Радиоприемници с интегрални схеми на TOSHIBA
/kn34pc.com/конструкции/...

1. FM-AM радиоприемник с ИС TA2003P и TA8164P
2. FM-AM радиоприемник с интегрална схема TA7640P
3. FM-AM радиоприемник с интегрална схема TA8110P
4. FM-AM радиоприемник с интегрална схема TA7757P
5. FM-AM радиоприемник с интегрална схема TA8132AN
6. AM радиоприемник с интегрална схема TA7613P
7. AM радиоприемник с интегрална схема TA7641P
8. AM радиоприемник с интегрална схема TA8122AN
9. AM радиоприемник с интегрална схема TA2111N

***

1. FM-AM радиоприемник с ИС TA2003P и TA8164P

Интегралните схеми на TOSHIBA TA2003P и TA8164P представляват едночипово радио, работещо в обхватите на УКВ и АМ (СВ). Предназначени са за преносими радиоприемници, уокмени, дискмени и други подобни с невисоки изисквания. Техните вътрешни конструктивна конфигурация и параметри са почти еднакви, но съвсем не са взаимозаменяеми, поради различните външни елементи осигуряващи избирателността по съседен канал както за АМ, така и за УКВ обхвата. Например, при TA2003P смесителите директно са натоварени по променлив ток с ФСС, за които се използват пиезокерамични филтри, осигуряващи лентата на пропускане със стандартни междинни честоти 455 kHz за АМ и 10,7 MHz за FM. Осигурено е импедансно съгласуване на изходите на смесителите и входовете по междинна честота. При TA8164P същите функции са изпълнени стандартно чрез импедансни трансформатори (IFT, междинночестотни трансформатори) за съответните междинни честоти.

И така, един ден през изтеклото лято, реших да тествам възможностите на тези две интегрални схеми. Както винаги до сега, още с конструирането на печатната платка се опитах да включа в нея всички възможни идеи и елементи, които ги осигуряват. Принципната схема, по която осъществих първия експеримент на радиоприемник с интегрална схема TA2003P много се доближава до тестовата схема дадена в справочните данни за нея от производителя TOSHIBA:

В първият вариант на печатна платка не бях включил поддръжката на автоматична донастройка на честотата, което както е известно, е необходимо условие за радиоприемници, които може би ще се използват при различни климатични условия. Разбира се, не след дълго поправих този недостатък и разработих нова печатна платка. Втората платка съдържа всички елементи, показани на принципната схема по-горе, както и допълнителни елементи, които се отнасят към TA8164P, но не се използват в тази. Върху повърхността на платката означих стойностите на използваните елементи така, както са показани на принципната схема. Ето как:



Архив [zip,pcb,spl7][25kb]

На следващата снимка е реализирания радиоприемник за СВ и УКВ с ИС на TOSHIBA TA2003P по горната принципна схема като е добавен светодиод за индикатор при включване:

След прецизна настройка дори без измервателна техника, а като използвах сигнала на две слаби УКВ станции в двата края на обхвата се получиха изключително добри резултати в обхвата на УКВ, но, за съжаление, в обхвата на средни вълни чувствителността не беше очакваната.

Но в нашето съвременните почти всички използват УКВ обхвата, който осигурява достатъчно качествен звук. Затова и аз насочих вниманието си към някои промени в схемното решение, които биха подобрили работата на радиоприемника в УКВ обхвата. Разбира се, искам да припомня, че още с началото на проекта тези идеи ме вълнуваха и всъщност именно затова те са вградени в тази печатна платка.

Например, една допълнителна възможност е повишаването на чувствителността на приемане в УКВ обхвата. Тя се постига сравнително лесно и само с няколко елемента. На входа на ИС просто се добавя едно апериодично усилвателно стъпало с коефициент на усилване 2-3 пъти, но внимание: вероятността от самовъзбуждане е голяма и използвания транзистор трябва да бъде избран внимателно. Ето принципната схема на това стъпало:

Тази малка схемичка също е предвидена на печатната платка. Резултатът е слабо изразено повишаване на чувствителността, което се забелязва при по-слаби радиостанции в УКВ обхвата.

