Жична радиофикация в България
/kn34pc.com/статии/...

Жичната радиофикация е начин на пренасяне на радиопрограми по жични съобщителни линии. Тя е средство за масово и евтино радиоразпръскване. Създава възможност за излъчване на допълнителни програми при ниски разходи спрямо радиоразпръскването с предаватели и радиоприемници.

Началото на радиофикацията в България се поставя с първите уредби, получени безвъзмездно от СССР и монтирани през 1947 г. (в Бяла Слатина и Кнежа).

През 1948 г. е радиофицирано с. Бела вода (днешен квартал на Перник).

В края на 1948 г. са радиофицирани 51 селища с 8500 радиоточки.

През 1949 г. е започнато производство на радиоуредби във фабриката "Радиопром".

През 1954-1954 г. се подменят мрежите в около 200 селища, поставят се нови уредби, произведени в завод "Климент Ворошилов". Техническото състояние на радиотранслационните централи и мрежи непрекъснато се подобрява.

През 1954 г. са построени 233 фидерни линии. Значение за свързването на селищата има въвеждането на полихлорвиниловия кабел при полагане на подземни линии.

През 1956-57 г. с помощта на съветски специалисти са изработени уредби с високи качествени показатели и двузвенна система на радиомрежите.

През 1961 г. се въвежда дистанционно командване на радиовъзлите от общинските центрове, включват се в действие 136 управляващи и 532 подчинени уредби.

През 1968 г. започват масово да се използват часовникови автомати за включване и изключване на радиоуредбите, като отпада нуждата от радиооператори.

От 1971 г. се внедрява 3 програмна радиомрежа за селища с кабелизирана радиофикационна мрежа, от 1981 г. - 6 програмна (чрез уплътняване на кабелната телефонна мрежа).

От началото на 1980 г. започва подмяната на старите лампови радиовъзли с нови транзисторни, произведени в завод "Електроакустика".

В началото на 1982 г. са радиофицирани 53,6% от селищата. Развитието и финансирането се осъществява от народните съвети.

В средата на 90-те години интересът към жичната радиофикация от страна на абонатите леко спада, особено в големите градове.

През 2006 г., когато БТК е приватизирана и закупена от мобилния оператор Вивател (сега Виваком), се прекратява поддръжката на радиофикацията. Дейността по стопанисване и поддържане се прехвърля към общините. Оттогава много радиовъзли в страната ни бяха закрити. От тогава много кражби на проводници е имало по въздушната мрежа в селата след закриването.

През 2018 г. все още има действащи радиовъзли, но броят радиослушатели е сравнително малък.

***

Радиовъзелът е съвкупност от радиотранслационна мрежа и радиотранслационна централа. Радиотранслационна мрежа се наричат съоръжения, служещи за пренасяне на електрическа енергия с звукова честота от централата до абонатните високоговорители (радиоточки). Тя се състои от 4 до 10 и повече линии в зависимост от големината на селището. Тези линии биват въздушни и подземни. Въздушните линии могат да бъдат окачени самостоятелно на стълбове или на стълбовете за ниско напрежение. Мрежите могат да бъдат еднозвенни или двузвенни.

Еднозвенна система при нея цялата енергия от централа се разпределя по мрежата до абонатните високоговорители. Тази мрежа се нарича "абонатна линия" като нейното напрежение, прието в България, е 30V. Това напрежение е възприето поради неговата безопасност. Тази система се използва в местни радиовъзли в училища, учреждения, предприятия и малки селища.

Двузвенната система се състои от фидерни и абонатни линии. Захранващото напрежение на фидерната линия е сравнително високо за абонатните високоговорители. Ето защо абонатните линии се включват към фидерната линия чрез абонатни трансформатори. Стандартните напрежения за фидерната линия са 120V и 240V, като до 1955 г. е съществувал и стандарт 60V. Тези високи напрежения са с цел да се използват дълги линии, за да няма голямо затихване по мрежата.

Първоначално въздушната транслационна мрежа се прави от поцинкована тел с диаметър 3мм. Най-често в селищата е монтирана на електрическите стълбове за ниско напрежение, като транслационната мрежа се поставя под нивото на силовата мрежа на минимално разстояние от 1 м. Тя бива окачена на специални конзоли и изолатори, като на една конзола могат да бъдат поставени както абонатна линия, така и фидерна, като в този случай са поставени 4 изолатора:


сн.1

По късно поцинкованата тел бива заменена със специалния кабел за радиофикация ППВР:


сн.2

Подземната мрежа се изгражда, като се полага в отделни бетонни канали. За по лесно полагане, контролиране и поправяне, както и за отклонения, се правят специални шахти или комбинирани шахти за радио и телефони. За използване на подземна мрежа се използва специалния кабел П296.


сн.3

На сн.3 е показан кабел за фидерна и абонатна линия.

Абонатните устройства са част от абонатната линия и се състоят от абонатен отвод, ограничител, вътрешна инсталация и абонатен високоговорител. Абонатният отвод се прави от проводник ППРВ, където се захранва един или няколко абоната при жилищен блок, или от поцинкована тел - при едноетажна постройка.

Вътрешната инсталация се прави от мостов проводник или проводник ПКИ със сечение 1,5 мм. с който завършва със специален контакт за радиофикация.

Ограничител се поставя към всеки отвод или на всеки абонат отделно. Той представлява резистор със стойност 450 Ω, мощност 2W. Предназначението му е при късо съединение в даден абонат да се намали затихването на сигнала при останалите абонати.

Фидерни отводи се правят към големи жилищни сгради, където има много абонати и голям товар в абонатната линия и в тоя случай затихването на абонатна линия превишава 4 dB, където напрежението пада под 19V, с което се нарушава нормалната работа на абонатните високоговорители. В този случай в жилищната сграда се поставя абонатен трансформатор с мощност, съответстваща с товара на абонатите.

Абонатните трансформатори също могат да се причислят към абонатните устройства. Те могат да бъдат монтирани на открито върху стълбовете


сн. 4

така и на закрито. Предназначението им е да намалят високото напрежение от радиотранслационната централа до нормалното напрежение за работа на абонатните високоговорители (радиоточки). Входното напрежение може да бъде 120V или 240V. Изходното напрежение е 30V. Мощността е 20W, 40W, 60W и 100W.

Абонатните високоговорители са за напрежение 30V тоест за включване към абонатна линия, като за домашни нужди се използват с мощност 0,3W, а за обществени нужди се произвеждат с по голяма мощност от 1,5W до 6W. Има модел абонатни високоговорители, които са предназначени за включване освен на абонатна линия, така и за фидерна линия за напрежение 120V.

В големи селища се строят и отделни фидерни мрежи за озвучаване на площади и улици, като се ползват специални звукови колони, монтирани на стойки. При тях се използват отделни радиоуредби. В по малки селища се използват фидерната мрежа, която захранва абонатните линии, като високоговорителите са монтирани на стълбовете за ниско напрежение.

Божидар Цветанов
13 април 2018 година, доп. 28 април 2018 година