батерия. Така ми хрумна идеята да закрепя с винт задния капак, както в много от японските радиоприемници от близкото минало.

Разпробих недълбок отвор (около 3мм) върху магнита на високоговорителя, навих внимателно, за да не превърти метчика резба М3 и за да обера луфта между магнита и задния капак завих в този отвор втулка. Тази присъединителна втулка осъществяваше твърдата връзка межди предния и задния капак на кутията. За да не се развинтва втулката при поставяне и сваляне на задния капак, когато се налага подмяна на изтощената батерия, около резбата поставих една-две капки моментно лепило.

На следващата снимка може да забележите както допълнителните навивки на феритната антена, така и механичната доработка, която описах:

С всички доработки в електрическата схема и механичната преработка на кутията, се получи един прекрасен радиоприемник. Учудващото е, че при захранване 1.5V мощността отдавана към високоговорителя е впечатляваща.

3. АМ радиоприемник за средни вълни HX6B

Съвсем неочаквано когато получих този комплект и го разопаковах, установих, че принципната схема на високочестотната част отново наподобява описаните до тук приемници:

Разликите са нищожни - липсват Si диоди за стабилизация на режима на самоосцилиращия смесител, нискочестотния усилвател е реализиран само със съгласуващ трансформатор и безтрансформаторен изход към високоговорителя. И за този радиоприемник, както HX108-2 избраното захранване на батерията е 3 волта. За разлика от радиоприемника ZX921 високочестотните транзистори са CTS9018, каквито се използват и в радиоприемника HX108-2.

Този радиоприемник се помества в много изящна кутия и отново тя е с дължина 125mm. За разлика от кутията на ZX921 тази беше качествена и двата капака прилепваха (почти) идеално. Е, има малки неудачи, каквито са например отворите за врътките за потенциометъра и променливия кондензатор. Малко по-нагоре, малко по-надолу..... Но още при насищане на платката с елементите от комплекта и имайки вече опита от предишните неудачи, преди да запоя потенциометъра го регулирах по височина за да пасне в отвора за него. По подобен начин се справих с врътката на променливия кондензатор.

И все пак дизайнът е впечатляващ:

И отново нека хвърлим поглед към инструкцията на китайски език. Очевидно ще се наложи да обогатяваме езиковата си култура, за да можем да се справим с текста:

Електрическата част от сглобяването на радиоприемника по нищо не се различава от вече описаните преди, затова няма да се спирам на повече подробности. Ще отбележа, че и с този приемник се наложи да прибягна до същите допълнителни мерки за овладяване на самовъзбуждането на самоосцилиращия смесител. На края се получи един много добър транзисторен радиоприемник джобен формат. А ето видът му отвътре:


4. АМ радиоприемник за средни вълни ZX623

Този радиоприемник е реализиран с интегрална схема на TOSHIBA TA7613P, като от нея се използва само АМ частта. Тази ИС представлява едночипов АМ-ФМ радиоприемник завършващ с нискочестотем усилвател. Тоест има всичко необходимо за да изгради едно не лошо джобно радио.

Ето и схемата по която е реализиран:

Приемникът е двуобхватен КВ и СВ. Използва променлив кондензатор CBM-443D, четирисекционен от които секциите за УКВ се използват за настройка на КВ, а другите за настройка на средни вълни. Скалата на приемника е разграфена за целия КВ обхват, но всъщност не е вярно, реално приемането е само в КВ - 19 м и не може да се разшири. Разбираемо е предвид, че максималния капацитет на УКВ секциите на променливия конденазатор е 23 pF.

И като за капак съществена грешка, която се набиваше на очи още преди сглобяването на комплекта беше, че скалата за КВ е разграфена в обратен ред от 16 към 49 метра, вместо обратно, следвайки капацитета на променлива кондензатор/ Кутията е достатъчно голяма и удобна в ръцете с дължина 165 мм.

За отбелязване е, че окомплектовката е правилна и след сглобяване само с няколко настройки (естествено с AM модулиран ВЧ генератор), приемникът заработва веднага. Независимо, че изпълнението е с интегрална схема, настройките са същите както по-горе.

Разбира се нека хвърлим един поглед върху инструкцията на ZX623:

Да-а-а-а, и тук се налага да залягаме здраво над китайските учебници!

Въпреки това, готовият радиоприемник се оказа на ниво - качествен и красив, както на външен вид, така и отвътре:

Разбира се и при този радиоприемник се налага повишаване на индуктивността на входната бобина (феритната антена). Може да стане чрез донавиване на десет навивки към нея или както аз съм постъпил, а именно заменил съм феритната пръчка с два пъти по-дълга.

Какато виждате от снимките, захранването от 3V осигурявам с една Li-Ion батерия 3.7V, но е предвидено да се осъществява с две батерии R20 (размер “D").


