Радиоприемник "Туланъ" 1927 WE

Радиоприемник "Туланъ", предоставен от г-н Иван Видов от гр. Бургас
(ECH3, ECH4, EK3, EF9, EBC3, EL3, AZ1)

Обхвати:
I - 16 ÷ 51 m, II - 200 ÷ 600 m, III - 700 ÷ 2000 m
 

Петко Петков, Бургас:

Монтажни схеми на радиоприемник "Туланъ":

1. Схема на проводниковите връзки [jpg][370kb]
2. Схема на разположение и обвръзка на елементите [jpg][393kb]
3. Схема на обвръзка на лампата "око" EM1, скална лампа и високоговорител с изходен трансформатор [jpg][76kb]
4. Захранващ трансформатор [jpg][61kb]
5. Монтажна схема (LZ1WVM) [jpeg][491kb]

    Възможно е да са допуснати грешки при снемане на схемите, промени след ремонти и липса на означения поради нечетливи надписи на елементите.

    За историята на фамилията, основала първата фабрика за радиоприемници в България, четете в "Уикипедия" (село Градец, Област Сливен):

    Градец е свързан и с името на известния виенски лекар Dr. Johann von Brenner. Той е бил може би първият европейски лекар, които е практикувал медицина и модерна медицинска фармация в България по време на турското робство, от средата на 19 век. Макар и от благородническо потекло, от изтъкнат род, известен от началото на 13 век (проповедници, лекари, учени, музиканти, художници, инженери), бил антимонархист и предпочитал да го наричат само Dr. Johann Brenner. Участвал в революцията в Австро-Унгария през 1848 година. След неуспеха и е бил принуден да побегне от Австрия и да се скрие от издадената смъртна присъда някъде в затънтените части на в турската империя и да чака удобен момент да се върне в родината си.

    Установил се отначало да практикува в Сливен, където се заел да организира невиждано и нечувано за онова тъмно време здравно осигуряване за българите. Срещу една турска лира в годината всеки българин имал право на постоянни медицински грижи, без допълнително заплащане ако се разболее. Бедните били освободени от тази такса. Към тази практика можели свободно да се включат хора от всички други народности, но българите били най-чутливи към нея. Dr. Johann von Brenner налагал голям контрол за спазване на чистотата в бита на града, на личната хигиена и на профилактичните прегледи на хората и поради това много скоро влязъл в нетърпим конфликт с турските власти в Сливен и особено с турския лекар там, който имал много съмнителни медицински знания. Затова докторът преместил клиниката и аптеката си в Градец, където намерил благоприятна среда да развие напълно идеите и практиката си и обслужвал населението от Котел, Жеравна, Катунище, Ичера, Медвен и всички други селища наоколо.

    Фелиц Каниц в т.3 на книгата си "Пътуване по Дунава и Балкана" пише, че в Градец ненадейно се е срещнал със сънародника си Dr. Johann Brenner, който се бил трайно заселил в градчето и че се бил задомил за красива и благородна българка. Бил уважаван и обичан от всички човек. Бунтар по душа, лекарят се свързал с българските революционери. Срещал се е с Левски. Бил приятел на Петко Славейков. Починал обаче ненадейно от бронхопневмония, от която се разболял при ходенето да изроди дете някъде из Балкана през люта зима. Не доживял пролетта, през която си наумил да тръгне на обиколка в няколко европейски страни, имало вече амнистия на такива като него, за да търси политическа и финансова подкрепа за революционерите в България, идея, споделена и насърчена с Левски.

    За Dr. Johann von Brenner се разказва в една издадена в Градец брошура около 1940 година. В нея се съобщава, че сградата на клиниката и аптеката му е била запазена. В нея се е бил настанил след Освобождението хотел "Изгрев". Сградата съществуваше до около 1990 г. Може би още не е разрушена. Докторът е погребан от признателните жители на Градец и околността в двора на църквата. Dr. Johann von Brenner приел ортодоксалното християнство и се преименувал на д-р Иван Пренеров. Поколението му след него носи тази фамилия. Живее в Бургас и в София. Синът на д-р Иван Пренеров, Матей Пренеров, е виден телеграфопощенец, получил образованието си във Виена, основал пощи в много градове на България. Бил е началник на пощи в София, Бургас, в Скопие и Одрин, по време на войните и др. Бил е и образован, ерудиран богослов, радетел за разбирателство между християнските църкви. След пенсионирането си с приятели основал старчески дом в Бургас.

    Синът му инж. Светозар Пренеров, учил във Франция, е основал първата българска фабрика за радиоапарати "Тулан" през 1927 г., две години преди основаването на "Филипс" и фабрика за кабели в Бургас. Радиоапаратите "Тулан" са спечелили международни конкурси, в които са участвали производители на най-модерните европейски и американски марки. Производството, с участието на братята му Веселин и Иван, убедително просъществувало до 1944 година, когато фабриката била национализирана от новата политическа власт в България.

-----

Дарин Камбов:

    Здравейте,

    Прочетох във Вашия сайт информация за моя вуйчо, инж. Светозар Пренеров и основаната от него (първа в България) фабрика за радиопарати през 1927 година.

    За да попълня празнините в историята на българското радиостроене Ви изпращам сканирани диплянки на фабриката, които съдържат достоверна информация за част от радиопаратите, които е произвеждала.

    Искам също така да поясня няколко възлови неща в историята на фабриката и живота на инж. Пренеров:


    1. Фабриката е основана през 1927 година, защото едва тогава е бил излязъл законът, който най-после позволявал в България да има радиопромишленост.

    Когато инж. Светозар Пренеров завършил с отличие образованието си във Франция, през 1924 година му предложили да участва в проекта на "Филипс" за започване на производство на радиоапарати под тази марка в Холандия.

