Пренастройка на УКВ блоковете на радиоприемници "SELENA"
Част I: Пренастройка на УКВ блок на "SELENA B211"

    Преди време на сайта www.kn34-pc.com публикувах преработка на УКВ блокове за руския радиоприемник първи клас "SELENA" чрез изграждане на изцяло нов блок. Оказа се, че има интерес към тази тема и във форумите на "Сандъците", "Сетком" и "Е-шоп". А преди три години публикувах за първи път пренастройка на оригинален УКВ блок чрез смяна на кондензатори и сърцевини на бобините в него. Идеята на настоящата статия е да сложа малко ред в темата "пренастройки на УКВ на Селена", която се експлоатира от години, а коментарите са твърде любителски. За целта ще разгледам еволюцията на този култов качествен руски радиоприемник.

    Историята започва в началото на масовото производство на руска битова техника, когато руските радиоконструктори решават да използват диоден балансен смесител в своите разработки на висококачествени радиоприемници. В продажба се появяват както стационарни, така и преносими радиоприемници от висок клас, в които се използва този висококачествен начин на смесване на входния и осцилаторния сигнал. Моята цел, обаче, не е да описвам начина на работа на диодния смесител, с който може да се запознаете от литературата, а да покажа развитието на тази идея, докато стигнем до преносимия радиоприемник "Селена", така популярен у нас преди 1989-та година.

    Някои от по-известните в България руски радиоприемници с диоден балансен смесител са:

    "Океан-200/201", 1969 година
    "Океан-202/203", 1972 година
    "Океан-204/205", 1973 година
    "Океан-208/209", 1976  година
    "Рига-104", 1973 година
    "Океан-214", 1985 година

    Радиоприемниците "Океан-2хх" са били предназначени за вътрешния пазар, а тяхната експортна версия прераства от "Океан-203/204" в "Селена-206/207", съответно "Океан-208/209" в "Селена-210/211/212". Последните са реализирани с УКВ блокове УКВ-2-02 с версии Е-01 и Е-02. Всъщност няма промяна в схемното решение на УКВ блоковете, освен стойностите на елементите в трептящите кръгове за да се осигури приемане в двата известни по това време УКВ обхвати: 65,8-73 MHz и 87,5-108 MHz. По-съвременния вариант на тази серия радиоприемници с употреба на силициеви транзистори е "Океан-214", чийто експортен вариант е познатата у нас "Селена-В216" а в други страни "Селена-В215/216/217". В последните се употребяват УКВ блокове УКВ-2-01С, но за страните със стандарт на FM радиоразпръскване в обхвата 87.5-108 MHz УКВ блока вече е версия УКВ-2-01-Е.

    След като на кратко ви запознах с еволюцията на конструктивната идея и изпълнение на култовите висококачествени радиоприемници, рожба на руската електроника, бих искал да направя следната забележка – няма да разглеждам всички схемни особености, а само УКВ блокове на масовите модели, които са продавани в България. Предвид на това, че по-горе направих аналогията между моделите "Океан" и "Селена", то който проявява интерес би следвало да се ориентира по-лесно. Ще разгледам пренастройката на основните два УКВ блока, които са използвани в годините и са модули от радиоприемниците продавани у нас: "В210/211" и "В215/216".

    И така ето малко предварителна информация за модификациите на моделите "Селена":

    "Селена В210" и "Селена В212" – с УКВ блок в обхвата 87,5-108 MHz.
    "Селена В211" - с УКВ блок в обхвата 65,8-73 MHz
    "Селена В216" - с УКВ блок в обхвата 65,8-73 MHz
    "Селена В215/217" - с УКВ блок в обхвата 87,5-108 MHz

    Искам да отбележа, че версиите Е1 и Е2 се различават също не по схемно решение, а по елементите на трептящите кръгове като с това се постига покритие за FM обхвата, както следва: 87,5-100 MHz (до 104 MHz за някои държави) или познатия ни обхват 87,5-108 MHz.

    УКВ блоковете вградени в моделите "ОКЕАН-20х" и "Селена В210/211/212" са с германиеви транзистори ГТ313А, а някои версии - с ГТ322А, а УКВ блока в "ОКЕАН-214" и "Селена В215/216/217" е със силициеви транзистори КТ3126, КТ339, КТ368, КТ339. Както вече няколко пъти казах, принципните схеми на различните версии не се различават, но ето първата най-популярна и най-често срещана схема:

    Елементите без стойности са тези, които са специфични за определения УКВ обхват. Аз ще ги представя в табличен вид, според модела и обхвата на радиоприемника:

Означение Модел
B210-B212 B211
УКВ обхват
87,5-108 MHz 65,8-73 MHz
R1 1 kΩ 1,5 kΩ
R4 120 120
R5 3 kΩ 2,2 kΩ
R9 3,9 kΩ 5,1 kΩ
R11 3,9 kΩ 2,7 kΩ
R12 0 12 Ω
C1 10 pF 30 pF
C2 30 pF 68 pF
C4 10 pF 22 pF
C6 180 pF 75 pF
C9 18 pF 36 pF
C13 4,3 pF 15 pF
C16 56 pF 56 pF
C17 4,7 pF 18 pF
C19 6,2 pF 13 pF

    А ето принципната схема, на която са нанесени променените стойности на елементите, чиито стойности са указани в горната таблица:

    А сега следват монтажни схеми от страна елементи и страна опроводяване, които улесняват смяната и монтажа на елементите:

    В процеса на преработката почти всички бобини остават непроменени, но подменям феритната сърцевина с месингова. Възможно е обаче, това да не е достатъчно, като този проблем се решава с отвиване на 1,5 навивки откъм горния край на бобината L3 и отново настройката се повтаря, като може да се тества и с феритна сърцевина. Настройките съм извършил с вобулоскоп. Възможно е с ВЧ сигнал-генератор.

