Радиоприемници, базирани върху шаси от "VEF"
Част I

    Идеята за тези експерименти възникна спонтанно като ми попаднаха два съветски радиоприемника VEF в трагично състояние. След щателен оглед на оригинала установих, че е по-лесно да се разработи нов вариант на радиоприемника, който съчетава в себе си ново схемно решение със старата конструкция и превключвателен блок.

    Разбира се в процеса на изграждане на новите конструкции възникнаха серия от радиоприемници с различни честотни преобразуватели и усилватели на междинна честота. Последните бяха изградени с пиезокерамични филтри така разпространени в масовите съветски радиоприемници Сокол, Меридиан, Сувенир, Геолог и други. Използвания ПКФ запазва междинната честота от 465 KHz, което беше направено с цел да не се правят никакви промени в бобинния блок на диапазонния превключвател.

    В част I ще представя на вашето внимание схемните решения на честотните преобразуватели, конструктивното им изпълнение и техните печатни платки. Този порядък следвах и при създаването на цялостните принципни схеми на радиоприемниците. Изработването първо на честотните преобрауватели, позволява съчетаването им с различни схемни решения на междинно-честотните усилватели и стова различни радиоприемници. При това е редно да отбележа, че подбора на коефициента на усилване е от съществено значение.

    На тази схема ви представям първия честотен преобразувате, реализиран с три силициеви високочестотни транзистора. Първото стъпало е високочестотен усилвател, чийто коефициент на усилване може да се подбере чрез промяна на съотношението в стойностите на резисторите в колектора и емитера на транзистора. Това стъпало трябва да работи в режим с възможен най-нисък шум, което определя изцяло входния шум на радиоприемника. Избрания режим е при колекторен ток около 0.5 mA.

    На схемата са дадени режимите на транзисторите. За Т2 и Т3 колекторния ток е около 1 mA. Транзисторите Т4 и Т5 представляват компенсационен стабилизатор за 4.5 V захранващо напрежение на честотния преобразувател. Интересното схемно решение тук е стабилизацията на работната точка на хетеродина и смесителя, като техните бази са свързани към опорния стабилизиращ диод, в случая за 2.8 V. Това се налага за да няма влияние на честотата на хетеродина от промяната на напрежението на батериите. Гарантира се стабилна работа на хетродина в интервала 6-10 V. Ако не намерите такъв стабилитрон, платката позволява да се монтират 4 броя Si диоди, като трябва да обърнете внимание на свързването на анодите към положителната шина на захранването.

    А ето как изглежда печатната платка от страна елементи:

    Захранването на първото стъпало е отделено с цел да даде възможност да се използва МЧУ с изход за АРУ (автоматично регулиране на усилването), което намалява динамичните изкривявания и претоварването на детектора. Смесителят Т2 е предпазен от самовъзбуждане чрез свързване на нискостойностен кондензатор от 10 pF между колектор-база, който на печатната платка не е включен.

    Бобината L1 заедно с последователно свързания кондензатор от 330 pF образува последователен трептящ кръг – режекторен филтър, настроен на междинната честота от 465 KHz. Това е само едно подобрение на работата на радиоприемника в обхвата на дългите вълни, чийто горна крайна честота почти съвпада с междинната. Може и да не го монтирате, разликата е трудно забележима.

    Бобините L1, L2 представляват МЧФ чиято цел е трансформаторно съгласуване на смесителя с неговия товар пиезокермичния филтър с импеданс 1.2 kom. Данните заа тях са дадени на схемата. Аз съм използвал готов, свален от радиоприемник Сокол 308.

    Високочестотния предусилвател, изпълнен с транзистора Т1 и го предлагам в два варианта. Платката позволява конструктивно и двата. В първия вариант усилването по висока честота може да се променя, като се променя съотношението между колекторния и емитерния резистори. С дадените данни промяната е в рамките от два до 5 пъти. Това може да се елиминира ако колекторния резистор се избере 220 Om и параллелно на емитерния резистор се включи кондензатор от 47 nF. Втората схема е много по-упростена. Тя не позволява избор на коефициента на усилване на стъпалото. И двете схеми позволяват директно свързване към захранването от стабилизатора или прилагане на напрежението от автоматичното регулиране на усливането.