Нека сега обърна вашето внимание към срванението на схемните решения на двете интегрални схеми съгласно дадените технически данни от TOSHIBA:

Както може да забележите в първата като честотен дискриминтор се използва пиезокерамичен резонатор на честота 10,7 MHz. Но такъв трудно се намира на пазара. Ако сравним същото изпълнение при TA8164P ще видим, че честотния дискриминатор е реализиран с трептящ кръг на същата честота. На приложената печатна платка възможността за използване на такъв честотен дискриминатор също е предвидена, но трябва да отбележа, че свързването му към извод 10 на TA2003P не е директно, както при TA8164P, а през керамичен кондензатор 30 pF. Двата начина на реализиране на дискриминатора може да видите на следващата схема:

Вляво – дискриминатор за TA2003P, а вдясно – дискриминатор за TA8164P. И за тези елементи на двата дискриминатора е предвидено място на печатната платка.

На следващата снимка ви представям радиоприемник с ИС TOSHIBA TA2003P с описните дотук допълнителни функции и елементи:

На външен вид следващата снимка много прилича на горната, но всъщност е радиоприемник с ИС TOSHIBA TA8164P и разликата е видима в използването на имедансни трансформатори (междинночестотни трансформатори) за съгласуване на входовете и изходите на пиезокерамичните резонатори:

Тези разлики стават съвсем видими на следващата комбинирана снимка:

А сега следва да спомена, че в предварителния замисъл на този проект беше включено условието за използване на захранващи напрежения, съгласно параметрите на двете интегрални схеми, а именно 1,8V – 7V, например 3V, 4,5V или 6V съответно 2, 3 и 4 бр. батерии размер "AA". Именно поради тази причина избрах нискочестотен усилвател с ИС TDA2822M, която е с подобни параметри.

В окончателния вариант на прототипа, който изработих използвам захранване 2 х 1,5V AA или една Li-Ion батерии 3.7V.

***

2. FM-AM радиоприемник с интегрална схема TA7640P

И в предишни мои статии съм споменавал за ИС на TOSHIBA TA7640P (KIA6040, KA22471). До сега съм я разглеждал като междинночестотен усилвател за УКВ, както и в моите конструкции съм обръщал внимание на възможностите които тя дава за изграждане на индикатори за сила на сигнала и точна настройка с аналогови стрелкови системи. Настоящият експеримент е с цел да представи нейните възможности като едночипов приемник за АМ (ДВ, СВ и КВ) и междинночестотен усилвател с дробен детектор за честотна модулация.

С цел осъществяване на проекта се наложи предварителна подготовка, все пак приемника трябва да има и трептящи кръгове, нали? Използвах едно старо шаси от руския радиоприемник "Геолог, което бях изчистил от остатъците от него. Замених променливия кондензатор с друг с УКВ секции и изчертах платка, която нарекох бобинен блок съдържаща входното устройство и осцилаторите за седем обхвата: ДВ, СВ, четири КВ и УКВ. Използвах натрупания опит от предишни мои конструкции с шаси на "Геолог". Бих искал да отбележа, че едно дребно неудобство при конструирането на многообхватни радиоприемници с TA7640P е наличието на две маси, една за входното устройство и втора за хетеродина. Те се замасяват по променлив ток с кондензатори към общата маса, което след малко ще видите на принципната схема. Вече конструирания бобинен блок може да се използва като входно устройство за всички експерименти с интегрални схеми на TOSHIBA, които имат подобна вътрешна архитектура. Това предимство се забелязва при запознаване с техническите характеристики. Например, данните за феритната антена и осцилаторната бобина при използване на променлив кондензатор с един и същи капацитет.

На следващата снимка съм показал т.н. бобинен блок:

Схемата на бобинния блок и данните за бобините може да намерите в предишните ми статии на подобни теми. За този блок използваните променливи кондензатори са с капацитет 285pF, 320pF или 330pF. Разбира се тези 10% разлики се коригират при окончателната настройка.