5. АМ-ФМ радиоприемник за средни вълни и УКВ ZX2051

Сега ще ви представя едно двуобхватно мини-радио с размер на кутията само 125 мм. Реализирано е с едночипов радиоприемник на SONY CXA1691B. Чипът съдържа всичко необходимо за реализирането на такъв радиоприемник. Серията интегрални схеми на SONY CXA1238S, CXA1191, CXA1691 и други подобни са се използвали масово от производителя в техните преносими радиоприемници, радиокасетофони и уокмени.

Една-единствена интегрална схема в радиото, но с всичко необходимо за него - УКВ блок, АМ смесител, АМ-ЧМ МЧУ в които избирателността се решава с пиезокерамични филтри и вграден маломощен НЧУ, достатъчен за едно мини радио. А дори са се сетили да вградят АДЧ - автоматична донастройка на честотата за УКВ, която изисква само един кондензатор със стойност 1 pF.

Схемата е изключително опростена и е реализирана само с няколко допълнителни пасивни елементи. Но налага подбор на някои стойности на кондензатори за да се вместите в обхватите. Например кондензаторите, които определят границите на УКВ обхвата и чувствителността C3 и C4, са дадени 15pF, но правилната стойност при настройката се оказва 20-22pF.

Аналогично за средни вълни C16 е даден 120 pF, но с тази стойност не може да покриете средновълновия обхват 520-1620 kHz. Аз добавих кондензатор 18 pF и препоръчвам кондензатор със стойност 140-150 pF. С тази стойност безпроблемно се покрива честотния диапазон 510-1650 kHz, което гарантира приемането в обхвата 520-1620 kHz.

Все пак нека да обърна внимание, че всички комплекти описани до тук, се дават за приемане на средни вълни в обхват 535-1605 kHz, но както ни е известно в Европа диапазона е с честотни граници 520-1620 kHz.

Бих искал да отбележа, че на входа на УКВ тунера няма "П"-филтър, а антената се подвежда директно чрез кондензатора С2 към входа на УКВ блока. За да се намалят нежеланите ВЧ сигнали китайците са поставили кондензатора С1 паралелно към маса, а това намалява чувствителността в УКВ обхвата.

Но аз използвам радиото на разстояние 30 km от града, поради което имам необходимост от по-висока чувствителност и елиминирах С1. Разбира се, преди това изградих класически "П"-филтър, от който после се отказах поради липса на достатъчно място на и под платката. Така това решение, макар и компромисно, ме задоволяваше.

И все пак нека да припомня, че само с няколко външни елементи построихме едно мини радио, с достатъчна чувствителност и мощност, което можем да си носим в джоба си където и да е (по света дори).

И отново да спомена, че настройката на радиото не се различава от вече описаната в началото методика и няма никаква разлика дали приемникът е реализиран с транзистори или интегрални схеми. ZX2051 се оказа едно много добро радио, чието предимство е наличието на УКВ обхвата, позволяващ чисто и ясно приемане, което да задоволи слуха ви.

А ето инструкцията към този комплект за сглобяване:

Кутията, макар и малка, е добре оформена на външен вид, макар и доста недодялана, трябва да призная, че замисълът на дизайнера заслужава похвала.

Неудачите с пластмасата може да са от недоглеждане при проектирането на кутията и от матрицата й. Но на следващата снимка може да видите неприятното усещане за не добре свършена конструкторска дейност:

Кутията е плитка, поради което задния капак в областта на антената опира върху горната част на променливия кондензатор и кутията на може да се затвори в тази част. Височината на отвора за потенциометъра е по-ниска и неговото копче опира на задния капак - това е отстранимо чрез презапояване на потенциометъра и наклоняването му към външната плоскост, но както му казваме е "побългаряване".

В заключение: независимо от механичните проблеми, приемникът е с много добра чувствителност и приемлива селективност.


6. АМ-ФМ радиоприемник за средни вълни и УКВ HAF208BS

Още в началото на описанието искам да отбележа, че този радиоприемник е изключителен за компонентите с които е реализиран. Механичната част също е изпълнена много добре. Селективността може да се повиши с използване на по-качествени пиезо-керамични филтри. Но все пак нека да не изискваме прекалено много за смешно ниската цена на която се предлага този комплект.

Принципната схема е реализирана с интегралната схема на TOSHIBA TA2003P, представляваща едночипов радиоприемник и е била предназначена за джобни приемници и уокмени. Нискочестотния усилвател също е много опростен, трансформаторен, а работната точка на крайното стъпало е стабилизирана със Si-диод.

HAF208 се захранва с две батерии тип R6 по 1.5V или общо 3V.

Ето неговата инструкция приложена в комплекта:

Традиционно инструкцията е на китайски, независимо, че комплектът се продава в целия свят. При сглобяването на приемника започнете от крайното стъпало. Първо измерете с омметър двата трансформатора и поставете за съгласуващ този, чиято първична намотка е с по-високо съпротивление, а за изходящ този, чиято вторична намотка е със съпротивление почти равно на нула.