    Препоръчвам от чисто методическа гледна точка следния порядък:

        - подменят се първо кондензаторите според стойностите, указани в горната таблица;
        - извършва се настройката като се "вкарва" осцилаторния кръг в обхвата, а след това чрез сърцевините на входната бобина и L3 се търси максимум на амплитудата.

    За да се постигне по-голяма равномерност на характеристиката в новия по-широк обхват, настройките се извършват на честоти 92 MHz и 104 MHz;

        - едва след това се подменят резисторите;
        - извършваме окончателна донастройка

    А сега ще видите как изглежда завършения УКВ блок, като искам да припомня, че пренастройката, която направих и описах до сега е за УКВ-2-02Е от обхват 65,8-73 MHz към обхват 87,5-108 MHz или на практика сме пренастроили радиоприемника "Селена В211 във FM обхвата.

    Руските конструктори са традиционалисти и не са променяли дадена принципна схема, ако тя е давала добри резултати. Така е и с УКВ блоковете. Правя тази забележка, защото съм срещал въпроси относно модификациите Е1 и Е2 на УКВ-2-01С, но затова ще стане дума като му дойде времето. За разгледаните до момента пренастройки (от чисто любопитство) съм включил една снимка, която показва незначителните механични промени в описания до момента УКВ-2-02:

    УКВ-2-02 се захранва с напрежение 4,2V-4,4 V в различни конструкции. Но трябва да се има предвид, че е реализиран с германиеви транзистори и искам да отбележа, че общият проводник, масата (корпуса), са на общ плюс (+), а активния е минусът на захранващото напрежение.

    Точно поради тази особеност ми хрумна идеята да "обърна" поляритета на захранването като подменя германиевите транзистори със силициеви. В моите FM конструкции обикновено съм използвал транзистори SF240 и SF245 на RFT. Естествено могат да се използват и други високочестотни силициеви транзистори. За да направя този експеримент, обаче, не използвах вече готовия и пренастроен УКВ блок (за да не го съсипвам), а друг (а такива имам в изобилие), което се вижда на горната снимка. За целта не беше необходимо да извършвам пълната процедура по пренастройка и преминаване към FM диапазона. Смяната на транзисторите извърших в оригиналния диапазон 65,8-73 MHz.

    Все пак трябва да се има предвид, че съществено се променят режимите на работа на транзисторите, тъй като германиевите преходи се отпушват при напрежение около 0,1-0,2 V, докато силициевите при напрежение 0,6-0,7 V. Но когато започнем физическата замяна на едните с другите, оставяме избора на режим на заден план. Така направих и аз. Смених транзисторите автоматично, едно към едно, след което захраних УКВ-2-02Е с обратна полярност или корпус, маса минус 4,4 V. След като се уверих, че УКВ блока работи (а това, разбира се, стана като го свързах към вобулоскопа), се наложиха малки донастройки за да го "вкарам" в УКВ диапазона, което е видно от следващите снимки:

    Експериментът беше успешен, а след като завърших донастройките (напомням, че запазих честотния диапазон), трябваше да избера подходящ режим на транзисторите VT1, VT2. За целта използвах един потенциометър 22 kΩ, като средният му извод свързах на маса, другият към базата. Първо установих работната точка на високочестотния усилвател VT1. Наблюдавайки амплитудата на сигнала на вобулоскопа, чрез бавно въртене на оста на потенциометъра намерих максимума й, след което го разпоих.

    Измерих стойността на съпротивлението и след това с калкулатора изчислих стойността от паралелната комбинация на резистора R2 и стойността, измерена на потенциометъра. Оказа се, че тя е почти стандартната стойност 2,2 kΩ. След това физически замених резистора R2 с нов със стойност 2,2 kΩ.

    Следващата стъпка беше избора на работната точка на осцилатора VT2. Тук трябва да се съобразим, че транзистора VT2 изпълнява функцията на самосцилиращ смесител. Отново с вече подготвения за целта потенциометър, запоен към базата на транзистора и масата, потърсих максимум на амплитудата на сигнала, наблюдавайки измененията на вобулоскопа. По същия начин след това измерих неговата стойност и изчислих паралелната комбинация от нея и стойността на резистора R6, която се оказа също много близо до стандартната стойност 6,8 kΩ, след което замених резистора R6 с друг с тази стойност.

    С последния експеримент показах, че една простичка замяна на транзисторите с тип n-p-n е възможна и се постигат приблизително същите резултати както с оригиналните след подходящ избор на работна точка на транзисторите. Този експеримент ще помогне на много колеги, чието хоби е колекционирането на ретро радиоприемници.

    Забележка: Възможни са неточности в историческата хронология.


Литература:

1. "Бытовая радиоприёмная и звукозаписывающая аппаратура", Алексеев Ю.П., 1989 г.
2. "Руководство по експлоатации "ОКЕАН-209", 1976 г.
3. "Океан 208", "Океан 209", Описание
4. "Океан 209", Описание, сп. "Радио", бр.10, 1977 г.
5. "Руководство по експлоатации "Океан 214", 1986 г.

Валери Терзиев
 18 май 2015 година