Но ето и принципната схема на AM-FM приемника, реализиран с TA7640P:

Едно друго неудобство, освен разделените маси, е превключването AM-FM чрез замасяване към "земя" на извод "2", което съм избягнал като съм поставил ключов транзистор Т2. По този начин с една и съща двойка на превключвателя AM-FM се извършва превключване на обхвата и подаване на напрежение към УКВ блока. Ключовият транзистор Т5 използвам за добавяне на кондензатор към аудио-изхода за АМ обхвата, чрез който променям времеконстантата на филтъра. (Ако желаете по-меко звучене, може да увеличите стойностите на R11 до 4,7к и C15 до 47nF). Използвал съм променлив кондензатор от руския приемник "Сокол-308" с капацитет 2 х 285pF като съм добавил тример-кондензатори за донастройка както за AM секцията, така и за FM. Схемите, които съм използвал също вече съм публикувал и те са реализирани с интегрални схеми на RHOM BA4412 и BA4424 затова няма се повтарям, но ще ви покажа интересното конструктивно решение, което ми хрумна за да избягна вибрациите и съответно плуването на честотата на осцилатора за УКВ:

Изчертах печатна платка с подходящи размери, която да пасва по размерите на шасито и на вече сглобения бобинен блок и след като я получих от производствената фирма я реализирах:

Архив [zip,pcb,spl7][18kb]

След това я монтирах в шасито:

След като се бях запознал с техническите параметри на TA7640P се оказа, че мога да използвам ниско захранващо напрежение в интервала 3V-8V. Така избрах захранващо напрежение 6V или 4 х 1,5V размер "ААА". Логично съобразих необходимата за възпроизвеждане интегрална схема нискочестотен усилвател, а именно AN7112, чието захранване според техническите й данни е 4V-14V, което напълно ме удовлетворяваше. Ето принципната схема на нискочестотния усилвател, реализиран на горната печатна платка:

Използвал съм наличните оригинални потенциометри монтирани на шасито от радиоприемника "Геолог", но съм подменил високоговорителя, който възпроизвеждаше само АМ, с такъв с по-широка честотна лента за да повиша качеството на възпроизвеждане в УКВ обхвата.
В следващите експерименти изоставих тежкия и сложен за изпълнение бобинен блок, който бях конструирал за шасито на руския радиоприемник "Геолог". За тези опитни постановки той не беше необходим, нито неговите богати възможности като многообхватен радиоприемник. За тях беше достатъчно да експериментирам в обхвата на средни вълни (СВ) и УКВ. Конструкциите се опростяваха, тъй като за целта използвах феритна антена и осцилаторна бобина. Естествено със задължителните кондензатори с определен капацитет. Ето схемата на опростения вариант на бобинния блок за АМ:

Променливият кондензатор С1-С4, който съм използвал е или от радиоприемник "Геолог", или от радиоприемник ВЕФ-221, а тример кондензаторите в зависимост от конструкцията съм използвал или фабрично закрепените такива към шасито, или съм поставял допълнителни към съответните бобини. Кондензаторът С7 (на схемата без стойност) служи за спрягане на входния и осцилаторния кръг в три точки. Ако променливият кондензатор е със стойност както е означена на схемата, то той е с капацитет 300pF, но ако се използва такъв от радиоприемник ВЕФ-221 (със секции 320pF/380pF), капацитетът му е 330pF. При тези стойности на кондензаторите входната бобина на феритната антена е с индуктивност 280 µH, а индуктивността на осцилаторната бобина 150-180 µH. Настройките които са необходими са както следва:

    а) с оцилаторната бобина се настройват долната граница на СВ обхват на 510kHz, а с тримера за донастройка С5 горната граница на 1650 kHz.

    б) постигането на спрягане на входната бобина (феритната антена) с осцилатора се извършва за честота 600kHz с преместване на пръстенчето на входната бобина по дължината на феритната пръчка до постигане на максимум в приемането и на честота 1450kHz с тримера С2 до постигане на максимум на приемането.

    Забележка 1: За прецизна настройка съм използвал цифров АМ-ЧМ генератор. Настройката може да се извърши и "на слух", ако във вашия район има станции излъчващи около 580-600 kHz и 1400-1500 kHz.

    Забележка 2: При правилно подбран кондензатор С7 настройката се изчерпва с т. а) и т. б)

    Забележка 3: Спрягащият кондензатор С7 може да се изчисли предварително както аз съм процедирал, като за целта съм използвал номограми, които са често срещани в радиолюбителската практика. Такива номограми за първи път са публикувани в сп. "Радио", кн. № 1, стр. 35, 1957 г. Разбира се получената стойност е ориентировъчна с точност +/-5%. От друга страна, ако изчислената стойност е примерно 320pF, разбираемо е използването на най-близката стандартна стойност 330 pF.

