Детекторен приемник "LUXOR"
(съхранен и предоставен от LZ2XYZ)
/kn34pc.com/статии/...

Продължавам темата за истинските неща...


За експеримента разполагам с обещания приемник "LUXOR", който според източници от интернет е от 1939 година. Комплектът се състои от:     

1. Кутия от качествен бакелит с променив кондензатор и бобина, с букси за два чифта високоомни слушалки и антена;

2. Високоомни слушалки "Standard";

3. Детектор с галенит и оригинална механична система за "опипване" на кристала за PN-преход;

4. Резервен променлив кондензатор в оригинална опаковка;

 5. Резервен детектор в оригинална опаковка.

 

Приемникът "LUXOR" е от колекцията на LZ2XYZ.

Резултати:

Фабричният детекторен приемник "LUXOR" се оказа с по-голяма избирателност от самоделния, станциите отчетливо преминаваха от една в друга при настройка с променливия кондензатор. Това явно се дължи на висококачествената бобина от проводник с копринена изолация, изпълнена с кръстосана оплетка. При това паразитния капацитет е по-малък.

Оригиналните слушалки "Standard" се оказаха недостатъчно високоомни, с "телеграфистки" слушалки 4000 ома се чуваше значително по-силно.

Много лесно намерих PN-преход на кристала. Оказа се, че с обикновен германиев диод Д20 се приема по-силно. Предполагам, че това е заради напрежението в права посока на двата диода - при Д20 това е около Ud = 0,32V. При кристала галенит по-ниско от 1,2V не можах да открия с многократно "опипване" с помощта на оригиналната механична система за преместване на острието.

Малко странно ми звучаха в ушите рок-изпълнителите от 90-те години по националното румънско радио, явно съм очаквал да запее Louis Armstrong 

Магията на радиото се е запазила непроменена в тази малка бакелитова кутия от 40-те години!

Остава да послушаме музика ...

LZ2WSG, KN34PC
23-24 април 2007 година