Детекторен приемник "LUXOR"
(съхранен и предоставен от
LZ2XYZ)
/kn34pc.com/статии/...
Продължавам темата за истинските неща...
За експеримента разполагам с обещания приемник
"LUXOR", който според източници от интернет е от 1939
година. Комплектът се състои от:
1. Кутия от качествен
бакелит с променив кондензатор и бобина, с букси за два чифта високоомни
слушалки и антена;
2. Високоомни слушалки "Standard";
3. Детектор с галенит и оригинална механична система за "опипване" на кристала
за PN-преход;
4. Резервен променлив кондензатор в оригинална опаковка;
5. Резервен детектор в оригинална опаковка.
Приемникът "LUXOR" е от колекцията на LZ2XYZ.
Резултати:
Фабричният детекторен приемник "LUXOR" се оказа с по-голяма
избирателност от самоделния, станциите отчетливо преминаваха от една в друга
при настройка с променливия кондензатор. Това явно се дължи на
висококачествената бобина от проводник с копринена изолация, изпълнена с
кръстосана оплетка. При това паразитния капацитет е по-малък.
Оригиналните слушалки "Standard" се оказаха недостатъчно
високоомни, с "телеграфистки" слушалки 4000 ома се чуваше значително
по-силно.
Много лесно намерих PN-преход на кристала. Оказа се, че с
обикновен германиев диод Д20 се приема по-силно. Предполагам, че това е
заради напрежението в права посока на двата диода - при Д20 това е около Ud
= 0,32V. При кристала галенит по-ниско от 1,2V не можах да открия с
многократно "опипване" с помощта на оригиналната механична система за
преместване на острието.
Малко странно ми звучаха в ушите рок-изпълнителите от 90-те
години по националното румънско радио, явно съм очаквал да запее Louis
Armstrong
Магията на радиото се е запазила непроменена в тази малка
бакелитова кутия от 40-те години!
Остава да послушаме
музика ...
![]() |
LZ2WSG, KN34PC
23-24 април 2007
година