***

3. FM-AM радиоприемник с интегрална схема TA8110P

Тази интегрална схема ма две важни особености в структурата си техническите данни, които я правят удобна за мини конструкции – за разлика от TA7640P в която АМ детектора беше реализиран с трептящ кръг (IFT), тук такъв вече липсва, а захранващото напрежение е в обхвата 1,8V-7V. Сравнението на общите конфигурации на двете интегрални схеми, съгласно справочните данни на TOSHIBA може да видите по-долу:

Както споменах, конструктивното опростяване на АМ детектора практически изхвърля един МЧУ трансформатор, който все пак, заема доста място на платката. Но в моя експеримент не мястото беше важна част от задачата, а сравнението на начина по който се държат двете интегрални схеми при еднакви условия. Ето и принципната схема, по която реализирах приемника като използвах едно старо шаси от експеримент за УКВ блок с ТА8164P:

И при TA8110P схемното решение на входното стъпало и осцилатора са запазени, тоест с отделни и изолирани маси, които са обхванати по променлив ток с кондензатори към земя. Така лесно и безпроблемно може вече изработения вече бобинен блок от предходната конструкция да се свърже към тази схема за да се получи напълно завършен многодиапазонен радиоприемник. За целите на конкретния експеримент прикачих феритна антена и осцилаторна бобина със съответния променлив кондензатор.

Но нека да не забравям да спомена втората важна особеност на ИС TA8110P, а именно ниското захранващо напрежение. Ако исках да конструирам радиоприемник с ниско захранващо напрежение 3V-6V, трябваше да съобразя и нискочестотния усилвател. В качеството на такъв избрах друга интегрална схема на TOSHIBA – ТА7368P, която работи в диапазона 2V-10V:

Така за бъдещият радиоприемник избрах захранване 3V, две батерии от 1,5V. Предвид на по-широкия диапазон на напрежението можеше да се използва и Li-Ion батерии, която напълно заредена е с напрежение 4,2V.

След това изчертах печатната платка като значително я опростих премахвайки схемните решения осигуряващи индикатори за сила на сигнала и точна настройка, като ги замених с индикацията със светодиод, която производителят е предвидил в архитектурата на TA8110P:

Архив [zip,pcb,spl7][23kb]

Нека да не ви прави впечатление недостатъчното уплътнение на площта на платката. Определя се преди всичко от месторазположението на шасито и планките за механично закрепване, което може да видите на следващата снимка:

Резултатът от сравнението на двата радиоприемника с TA7640P и TA8110P е еднакво приемане в обхватите на АМ. Все пак отдолу на платката монтирах индикатори за сигнала и точната настройка с аналогови системи, но останах разочарован. Липсваше тази ярка изразеност на показанието на индикатора за сила на сигнала, каквато вече многократно бях забелязал при реализациите с TA7640P. При тази интегрална схема стрелката почти веднага достигаше максимума си при попадане на радиостанция, докато аз целях, все пак, индикатора да представя различно ниво и с това да отразява поне донякъде силата на приемания сигнал. На края този радиоприемник си остана само с вградения в TA8110P LED индикатор на сигнала, който по-скоро играеше ролята на точна настройка.

***

4. FM-AM радиоприемник с интегрална схема TA7757P

Този радиоприемник е естествено продължение на описаните по-горе. Някога, когато все още съществуваше германската търговска верига Quelle бях закупил мултибанд приемник Universum TR-3065. Още тогава тази интегрална схема на TOSHIBA ми направи впечатление и скоро след това си доставих такава от чужбина. Не си мислете, обаче, че схемата, която след малко ще ви представя, има нещо общо с принципната схема на TR-3065, дори не си приличат. А и както казах в началото, моята цел е да експериментирам всички интегрални схеми на TOSHIBA които са били използвани по това време за производство на радиоприемници. Щастие беше, че повечето от тях успях да намеря през изминалите години.

