Радиоприемници, базирани върху шаси от "VEF"
Част III

    Следвайки Част I и Част II, продължаваме разглеждането на схеми и конструктивни особености на радиоприемници, базирани върху шасито на популярния съветски радиоприемник ВЕФ. Тук искам да отбележа, че сред различните схемни решения, които разглеждах в предишните части и в настоящия материал, основния рефрен е схемата и капацитета на осцилатора на честотния преобразувател. Запазването на оригиналния осцилатор и използването на оригинален транзистор П423 е най-доброто решение, при което се запазват почти без никакви настройки крайните честоти на всички диапазони. Също така е важно да отбележа, че ако в предишните части на статията гарантирах честотните диапазони до КВ обхвата 19m, то с посочения осцилатор и транзистор схемата работи безупречно на всички диапазони. Почти не се налагат настройки. Донастройките са в рамките на 10 ÷ 50 kHz за различните диапазони. Нещо важно което не бях изтъкнал в предходните части (е все пак човек се учи непрекъснато) е важността на емитерния кондензатор в осцилатора за общия капацитивен характер на стъпалото. В оригинала е използван кондензатор със стойност 68pF, докато аз съм използвал такъв със стойност 100pF. Поради изтъкнатите причини, в почти всички разгледани до момента схемни решения на честотни преобразуватели се използва този осцилатор. За смесител могат да се използват, както оригиналния транзистор П423, така и ГТ322Б, AF124/125 или чрез промяна на схемното решение, подходящи силициеви транзистори, което също се вижда от разгледаните до сега схемни решения, но ще има разлика в генерираните честоти за късовълновите честотни диапазони.

    Транзисторните стъпала в посочената по-горе принципна схема, с малки разлики, се повтарят във вече подробно разгледаните в предишните части подобни схеми.

    Високочестотния усилвател е запазен във всички преобразуватели, като единствено е променян коефициента му на усилване от 2 до 4 пъти, в зависимост от общото усилване. Общото усилване е разпределено приблизително по следния начин: около 20 пъти в честотния преобразувател и около 1500 пъти в междинно-честотния усилвател. В абсолютни стойности това ще рече: при изходен сигнал от детектора 50-100 mV, входното напрежение подавано от сигнал генератора трябва да бъде около 2-4 uV.

    Схемното решение на високочестотният предусилвател, изпълнен с транзистора Т1, може да се замени със същото от разгледаните вече схеми. Печатните платки са съобразени с различните схеми на ВЧУ-та предложени до момента. Изборът остава за вас. В окончателния вариант аз съм оставил описания в част II ВЧУ предусилвател, който позволява чрез избор на стойностите на колекторния и емитерния резистори подбор на коефициента на усилване и в тази конкретна конструкция той е Кус=3 и резисторите съответно са 330 Ω и 100 Ω.

    Хетеродинът, изпълнен по триточкова схема с оригиналния съветски германиев транзистор П423, запазва както схемното си решение, така и вече разгледаните изисквания и параметри за да може да има съвпадение на генерираната честота за всеки един от оригиналните диапазони. Именно поради тези причини това стъпало не е променяно. То е напълно идентично, а такъв транзистор съм свалил от вече неработеща платка на радиоприемник ВЕФ. Уточнявам, че те са маркирани с цветна точка и би следвало да се използва транзисто П423, маркиран с жълта точка – именно той е осцилаторният.

    Използвания стабилизатор е интегрален LM7805 в корпус TO-92, или вече разгледания компенсационен стабилизатор настроен за изходно стабилизирано напрежение 4.8-4.9 V, който има много по-добри характеристики, както и по-голям диапазон на входното напрежение от 5.5÷10 V. Напомням , че точността на стабилизираното напрежение определя стабилността на работната точка на хетеродина и намалява отместването от генерираната честота в зависимост от захранващото напрежение.

    Основното усилване и детектирането на АМ сигнала е съсредоточено в интегралната схема TCA440. Изборът й не е случаен. Тя е от малкото интегрални схеми, които могат да се намерят на пазара за резервни части у нас, както и конструктивно позволява чрез вградения си смесител смесване на входния с генерирания от външен хетеродин сигнал. Бобините са от съветски радиоприемник Сокол 308, чийто междинночестотен усилвател е със съсредоточена избирателност от пиезокерамичен филтър (от Сокол 308 или Геолог 2/3). Но данните за тях са следните: за L1 = L3 – 70 навивки от меден емайлиран проводник с диаметър 0.08 mm. Бобината за връзка L2 е навита върху L1 и има 35 навивки от същия проводник. В моята конструкция бобината L1 е без отвод, но на печатната платка са предвидени двата начина на свързване. Причина за това е предвидената възможност за използване на 2 броя последователно свързани пиезокерамични филтри за 455 kHz SF455B на MURATA или TOKO. В такъв случай изводът е на 60-тата навивка и последователно на L2 към входа на ПКФ се свързва резистор 2.2 kΩ. Тази възможност също е предвидена на проектираната печатна платка.

