Малко ситна и (надявам се) полезна хамовщина
от дядо Уста-Генчо Музиката - LZ4GE
/kn34pc.com/конструкции/...
Постоянно ровичкам в паяжината www къде от любопитство, къде
от необходимост... И си правя извода че болшинството любители на радиото и
електрониката първо съставят, преправят и тестват различни схеми а после...
После или ги оставят и ползват в така наречения монтаж тип "хлебарки на филийка",
или хващат моливите и правят набързо платка от типа надве-натри... колкото там да
я има. Накрая употребяват каквато и да е кутийка, или чукат лепят по размерите
някакви ламарини, пластмаси и текстолити ... Накрая според естетическите
способности на творците се появява нещо което мяза на нищо, а което е още
по-лошо принизява естетическите критерии на много иначе способни конструктори.
Никак не е трудно да се направи от нищо-нещо стига да ти шава
по малко сивото вещество. Не съм открил аз топлата вода но... поне не ходя с
мръсни ръце и крака! Постарах се да изложа някои идейки които си ползвам в
личната практика, а възможностите за доразвиване са големи и съм сигурен че
много български хамове ще сътворят и още по-по-най от мен!
Конкретно много майсторчета ползват отколе кутии от
компютърни захранвания за различни цели. Плаши ги че са от тъничка китайска
ламарина и са на пръв поглед нестабилни и ненадеждни. Обаче като сложите лицев
панел (а и отзад някоя плочка) и го захванете със види в ъглите положението е
друго. Ако изпробвате показаното от мен мисля че ще бъдете доволни. Самите
кутийки основно са 3 размера които съм събирал последните години от работата ми
като сервизен пишман-майстор в
www.optisprint.net.
Обиколите ли сервизите за компютри във вашия град все ще се
намери нещо което майсторите изхвърлят... Най-масовия размер е 150 мм (ширина) Х
85 мм (височина) Х 140 мм (дълбочина) като най-предпочитаните от мен са тези с
ключе и мрежова букса отзад. Другите два размера са 150 мм (ширина) Х 85 мм
(височина) Х 125 мм (дълбочина) и 150 мм (ширина) Х 85 мм (височина) Х 100 мм
(дълбочина) Както се вижда разликата е само в дълбочината на кутиите като
последните два размера кутии се срещат поне 5 пъти по-рядко.
Какво и как може да бъде сътворено със един малък флекс,
бормашинка, пила и 10 кила търпение щото "бързата кучка слепи ги ражда" ;)
Разчертаването е ясно но рязането с флексчето се прави при добре завинтени
болтчета на горния капак за по-голяма стабилност. Другото е ясно и си иска много
търпение и маматааа.........! Когато сте готови припомнете си че има и разни
спрейове с различни бои и цветове. И тук всичко е въпрос на вкус... бау бау каза
Шаро и...!
1. Лицев панел – 150 Х 85 мм си правя от 1-1.5 мм алуминиева
ламарина със дупки за закрепване в ъглите 135 Х 67,5 мм. Размерите са
приблизителни и всеки конкретно може да решава. Материала е въпрос на вкус и
възможности!
2. Вътре е предвидено място за платка на дъното с
размери 145
мм Х 105 мм (Ако не се ползва вентилатора за принудително охлаждане става + 15
мм) като точките за закрепване с 3 мм винтчета е 135 Х 95 мм. За другите размери
кутии дълбочината е 80 мм и 57,5 мм. Дали тези размери ще ви устроят зависи от
големината на схемата и размера на елементите които ще вложите.
3. За да може максимално удобно и ефективно да разположите в
кутията замисленото устройство има няколко прости варианта: - Първо можете да етажирате (2 или 3) няколко платки с размерите според кутиите, като ползвате
дистанционни втулки или други джаджи. Второто е като си направите устройството
(трансивърче, усилвател, приемник...) на отделни модули. Това според мен е
оптимално защото в процес на доусъвършенстване може да изпробвате различни схеми
и най накрая да му врътнете 4-те болтчета към дъното.
Приблизителен пример на фото:
Основната обединяваща платка закрепена на дъното на кутията и 5 вертикални модула-платки с размери около 100 Х 70 мм което прави общо пространство около 3,5 dm2. Дали ще бъдат 2–3–4-5 е въпрос на виждане и необходимост...
За оформление на лицевия панел и монтажа може да използвате нещо подобно тия джиджавки долу на фотото...
Въобще във магазините за електроника има на евтиния много подобни ключета, врътки, съединители... Интересно ще е когато се направят и подредят в комплект различни радиолюбителски устройства – захранване, трансивърче, приемник, усилвател, z-match… За сега съм си правил някои неща и който го интересува в повече да пита на skype: lz4ge_pleven.
Наумил съм си на
принципа на горепосочените кутишляци
леко–полеко на принципа да пробирам и изпробвам уж най-най
... да си сътворя едно
поне 3-бандово трансивърче за 3.5, 7 и 14 MHz за SSB + CB, и ако си помагаме
взаимно може и да излезе нещо нелошо!