    Младият човек отхвърлил примамливото предложение и заявил, че ще строи радиоапарати в родината си България и че ще направи това преди "Филипс". Първият радиопарат на холандците се появил на пазара едва през 1929 г.

    Та още през 1925 година бил принуден да регистрира той, инженерът, по тогавашните закони само ... занаятчийска работилница. И започнал производството на линейни радиопарати под името "Универсал", със скала, на която била нарисувана картата на България. Линейни апарати е правил и когато била регистрирана и започнала работа фабрика "Тулан", с тази марка, но за много малък период. Бързо конструирал и пуснал хетеродинните серии, включващи поне 12 модела в класовете "Камер", "Класик", "Комфорт", "Пиколо" и други, в батериен и мрежов вариант на захранване.

    Досега са се запазили най-много модели след 1936 година.


    2. За външния вид на моделите след 1936.

    Заблуда е, че сериите на "Тулан" след 1936 година са били по лиценз на "Блаупункт". "Тулан" и "Блаупункт" нямат нищо общо, което надявам се Вие сте установили, освен прилика във външния вид. Лявата част на лицето на кутията на дизайна е различен. При това на "Тулан" е по-добра, защото ... това е оригиналът!

    Моля забележете, че логото в модела на "Блаупункт" от 1937 г., единствено и безпрецедентно, е написано не с оригиналния шрифт на марката "Блаупункт", а с шрифта на "Тулан" и без ... синята си точка. Видът на този модел няма нищо общо въобще с възприетата линия на дизайн на "Блаупункт" през годините.


    3. Между другото след като се разбира, че постепенно и упорито "Тулан" завладява добри позиции на пазара в страната, подготвя и износ зад граница, неочаквано от страна на официални нацистки среди в Германия се провежда страхотен натиск върху инж. Пренеров да спре производството на български радиопарати. Те били евтини и стабилни и заплашвали немският внос.

    Инж. Пренеров не се подал на натиска и дори е осъществил съкрушаващ за германците маркетинг. Купувачите вземали на доверие радиопарати "Тулан" (мрежови и батерийни) от магазините из цяла България и започвали да ги изплащат едва ... след четири месеца след като са се уверят, че си купили нещо добро! От 1931 година до 1941 година в гаранционен срок са върнати за поправка само 6 броя радиопарати и то поради неправилна експлоатация. Инж. Пренеров ги е заменил с нови.


    4. Освен това "Тулан" е печелел държавни и обществени поръчки: на пощите, на общините, на отбраната, на учителите ... Журито седяло пред завеса зад която били наредени апаратите за конкурса. Журито не знаело реда на подреждането, което постоянно се променяло... Техници зад завесата последователно пускали станции с говор и музика от възможно най-далечни разстояния. Журито е слушало тона и селективността и класирала чутото. Отделна група от инженери оценявала схемите на хартия и голи шасита, за стойността на конструирането и изработката. По тях не трябвало да се чете марката на приемника.


    5. Атаките срещу "Тулан" преминали всякакви морални граници. Германският нацистки посланик дори хвърлил обвинението ... че инж. Пренеров е ... евреин. Вие знаете част от историята на дядо му, д-р Йохан фон Бреннер. Наистина в много европейски страни и САЩ има многолюдни еврейски родове Бреннер. Но д-р Бреннер е от известен благороднически виенски род, на католици и така инж. Пренеров доказал нееврейския си произход. За основоположник на германските Бреннери във Виена се приема Кристиян Бреннер (или Преннер), по местния говор, който е бил избран кмет на града през 1463 година ... И така инж. Пренеров спасил и главата си, и фабриката си.


    6. Всички части, освен радиолампите, са произвеждани във фабрика "Тулан". По фирмени и авторски съображения някой носят самостоятелни марки, изписани на латиница. Инж. Пренеров с колеги стъклари дори е бил в състояние да пусне и производство на радиолампи, но условията, които настъпили след 1933 година в Европа попречили на вноса на специфични суровини, необходими за производството на стъклото и частите на лампите.


    7. Инж. Пренеров създал лабораторно и телевизионен предавател и телевизионен приемник, иззети и отнесени незнайно къде. Обещал си, че след като завърши Втората световна война, ще се изравни с американците и в производството на телевизионни приемници.


    8. През годините инж. Пренеров имал и предан съмишленик - инж. Чарлз, който починал нещастно след политическата промяна в България през 1944 г. Работил е с братята си Веселин, вещ организатор и финансист и Иван, търговски представител.


    9. След 1944 година, с кабелите, произведени във фабрика" Тулан", е възстановена електрическата мрежа на София, която е била тотално засегната по време на бомбардировките.


    10. Понесъл тежко национализацията, Георги Димитров му казал, че неговата фабрика нищо не струвала пред съветските заводи. От там щяли да идват в България стотици хиляди радиопарата на месец. Да ... линейни, отживели времето си. Отстранен от любимата си работа, тормозен от органите на ДС, той се помина от мозъчен инсулт на 52 години!


    11."ТУЛАН" е абревиатура. Означава девиза на инж. Пренеров и братята му: "Трудолюбието и упоритостта лансират активност и напредък".


    12. Много факти за "Тулан" можете да намерите в двутомната "История на българското радио" на покойния проф. В. Димитров.


    С уважение,
    Дарин Камбов

 

 

 

 

    Сканирани материали (ориг.) [pdf-zip][18,4mb]
    Сканирани материали (рет.) [pdf-zip][8,2mb]
    Архив "Туланъ" [jpg-zip][6,4mb]

Петко Петков, Бургас, 29 септември 2008 година

доп. от Дарин Камбов, 29 март 2014 година