Първите военни радиостанции
/kn34pc.com/статии/...

сп. "Радио, телевизия, електроника" - 5 брой, 1981 година, В. Стефанов
 

Радиотелеграфната връзка била използувана, макар и по своеобразен начин, по време на Балканската война. Сформираното специално отделение разполагало с 4 возими и 6 товарни станции, но само няколко войници били донякъде запознати с това дело.

По време на боевете връзката между Втора и Трета армия по телеграфа се оказала некачествена. На всичко отгоре по редица командно-организационни причини се осъществявала и много бавно. Било решено да се установи радиовръзка. Но и това не станало... Моторите на радиостанциите били повредени. Когато повредата била отстранена, щабът на действуващата армия бил вече в Лозенград.

Но радиотелеграфните станции на Втора и Трета армия не останали да бездействуват. Те си намерили работа: хващали депеши - радиограми от вражеските радиотелеграфни станции. А радиотелеграфната станция към Трета армия успяла да хване радиообмена между обсадения Одрин и Цариград на вълни 600 и 1200m. И тогава на майор Куцаров, началника на телеграфния парк, хрумнала идеята: вместо да бездействуват, нашите радиотелеграфни станции да пречат на турската станция, която установявала връзката между Одрин и Цариград. И за да може още по-ефективно да се извършва тази дейност, били включени и другите три радиостанции.

Скоро турските радиотелеграфисти разбрали това и прибегнали към хитрост, с която избягнали донякъде смущенията. Те започвали радиообмена с дължина на вълната 600m и след като смущенията от българските радиостанции обхващали тази вълна, преминавали на радиовълна 1200m.

Нашите войници не могли да разберат това. Техните радиотелеграфни станции продължавали смущенията по дължина на вълната 600m.

И макар че „не приели играта" на своя противник, благодарение на смущенията радиограмите между Одрин и Цариград се забавяли с около 2 часа. И можем да отбележим, не без гордост, че това е първият опит в света за организирано, преднамерено излъчване на смущения на противниковата радиовръзка. Началникът на телеграфния парк майор Куцаров правилно преценил обстановката - за обсадения Одрин единственото средство за връзка с Цариград било радиото. А смущенията на радиовръзката водели до пълно откъсване на обсадената крепост.

Командуването загубило вяра в радиовръзките. Дори по-късно, когато радиостанциите могли спокойно да се използуват, офицерите предпочитали да си служат със старото изпитано средство - телеграфа.

Но... като всяко ново нещо и радиотелеграфните станции, както преди това и телеграфът, будели съмнение и невяра. За тяхното недооценяване не говори само фактът, че не били използувани за връзка. Депешите и смущенията могли да бъдат много полезни на българското командуване, обаче... В същност ето един пример: наша радиостанция уловила много турски радиограми, които били незабавно предадени на началника на македоно-одринското опълчение. И какво подценяване на значението им! Те не били превеждани поради липса... на преводач. Просто командуването нямало под ръка преводач!

На настоятелните искания на началника на радиостанцията да се командирова при тях преводач никой не обърнал внимание. Сега, разбира се, и на децата е ясно, че по този начин командуването на армиите се лишило от неоценим източник на разузнавателни сведения - при това турците и гърците водели своя радиообмен на явен текст и не било необходимо нищо да се разшифрова...

И все пак по време на Балканската война за първи път българската войска е била снабдена с радиостанции. Те, благодарение на отделни свързочни командири, които единствено оценявали истинското им значение, били използувани не толкова като съобщителна техника, а са имали историческата мисия да се превърнат в зародиш на радиопротиводействието и да приемат бюлетини от вражеските радиостанции.