1. МАТЕРИАЛИ: Ако ще правя нещо то интеграли, транзистори,
индикатори и други материали требе да са сравнително евтини и да ги има в
магазините и в радиолюбителските "архиви" Според мен към тях спадат IC - TA7358
(около 1-1.50 лв), LA1185 (около 1 лв) NE602 (около 4-6 лв), TDA2003 (около 1 лв.
– предпочитам пред LM386), A202D = TDA1002 (0.80 ст в Елимекс. Според мен нелош
НЧ микрофонен предусилвател - компресор за SSB! Интегралната схема е нискочестотен
предусилвател-коректор за касетофон с вградено АРУ за запис. И с транзистори
става ... въпрос на вкус!
А за кварцове за филтър, потенциометри, феритни пръстенчета,
реленца и дреболийки мисля, че няма да има проблем.
2. КОНСТРУКЦИЯ: Според моите виждания трансивърчето трябва да
е на сменяеми лесно модули върху нещо като шаси... Самата платка на компютърното
захранване е с размери 110 Х 145 мм. Ако се изключи вентилаторчето от
конструкцията става 130 Х 145 а дупките за закрепване са 95 Х 135 мм. Така че
ако е на 3-4 модулни платки разположени вертикално то приблизителните им
размери ще са около 100 мм (120 мм) Х 70 мм. Как да бъде разпределена схемата върху
тях зависи вече от схемата ...
Ще разработвам идеи по въпроса!
3. СХЕМНО РЕШЕНИЕ: Иска ми се трансивърчето да е 3-те банда:
20, 40 и 80 метра (3.764, 7.164, 14.350). Дали ще е 1, 2 или 3 обхвата, ще
трябва сметки и умуване ... Цифровата скала: честотомер със предварително
записана междинна е задължителна като я имам в предвид в два варианта – с LCD или LED индикация. В момента си играя с платките, така, че размера да е компактен –
около 35 Х 80 Х 25-30 мм – колкото е един LCD индикатор. Схемата съм пробвал с PIC16F84А + 10-на чарка и индикация. Сложна схема не е необходима, а
такава 'дето ще върши и за 20-на пари работа за всичко. Предпочитанието ми е към
6 броя LED с VQB-71, които са ефектни и сравнително евтини.
За VFO-то има безброй възможни решения които зависят от конкретната схема. Според мен трябва да бъде отделен модул, който да може лесно да се подменя заедно с управлението – малко променливо кондензаторче с редуктор или многооборотен потенциометър. Ще изпробвам и реша сам най-удачната като ще опитам да използвам за температурна стабилизация и решението от ARRL Handbook, което би трябвало да се включи чак когато и без него резултатите са приблизително задоволителни. Това би трябвало да е непосредствена близост до генератора и масата с масата на бобината да са в една точка:
За основна част на трансивърчето съм си "заплюл" схемката от
http://kd1jv.qrpradio.com/bi_ssb/bi-ssb.HTM:
Двупосочно преобразуване с кварцов филтър и интегралката 74HC4053 която в
приемниците с пряко преобразуване си е извоювала много добри отзиви за
динамиката. Имам наум и основна част изградена с две TA7358 от популярния
ARARINHA-4b
http://py2ohh.w2c.com.br/trx/ararinha4/ararinha4.htm.
Имам и
нарисувана цяла платка за ARARINHA-4b и е 140 Х 85 мм – спокойно се побира даже
в най-малката от кутийките. Някому може и да хареса... Да ми се обади да му
пратя всичките материали... с условие да не се качват на интернет страници. Човеко ги бе публикувал без питаж и му сториха забележка... Западняците само в
зелено сънуват радиолюбителски сънища! Третата схема на цяло преобразуване на
сигнала, която ми харесва, е с LA1185
www.tyfek.republika.pl/TYFon_40/tyfon_40.htm, но за него ... ако стигна
въобще до него!
Според мои виждания крайното стъпало + вч. усилвателя, комутационните релета
приемане-предаване и съответните филтри трябва да са на отделена платка.
Изходната мощност на QRP трябва да е до 1 W защото възниква проблем с
температурната стабилност на VFO-то при положение, че се намира в същата кутия.
Така, че може и нещо подобно на този монтаж да свърши работа:
Получава се нещо подобно: 1-ва платка: крайно стапало и подробности ...
2-ра платка: основен тракт. 3-та платка: НЧУ + съответното АРУ и микрофонния
усилвател, комутатори и измервания. 4-та платка: VFO стабилизатори и каквото още ви
скимне.
Дълга и широка, а как ще се нареди всеки си прави сметката сам, или
копира оттук-оттам!
Използвани материали:
1.
JF1DIR Journal
LZ4GE от ДаГеее...
27 юли
2012 г.