Радиоприемници, базирани върху шаси от "VEF"
Част II

    В продължение на едноименната Част I продължавам разглеждането на схеми и конструктивни особености на радиоприемници, базирани върху шасито на популярния съветски радиоприемник ВЕФ.

    Както изтъкнах в Част I, описаните в нея радиоприемници преди всичко имаха за цел да направим някакъв работещ вариант на радиоприемник в нашия онемял от старост ВЕФ и той отново да "просвири". Разгледаните схеми нямаха за цел да копират всички възможни диапазони на оригинала.

    Споменах едно много важно обстоятелство, необходимо условие, което трябва да бъде изпълнено за да може да направим пълно покритие на честотните диапазони на прочутия ВЕФ и при това да са необходими минимални настройки. Условието е собствения капацитивен имеданс на изработената от нас конструкция да се доближава максимално до оригинала. Оказа се, че това условие е изпълнимо ако използваме високочестотни германиеви транзистори със същите параметри. Един от начините е, като използваме същите транзистори П423, но може да използваме и други такива, като ГТ322В, AF124, AF125, AF126, AF136 и други, които се намират по магазините за електронни компоненти. Най-близко до оригинала се получава с транзистори П423, ГТ322В и AF126.

    Но да разгледаме особеностите на принципната схема:

    И тук, както във вече описаните радиоприемници, първото стъпало е високочестотен предусилвател по познатите вече схемни решения, показани в Част I. Честотния преобразувател, обаче е различен – той е взаимстван от схемното решение на ВЕФ-12/201 именно за да запазим общия капацитет на стъпалата плюс монтажния, с което да постигнем съвпадение на средните честоти на оригиналните диапазони на ВЕФ. Тоест, тук вече отиваме към една преработка на съветския радиоприемник, при която целта е не само да свирне някакъв радиоприемник, а да възстановим оригиналния му начин на работа и съответните диапазони. В част II съм разделил честотния преобразувател от междинночестотния усилвател с цел да може да се използват различни ИС за МЧУ. Тук първото ВЧ усилвателно стъпало се захранва или от стабилизираното захранването или колекторния резистор се оставя със свободен "горещ" край, което позволява включването му към АРУ, ако използваната за МЧУ интегрална схема има такъв извод. Връзката на ВЧУ със смесителя също е разделена с кондензатор и мост, което конструктивно позволява в един от вариантите на платката честотния преобразувател да се изпълни без предварителен усилвател. Голямата разлика идва в следващите стъпала – смесител, хетеродин и стабилизатор. Смесителят и хетеродинът са изпълнени по схема "общ колектор" поради използването на p-n-p германиеви транзистори. Отново повтарям – целта е да постигнем такъв импеданс (монтажен капацитет и капацитет на стъпалото) на преобразувателя, че да получим пълно съвпадение на честотните диапазони на оригинала. Със сигурност се получава разлика по-малка от 50 kHz за високочестотните диапазони и по-малко от 20 kHz за по-нискочестотните, която се компенсира или с донастройка на осцилаторните бобини за съответните диапазони или ако нямате сигнал генератор, с добавяне на малък капацитет 1,5-2,2pF към изходни точки 3 и 4 на печатната платка, а с по-прецизно избиране на кондензатора се получава пълно съвпадение. Но дори и с малки разлики донастройката на сърцевините на осцилаторните бобини с генератор трае само секунди за всеки от обхватите. Описаната принципна схема безпроблемно работи на обхватите СВ, ДВ, 60м, 52м, 49м, 41м, 31м, 25м, 19м, както и на комбинираните диапазони от серията ВЕФ-206: 41÷60м., 25÷31м. За съжаление не намерих други за пробата.

    Всички транзистори работят със стабилизирано напрежение 5V, което се получава от интегралния стабилизатор L7805, корпус ТО-92, но разстоянието на печатната платка е достатъчно и за стабилизатори с корпуси ТО-3 и ТО-220. Аз лично съм използвал стабилизатор в корпус ТО-92. Тук искам да отбележа, че съм подбирал стабилизаторите по изходно стабилизирано напрежение, като съм търси такова около 4.9V. Отговора на въпроса "защо точно такова" е във факта, че позволява входното напрежение да спадне до най-ниската възможна стойност за да се получи стабилизирано напрежение на изхода на стабилизатора. Тоест, търсил съм възможността при работа с батерии (6Х1,5V, размер "ААА") да се достигне най-ниска работна стойност при изтощаването им, а именно 6,45V. С това се постига по-дълго време на използване на батериите.