TA7757P е със захранващо напрежение 1.7V-6V и препоръчително захранване с напрежение 3V. Разбираемо е, че нискочестотния усилвател следва да бъде с подобни параметри и тогава може да се реализира радиоприемник който да използва захранване 3V, 4.5V или 6V. За целта е подходяща интегрална схема TA7368P. Разбира се може да се използват и други с подобни технически параметри. А за УКВ блока използвам традиционно ИС на ROHM, но този път BA4424, чиято схема вече съм публикувал.

Както виждате на тази снимка конструктивното оформление на този УКВ блок е съобразено с шаси на руския радиоприемник "Геолог-2", за да мога да използвам едно и също шаси за повечето от моите конструкции.

Принципната схема по която реализирах този радиоприемник е следната:

По начина на организация тя много наподобява TA7640P, а за разлика от TA8110P има както АМ детектор, така и FM детектор, но има предимството да осъществява превключването на АМ и FM обхвата чрез отделен извод на ИС – 3. Превключването се осъществява чрез подаване на положително напрежение от захранването, а при работа в АМ обхват напрежението на извод 3 е нула. Именно това съм използвал за управление на транзистора Т1, който в наситено състояние (АМ) добавя капацитет в НЧ изхода и променя времеконстантата на аудио-веригата, различна за АМ и FM, като последната позволява включването на стереодекодер, например също на TOSHIBA – TA7343P в едноредов корпус.

Ето как изглежда печатната платка, която във всички експерименти е с еднаква топография, а следващата снимка показва реализацията й:

Архив [zip,pcb,spl7][22kb]

А сега нека да направим сравнение между трите интегрални схеми – TA7640P, TA8110P и TA7757P. За да спазим последователността на разглежданите схеми, ето първото сравнение на TA7757P с TA7640P:

А на следващата схема може да направим сравнение на TA7757P с TA8110P:

Очевидно е, че архитектурата на тези интегрални схеми на TOSHIBA е подобна. Разликите са преди всичко в някои от изходите, но и в начина на превключване FM/AM, като вече при TA7757P и TA8110P превключването се осъществява чрез подаване на захранващото напрежение към извод 3 за първата или извод 15 за втората.

И едно предимство в полза на TA8110P отново е за отбелязване, а именно липсата на допълнителен трептящ кръг за АМ детектор, с което монтажът върху печатна платка се облекчава значително.

А на следващата снимка е вида на сглобеното набързо AM-FM радио, като отново съм използвал шаси от руския радиоприемник "Геолог":

***

5. FM-AM радиоприемник с интегрална схема TA8132AN

Още преди десетина години направих първия си проект с тази интегрална схема. Тогава ми попадна един неработещ концертен настолен радиоприемник "Камертон", на който внимателно снех всички размери на шасито след което реализирах основната част от схемата с TA8132AN, а за УКВ блок използвах TA7358P. Радиото все още работи и намери своето място в къщата ми на село.

И ето, че в тази серия от приемници с интегрални схеми на TOSHIBA дойде реда и на TA8132AN. Ето и принципната схема, по която работих по този радиоприемник:

TA8132AN е с работно напрежение 1.8-8V и чудесно пасва с нискочестотния усилвател на TOSHIBA – TA7368P. Това ще позволи при осъществяването на този проект да използвам по-ниско захранващо напрежение, например 3, 4.5 или 6V или защо не една Li-Ion батерия 3.7V. След като избрах подходящата комбинация, схемата на радиоприемника се оформи. Към нискочестотния изхода свързах R-C верига, деемфазисен филтър, което не е показно на схемата горе, но е отразено на печатната платка.

От горната схема елиминирах елементите на стереодекодера от извод 13 – извод 18, а нискочестотния сигнал изведох директно от извод 19. По същия начин елиминирах ненужните изводи 4, 8 и 9 след което се заех с изчертаването на печатна платка по вече използваното няколкократно шаси. И за тази платка съм използвал същите прийоми и означения като в предишните варианти, така че за всеки един, който се реши да повтори експеримента няма да бъде необходимо да търси принципната схема, тъй като елементите са означени върху самата печатна платка, както е видно по-долу. Както и в предишните варианти, така и в настоящия съм предвидил използването на два вида керамични филтри с които се осъществява избирателността по съседен канал, единият е SFU455, а другият е SFZ55, съответно с 20 dB и 40 dB. Но повярвайте още с първите реализирани приемници установих, че 26 dB избирателност по съседен канал е достатъчна (комбинацията от МЧТ + ПКФ).