Ако се абстрахираме от шарениите по лицето на предната част на кутията, може да кажем че дизайна е сполучлив, а механични неудачи с нея както по-горе - няма. TA2003P не се слави с голяма чувствителност нито на амплитудна модулация, нито на честотна. Но за градски условия получавате един доста добър радиоприемник. Селективността може да се повиши чрез последователно свързване на два филтъра както за АМ, така и за ЧМ. Лично аз съм избрал само за АМ.

Настройките по нищо не се различават от вече описаните по-горе. За този приемник няма да ви се наложи да увеличавате капацитета на спрягащия кондензатор в осцилаторния кръг, тъй като той е избран предварително със стойност 150pF (С13). Възможно е да се наложи да увеличите стойностите на С9 и С11 съответно на 20pF и 22pF за да стане скалата за приемане в УКВ обхвата по-широка. Но-о-о не е фатално. Радиото "тръгва" безпроблемно веднага след сглобяването и единствено се нуждае от няколко настройки за да постигнете честотните диапазони.

А ето и външния и вътрешния вид на HAF208:


7. АМ-ФМ мултибанд радиоприемник за средни, къси вълни и УКВ SNT2902


Този комплект за сглобяване ме привлече именно с това, че представляваше многообхватен радиоприемник с девет диапазона - УКВ, СВ и седем КВ обхвата. Когато го поръчвах не си представях че размерите му са колкото две кутии от цигари поставени една до друга, а когато го получих започнах да гледам твърде скептично на тази миниатюризация. Но седнах на работната маса и търпеливо и настойчиво сглобих комплекта. В края на процедурата изпуснах една от миниатюрните механични части и дълго време гледах отчаяно (представях си как прахосмукачката я засмуква).

Принципната схема не е нещо особено, твърде опростена, направена да заработи. SONY са произвели няколко многодиапазонни приемника с подобни интегрални схеми, съдържащи всичко необходимо за да се изгради един напълно завършен радиоприемник. Накои от тях са CXA1238S, CXA1191, CXA1619, CXA1691 и други.

За да се разбере принципът на работа на тези ИС би трябвало внимателно да се разгледат и прочетат описанието и техническите й характеристики. Особеност в принципната схема на този комплект за сглобяване е липсата на входни трептящи кръгове за КВ. Разчита се само на избирателността по съседен канал, която се осъществява с МЧТ - Т104 и пиезокерамичен филтър CF1 465k Hz. От друга страна премахването им миниатюризира приемника и опростява превклюването на диапазоните, намалява броя на превклюващите звена. Въведена една малка хитрост - само с две осцилаторни бобини с много изводи (за да постигнат ралични индуктивности) осъществяват работата на радиоприемника в седем КВ-обхвата. Но не съм убеден, че това е предимство, защото всяка настройка на осцилаторите в кой да е обхват влияе на всички обхвати, определящи се от тази бобина. Тоест, "пипането" без измервателни уреди е "опасно за живота и здравето" на радиото, случайното попадане в неизестни КВ честоти. А аз направих точно тази грешка, която после трябваше дълго и мъчително да отстранявам.

След като сглобих радиоприемника и се убедих, че е в работно състояние, започнах настройките в различните обхвати. За отбелязване е, че УКВ обхвата е с покритие 76-108 MHz.

Инструкцията разбираемо е на китайски и не се чете, освен че е и достатъчно дълга, вероятно подробна и аз ще покажа на следващата снимка за да придобиете представа само основната част от нея:

Видно е, че изработката на радиоприемника много се улеснява от наличието на схема с разположение на елементите върху печатната платка, която и аз използвах. При наличие на такава схема и принципна схема, всъщност инструкцията се обезсмисля. Най-голяма трудност е запояването на интегралната схема, която е в корпус SMD.

Като изключим няколко липси на кондензатори, които са несъществени и могат лесно да се набавят, липсата на L104 в комплекта се оказа сериозен проблем. Естествено, намерих заместител, което е видно от снимките на платката, които ще видите сега:

Кутията е малко недодялана, но за разлика от предходното радио, поне се затваря. Иначе дизайна е прекрасен, вътрешното оформление също. В процеса на механичното сглобяване се наложи да направя самоделна стрелка за скалата, поради това, че както казах, загубих една малка пластмасова частичка, която крепи оригиналната стрелка към механизма.


Заключение:

Впечатлен съм от факта, че китайската индустрия произвежда специални комплекти за сглобяване на радиоприемници и други електронни устройства, което дава изключително предимство при обучение на ученици или студенти при техните практически занимания и проекти.

Независимо, че някои от тях изглеждат недодялани и груби или имат някои недоизпипани технически и механически недостатъци, тази политика очевидно е съпътстваща тяхната образователна система и обогатява младежите не само със знания, но и с практика.

Валери Терзиев
21 ноември 2019 година