    Геометрията на печатната платка на ВЧ преобразувателя е запазена, както в част I, като се различава по единствено по опроводяването.

    Като междинно честотен усилвател съм използвал различни схемни решения, включително описаните в Част I. Затова сега ще продължа с ново схемно решение, базирано на руската ИС К157ХА2. Вероятно много хора ще запитат "защо руски интегрални схеми?". Защото са единствените на нашия пазар които са специализирани за АМ усилване и детекция и най-важното те са леснодостъпни. К157ХА2 е интегрална схема, която за разлика от К237ХК2 не е хибридна. Корпуса й е DIP14. Двете интегрални схеми имат почти 100% идентичност на изводите, поради което на печатната платка на МЧУ са вградени и двете и с двата типа корпуси. Това позволява да се използва, която и да е от двете интегрални схеми, която намерите на пазара като се добавят или махнат излишните елементи. Коефициента на усилване е почти един и същ, но ако разполагате със сигнал генератор може да прецизирате настройките като подберете резистора свързан към извод 4 на ИС със стойности от показаната на схемата до 220Ω. Но дори и да не го направите цялостното схемно решение е толкова непретенциозно, че "тръгва" мигновено. Естествено, ако не сте допуснали грешка при монтажа.

    Сега да разгледаме принципната схема на междинно-честотния усилвател и детектор, изпълнен с ИС К157ХА2. (В Част I вече сме разгледали ИС К237ХК2):

 

    В показаната схема към изводи 7 и 8 няма свързани елементи. Възможно е включването на резистор от 100Ω към извод 7 в случай на самовъзбуждане, но такава вероятност е почти невъзможна. Показания междинно-честотен честотен филтър, свързан към извод 14 на интегралната схема има същите данни като във вече описания към К237ХА2 в Част I.

    Стабилизаторът на напрежение от компенсационен тип, в тази схема е изпълнен със стабилитрон 1N746A с опорно напрежение 2,5-2,7 V, с ток на стабилизация около 2.5-4mA. Изходното напрежение се регулира с тример от 4,7kΩ в базата на управляващия транзистор и стойността му е 4,8-5 V, независимо от посочената стойност 4.5V на схемата. При посочените в нея стойности компенсационния резистор е със стойност 20 kΩ, но тъй като това не е стандартна стойност, аз съм използвал паралелната комбинация от 22kΩ и 220kΩ. Ако не искате да използвате предложения начин на стабилизиране, просто на печатната платка е предвиден интегралния стабилизатор 7805. Компенсационния стабилизатор позволява при прецизен подбор на компенсационния резистор разлики не повече от 20mV при промяна на входното напрежение в големи граници, над 2 пъти. Тук искам да отбележа, че обикновените стабилизатори постигат голям коефициент на стабилизация > (200÷1000) с употребата на съставен транзистор, а с предложената схема, макар и трудна за настройка на компенсациите се постига подобен резултат: 5V към 20mV = 250. Причината да обръщам толкова сериозно внимание на стабилизатора е, че той определя работната точка на осцилатора и стабилността на честотата му в широки граници на работа на входното напрежение, каквато е работата на радиоприемника с батерии.

   Тук ще видите монтажа на честотен преобразувател в най-орязана схемна версия и с интегрален стабилизатор 7805. Това е най-опростената версия, при която радиоприемника работи сравнително добре, макар и не с исканата чувствителност.

    А на следващата снимка ви представям пълната версия на описаната в началото принципна схема, съдържаща високочестотен усилвател с усилване около 2.5 пъти изпълнен със силициев транзистор, честотен преобразувател с германиеви транзистори, компенсационен стабилизатор и нискочестотен усилвател, изпълнен с вече описаната интегрална схема TDA2822.

    Тук по-долу ви представям печатната платка на междинно-честотния усилвател, изпълнен с интегралната схема К157ХА2, но напомням, че платката е така разработена, че на нея може да се монтира и описания МЧУ в част I, като, разбира се, трябва да се променят стойностите на някои резистори и тримера за установяване режима на детекторното стъпало на 0,25V.

    На следващите снимки е показана последователността на монтажа върху шасито от ВЕФ.

Архив [zip,pcb,pdf][1mb]

Продължение: Радиоприемници, базирани върху шаси от VEF, Част III

Валери Терзиев
24 октомври 2011 година