На следващите две снимки съм дал поглед върху печатната платка от страна елементи и след нея вече наситена с компоненти.

Архив [zip,pcb][4kb]

А на следващата снимка отново може да видите изпълнението на монтажа върху вече няколкократно използваното шаси от радиоприемник "Геолог":

УКВ блокът е същият, който съм използвал и в предишни конструкции, реализиран с ВЧ част на интегралната схема на TOSHIBA – TA2003P. Както и в предишните конструкции крайните честоти на СВ обхват са 500-1650 kHz.

***

6. AM радиоприемник с интегрална схема TA7613P

Преди години си бях купил АМ/ФМ радио General Electric, чийто звук и чувствителност ми харесаха. Така наскоро реших аз сам да конструирам подобно – АМ радио с интегралната схема на TOSHIBA TA7613P. Поразрових се в моята любима библиотека – интернет, където намерих съответните справочни данни, но и много схеми на радиоприемници от времето на големите маркови производители. Оказа се, че тази интегрална схема е била класическа в този бранш и под различни означения се е произвеждала навсякъде по света. TA7613P е напълно завършен едночипов радиоприемник, съдържащ АМ смесител/осцилатор с МЧУ, както ФМ МЧУ и нискочестотен усилвател, а захранващото напрежение е 3V-12V.

TOSHIBA: TA7613P
Telefunken: TDA1083
UNITRA: ULN2204
RFT: A283D
Samsung: KA22427C
СССР: K174XA10
China: D7613

Следващата принципна схема илюстрира идеята на този малък двуобхватен радиоприемник, работещ на средни вълни и КВ 19 м.:

Променливият кондензатор е четири секционен 2 х 2 с капацитети 140 pF и 22 pF. Секциите с капацитет 140 pF се използват за настройка на средни вълни, а другите две за настройка на къси вълни. Индуктивността на бобината на феритната антена е 600uH и съдържа 10 + 90 нав. от проводник D = 0,15 мм, съответно на осцилаторната бобина за СВ е 280 µH, за която използвах фабрична, а както входната, така и осцилаторната за КВ са навити с по 25 нав./0,01 мм, а вторичните с по 5,5 нав. от същия проводник. Особеност представляват двата МЧТ – L2 и L4, които имат 2х50 нав./0,08 мм с паралелен капацитет 330 pF, a вторичната намотка на L2 e с 15 нав. от същия проводник. За практическото реализиране на приемника използвах готова платка, която закупих от китайски сайт. Ето нейното изпълнение:

Ако разгледате техническите параметри на тази интегрална схема ще ви направи впечатление нестандартното изпълнение на междинночестотните трансформатори, както за АМ, така и за ЧМ. Поради тази причина засега се спрях на реализацията само на АМ радиоприемник, но със сигурност скоро ще използвам пълните възможности на TA7613P и ще реализирам радиоприемник в АМ и ФМ обхвата, като идейно за УКВ блока ще използвам предишни мои конструкции. Да-а-а, а и вече имам опита както с това радио, така и с фабричното, което бях закупил преди години, тоест наложи се да добавя високочестотен предусилвател в УКВ частта, за да постигна желаната чувствителност. Този фабричен радиоприемник с марка GE модел 7-2875А все още работи, а ето и неговия външен вид:



General Electric 7-2875А

***

7. AM радиоприемник с интегрална схема TA7641P

А сега ще ви разкажа за един не дотам успешен експеримент с интегралната схема на TOSHIBA: TA7641P.

Разполагах с кутия от времето на моето детство, напълно запазена. Някога баща ми ми беше купил два руски комплекта за сглобяване на свърхрегенеративния любителски радиоприемник "Юность". Носталгията ме подтикна да използвам тази кутийка и да я съживя за нов живот.

Ето така се роди идеята за използване на TA7641P, много простичка и лесна за изпълнение схема, но най-вече с няколко елемента и вграден НЧ усилвател, което позволяваше реализирането на мини радиоприемник. Поразрових се в моята любима библиотека интернет, където установих, че един от старите истински производители AIWA е произвеждал такова мини радио: AR-777.