    А ето и двата варианта:

    Използваните транзистори са за Т1, Т2 и Т3 SF240, КТ326, KF525, BF167 и други с гранична честото над 30 MHz и 40<h21<100. Т4 и Т5 са силициеви НЧ подобни на 2Т3107, 2N2222 и др.

    Забележка: не може да очаквате всички диапазони на оригинала да запазят обхватите си, заащото капацитивното съпротивление на хетеродина се отличава от оригиналната схема, но може чрез добавяне на кондензатор от около 2-5 pF между изходните точки 3 и 4 и донастройки на осцилатораната бобина да постигнете съответния обхват. Целта, както споменах в началото е била да се "възроди" неработещия радиоприемник. Без никакви настройки радиоприемникът заработва веднага на средни и дълги вълни.

    Със следващия материал ще ви представя едно цялостно схемно решение на един сравнително простичък радиоприемник, изграден върху шасито на съветския радиоприемник ВЕФ. В предложената по-долу принципна схема е напълно възможено всички използвани елементи да бъдат само руско производство, което може да видите сами. Принципно честотния преобразувател не се различава съществено от гореописания. На схемата по-долу не включен високочестотен предусилвател, но схемните решения, които дадох по-горе са същите. Ако решите, че няма да усложнявате схемното решение, може да използвате точно предложения вариант без такъв високочестотен предусилвател.

    За отбелязване при тази схема на радиоприемник е, че захранването й е с напрежение 6 V, няма стабилизаатор на напрежение, въпреки че на печатната платка е предвиден (показания по-горе). Стабилизацията на режима на хетеродинния и смесителния транзистори се извършва с прецизен опорен източник, в слуая uPD200, за 1.4 V. Ако решите да не използвате високочестотните диапазони на шасито, а "пуснете" радиоприемника само на СВ и ДВ, в такъв случай опорния източник може да се замени с два силициеви диода свързани в права посока. При тези условия радиоприемникът запазва работоспособността си при захранващо напрежение от 4 V до 6 V. Използвал съм четири батерии размер "АА". Предложената схема е с изключително ниска консумация на ток и не е претенциозна. Простичка и лесна е за изпълнение. Ако искате да работи и с високочестотните диапазони на оригинала, ще трябва да се потрудите като по същия начин подберете кондензатор свързан между изводи 3 и 4 и донастройки на осцилаторните бобини. Тази схема няма претенции за качество, но е стабилна, тръгва веднага, с евтини елементи. Цялото усилване е съсредоточено в използваната за междинночестотен усливател руска интегрална схема, която все още се намираа по магазините, но може да си я свалите от кой да е радиоприемник Геолог3/3 или Меридиан.

    Всички данни за използваните елементи са дадени на схемата. Данните са МЧТ в колектора на смесителя Т1 са същите, като указаните в началото. Втория МЧТ, свързан към извод 14 на интегралната схема подобрява нейните параметри. Всеки МЧТ с кондензатор от 470 до 510 pF става, като кондензатора се премахва и се свързва по показания на схемата начин. Напреженията на базите на Т1 и Т2 автоматично са определени от стабилитрона и са около 1.2-1.3 V.

    На печатната платка са предвидени всички възможни включвания, които описах и в първата част и тук, включително ВЧУ, компенсационен стабилизатор и НЧ усилвател реализиран с ИС TDA2822, която тук не показвам, но схемата може да вземете от предишни статии за преработка на радиоприемници "Сокол 308" и "Геолог".

    Важно е да отбележа, че аз съм реализирал и двата варианта, включително с и без ВЧУ, с и без компенсационен стабилизатор и с или без АРУ.

    Ако искате да приложите АРУ към първото стъпало, ще се наложи колектора на транзистора през резистор от 1 KΩ да включите към извод 13 на руската интегрална схема К237ХА2.

    Единствената настройка, която се изисква е настройване на напрежението на извод 9 на интегралната схема без сигнал на входа й. Това става с настройка на тримера 22 KΩ като входа на интегралната схема се замасява с кондензатор от 47 nF. Напрежението трябва да бъде 0.25 V.

   На следващите снимки в последователен порядък са дадени печатните платки в описаните варианти с и без високочестотно усилвателно стъпало, а на втората, включително с автоматично регулиране на усилването.

    На следващата платка е показан цялостния монтаж с ВЧУ:

 

 

Архив [zip,pcb,pdf][1mb] Продължение: Радиоприемници, базирани върху шаси от VEF, Част II

Валери Терзиев
9 октомври 2011 година