    Детектирането на АМ сигнала се извършва с германиев диод, който освен указания може да бъде и друг високочестотен германиев такъв (Д9В, SFD106, OA661). В моята конструкция съм използвал съветския диод Д9, който съм свалил от стар съветски радиоприемник. Интегралната схема позволява включването към краче 10 на стрелкови индикатор за нивото на приемания сигнал – "strength indicator", а това позволява изграждането и на цифров такъв. Нискочестотния изход на схемата се извежда чрез тример за определяне на оптималната сила на нискочестотния сигнал. На печатната платка той е заменен с постоянен резистор от 10 kΩ.

    Ето тук по-долу най-често употребяваните транзисторни стъпала в конструкциите на радиоприемници, базирани върху шаси на съветския многодиапазонен радиоприемник ВЕФ.

    Известно повишаване на чувствителността във високите късовълнови обхвати без чувствително да се повишава шума може да се постигне ако паралелно на емитерния резистор на високочестотния усилвател се включи нискостойностен керамичен кондезатор около 47 pF. Разбира се, най-добре е да се работи с високочестотен генератор и се правят съответните измервания. Трябва да се търси оптимално съотношение сигнал-шум 26 dB.

    При конструирането на радиоприемниците, които вече съм публикувал съм използвал следната измервателна техника:

    1. Високочестотен AM/FM генератор Winstek SFG2120
    2. Генератор сигналов Г4-151

    В следващата таблица са дадени началните и крайните честоти на най-разпространените радиоприемници ВЕФ. Все пак трябва да се има предвид, че поради използваните елементи с точност 10%, за различните радиоприемници са допустими разлики от няколко десетки килохерца. При настройките трябва да се спазва долната гранична честота. Обръщам внимание, че ако са спазени дадените на схемата стойности и напрежения на осцилаторния транзистор и ако се използва оригиналния П423, радиоприемника работи на всички фабрични обхвати.
 

Диапазон ВЕФ 12/201/202 ВЕФ 204/206
Нач. честота kHz Крайна честота kHz Нач. честота Крайна честота kHz
СВ 500 1660 500 1660
ДВ 140 430 140 430
52м 3800 5900    
49м 5750 6380    
41м 6900 7500    
41÷49м     5800 7560
31м 9240 9930    
25м 11450 12180    
25-31м     9240 12400
19м     14780 15850
16м     17440 18150
13м     21400 21950

    В приложения файл sm_vef_export_variants.djvu може да намерите подробно описание на централните честоти и честотите на спрягане на входните и осцилаторните кръгове, които съм използвал при настройките и проверките за съвпадение на обхватите.

    На следващата снимка показвам вида на бобините, които съм използвал. Те представляват стандартни бобини на междинночестотни филтри от евтини китайски приемници, които съм пренавил с дадените по-горе данни. Важно е да се знае, че индуктивността трябва да бъде 130 μH.

    Повярвайте ми, навиването им на ръка е доста трудно, особено когато проводникът е с диаметър 0.08 мм. Но при постоянство и внимание това действие отнема не повече от 10 минути.

    А сега ето как изглежда разработената от мене печатна платка, която запазва геометрията от вече публикуваните радиоприемници в предишните статии. Частта от платката, която представлява честотния преобразувател е така разработена (с всички необходими връзки), че на нея може да се монтират всички описани варианти до сега, с изключение на част I.

    А ето и със съответните елементи:

    Моля да обърнете внимание, че използвания пиезокерамичен филтър на снимката е съветско производство от Сокол-308, а именно ПФ1П2 – 465kHz с единствената цел да се запази междинната честота, за да няма допълнителни настройки. Но платката е разработена и за японски филтри на 455kHz за които се налагат донастройки. След предварителния високочестотен усилвател на платката се вижда бобина с червена капачка с индуктивност 320μH, която представлява режекторен филтър за 465kHz съвместно с последователен кондензатор от 330pF. Той намалява влиянието на близки до междинната честота сигнали в обхвата на дългите вълни. На схемата няма да видите този филтър, показан е в предишните статии.

    Друга забележка в тази насока е, че резистора и кондензатора, които ще видите на следващата снимка в окончателната конструкция са включени в оригинала на печатната платка, който аз прилагам за вас. Тоест ако решите да повторите тази конструкция няма да ви се налага да ги монтирате допълнително.

Архив [zip,pcb,pdf][988kb]

Валери Терзиев
1 декември 2011 година