Оказа се, че данните за тази интегрална схема са твърде оскъдни и недостатъчно описани в параметрите й. Потърсих аналог и такъв се оказа KA22421. Но и нейните параметри също бяха оскъдни. Очевидно, двете интегрални схеми не са били от любимите на производителите на джобни радиоприемници.

Разбира се, това което разказвам в момента е крайният резултат, а в самото начало на този малък проект горях от ентусиазъм. Дори, трудно, но все пак успях да намеря повечето части със стойности точно както са указани на схемата. Най-трудни са доставка се оказаха МЧ трансформаторите и осцилаторната бобина. Ето каква красота се получи след реализацията:

Оказа се, обаче, че прецизното изпълнение на осцилаторната бобина е от огромно значение за качеството на радиоприемника. А аз, за съжаление, използвах фабричен осцилатор с незнаен брой навивки и предавателно число. Резултатът беше плачевен – при опит за настройка с променливия кондензатор генераторът реагираше на подскоци, прескачайки цели честотни участъци.

Осцилоскопът показваше много паразитни генерации. След много загубено време, най-сетне се реших сам да навия подходяща осцилаторна бобина съгласно техническите параметри и с променлив кондензатор с капацитет на секциите 140/82pF. Ако погледнем за ориентир към схемата по-горе, то броя на навивките на осцилатора на първичната намотка са отдолу нагоре 8 + 92, а на вторичната 10,5 и двете навити с меден емайлиран проводник с диаметър d = 0,08 mm. С много внимание подготвих осцилаторната бобина и след това я монтирах на определеното й място на платката. Е, така вече беше друго, много по-добре.

И все пак резултатът не беше от най-очакваните, но вече се бях уморил от навиване на бобини с тънък проводник. Беше необходимо да навия и съответния междинночестотен трансформатор, тъй като и за него използвах готов фабричен такъв. Но с това приключих експеримента.

***

8. AM радиоприемник с интегрална схема TA8122AN

Тази интегрална схема представлява едночипов приемник за АМ и ЧМ с вграден УКВ блок и стереодекодер. Захранва се също с ниско напрежение 1.8-7V. За моята конструкция съм избрал Vcc = 3V, тоест две батерии размер "АА" или R6. ТА8122AN е била предназначена за мини радиоприемници, уокмени, дискмени и други подобни. За да заработи като мини радио е необходимо да добавим нискочестотен усилвател като аз съм избрал трансформаторен аудио усилвател за да събудя чувството към ретро техниката. Намирането на комплект трансформатори: драйверен (съгласуващ) и изходен, беше трудно занимание, но който търси – намира. На по-късен етап се сетих, че доста стари руски джобни радиоприемници са с трансформаторно крайно стъпало и закупих два броя "Сокол" от които си осигурих комплекти трансформатори.

Но ето схемата на радиоприемната част:

Тук искам да отбележа, че в моето радио не използвам вградения стередекодер поради което изводи 13-18 не се използват, нискочестотния сигнал се отвежда към аудио усилвателя от извод 19 чрез "П" филтър 10nF-2,2kΩ-10nF.

Ето още една схема, която допълва вече представената:

На втората принципна схема има дефинитивно разделение по предназначение на основните изводи на TA8122AN. При конструирането на печатната платка съм използвал и двете схеми.

Печатната платка разработих съгласно геометрията на вече закупена кутия, спазвайки всички размери и отстояния в нея. Беше вълнуващо трудно, но работата с шублер не ме изплаши. Всъщност, ето как изглежда тя:



Архив [zip,pcb,spl7][11kb]

А на следващата снимка може да я видите вече с елементи:

Нискочестотният усилвател е реализиран с трансформаторна връзка по възможно най-елементарната схема. Не съм използвал термистор за стабилизация на режима на крайното стъпало, а силициев диод. Подобна е схемата на крайното стъпало на голяма част от джобните радиоприемници на SONY, например Gendis-77. Използвал съм често срещани силициеви транзистори като BC547C и 2N3904, като последните могат да се заменят с BC547C като се подбере колекторния им ток до около 8mA. Режимът на Т1 се определя чрез резистора R1 като целта е колекторният му ток да бъде около 2-3 mA. При добър подбор на режимите би следвало токът на покой на цялото стъпало да не надвишава 10-11 mA.

В заключение мога да кажа, че ИС на TOSHIBA - TA8122AN е подобрена версия на ИС TA2003P, както като функции като към тази е добавен стереодекодер, така и по чувствителност.

***

9. AM радиоприемник с интегрална схема TA2111N

И тази интегрална схема на TOSHIBA се захранва с напрежение 1.8-7VИ отново съм избрал захранване с две батерии "АА" (R6), тоест 3V. Нискочестотният усилвател е изпълнен с ИС TDA2822M, която позволява същото напрежение, а неговата схема може да намерите в множество от моите конструкции. Печатната платка, която съм разработил е за същата кутия и съответно има подобна конфигурация, но с различни елементи.

Принципната схема на приемната част, реализирана с TA2111N, е показана по-долу по два различни начина, като вторият е съобразно техническите спецификации:

Както и в предишната конструкция и тук не използвам стереодекодера, поради джобния формат на приемника и липсата на достатъчно място. А нискочестотния усилвател е реализиран стандартно с ИС TDA2822M. Схемите по-долу са идентични. Различават се по неутрализацията на крайното стъпало към говорителя чрез R-C групи или само с един кондензатор:

Обръщам внимание, че керамичния дискриминатор в дробния детектор (краче 12) може да се замени с трансформатор на същата честота, свързан за краче 12 на ИС чрез кондензатор 10pF. Тази възможност е отразена на печатната платка. Използването на керамичен дискриминатор и керамични филтри в междинната честота изисква всички да бъдат маркирани с точка с един и същи цвят, в случая с червен. Това означава, че филтрите са произведени с еднаква средна честота.

А сега следва изглед на печатната платка, която много прилича на предишната от приемника с TA8122AN поради това че съм използвал същата кутия:



Архив [zip,pcb][14kb]

А ето изглед от вече завършения и сглобен радиоприемник, реализиран с ИС TA2111N:


Заключение:

Резултатите от описаните експерименти са положителни. И все пак, някои от интегралните схеми, с които конструирах тези радиоприемници, показаха много добри практически резултати. На първо място бих искал да спомена TA7640P (KIA6040) и TA8110P, които се отличават с много добра чувствителност, малък собствен шум и малка консумация на ток. TA8110P представлява еволюция на TA7640P, като АМ детектора е осъществен без междинночестотен трансформатор, който заема доста място на платките на мини радиоприемници, от друга страна TA7640P разполага с изключително добра логаритмична характеристика на АРУ, което позволява изграждане на стрелкови или цифров индикатор на силата на приемания сигнал.

От всички други интегрални схеми, очевидно предназначени за евтини преносими приемници или уокмени, ТА2111N и ТА8122АN (ТА8127) заслужават да бъдат споменати с предимствата които предлагат – голяма концентрация в чипа, съдържащ напълно изградени АМ и ФМ радиоприемник и разбира се – стередекодер. От последните две интегрални схеми заслужава да отбележа TA2111N като фаворит с високата си чувствителност на УКВ и СВ.

С изключение на ИС ТА2003P и TA8164P почти всички други имат изградени светодиодни индикатори на сигнала, а последните и светодиоден стерео индикатор.


Материали:
1. Радиоприемници, базирани върху шаси от "Геолог"
2. Реновиране на радиоприемник "Геолог - 2/3"
3. Преработка на УКВ блока на радиоприемник "Меридиан 210"

4. К174ХА10 [pdf][1,3mb]
5. KA22421 [pdf][181kb]
6. TA2003 [pdf][282kb]
7. TA2111 [pdf][598kb]
8. TA7613, TDA1083, KA22427 [pdf][215kb]
9. TA7613, TDA1083, KA22427 [pdf][190kb]
10. TA7613, ULN2204 [pdf][633kb]
11. TA7640 [pdf][581kb]
12. TA7641 [pdf][689kb]
13. TA7757 [pdf][588kb]
14. TA7787, TA8110 [pdf][839kb]
15. TA8122, TA8123 [pdf][1,3mb]
16. TA8132, TA2012 [pdf][1,5mb]
17. TDA1083 [pdf][419kb]
 

Валери Терзиев
29 януари 2020 година