Да
си направим платка?
/kn34pc.com/статии/...
Всеки любител има нужда. Ако не днес, то някой ден ще му се
наложи. Ако си в голям град и е необходимо да се изработят повече бройки, си
струва да се потърси платкаджийница, но ако е за единична бройка (както
най-често се налага на любителите, тогава излиза доста по-евтино да си направим
платката в домашни условия, та дори и по-бързо. Тази тема доста е обсъждана и
напоследък по форумите чета разни коментари... които по-добре да не коментирам…
просто ще кажа, че не на всеки се отдава. Все пак си е тънка работата и иска
доста майсторлък, така че ако имате свободно време нищо не пречи да се пробвате.
Резултатите ще
покажат. Ако не се получи пробвайте отново, докато се получи и ще останете
доволни – за час два платката която е била на монитора започвам да и запоявам
елементите, какво по хубаво от това….
Софтуерът за проектиране не е обект на тази статия,
тук ще наблегнем основно на самото изработване на платката. Нужен е лазерен правоточен принтер(т.е. да не обръща листа, когато го вади), с който да
принтираме, като принтера трябва да се настрои на максимално черно и максимално
качество. Има два варианта: принтира се на обикновена хартия или на восъчна,
трябва само да се съобрази - ако трябва да е огледално.
Восъчната хартия е отпадъчния материал от самозалепващата
хартия. Тя е много гладка и лепилото не залепва за нея, също и тонера, обаче
тонера не винаги се отлепя така лесно за това пробвайте с различна марка хартия.
Разлепяте самозалепващата част, а на восъчната хартия от гладката страна принтирате изображението. След това се поставя върху добре почистен и обезмаслен
фолиран текстолит с тонера надолу. За почистване може да се ползва много фина
шкурка и след това със спирт или бензин се обезмаслява и повече не се пипа с
пръсти. След като поставим принтираното изображение, много внимателно с нагрята
ютия силно притискаме хартията към платката, при което тонера трябва да се
разтопи и да се залепи върху платката. Може да оставите ютията да изстине, както
си е с тежестта върху текстолита. След като изстине восъчната хартия трябва да
се отдели сама, ако се наложи, може да накиснете леко във вода за да се улесни
процедурата. Преглежда се внимателно за повреди, ако е необходимо с перманентен
маркер се дооправя и е готово за ецване. На думи лесно, но на практика трябва да
се усетят много тънки моменти… Опитно трябва да се усети необходимата
температура на ютията, необходимия натиск, време и много други. Също трябва да
се внимава при натискането тонера се разтапя и става доста хлъзгав, при
прилепянето на листа към фолиото да не се размести, хартията се разширява малко
от температурата, за това трябва да се притисне хубаво да залепне на платката…
Доста неща които ръката трябва да ги усети… всеки трябва сам да намери сам
начина за постигане на добър резултат.
Вместо восъчна хартия също може да се ползва и обикновена или
гланцирана, като на гланцираната да не ви притеснява че на листа има картинки
(много добро е списанието на М-тел, гланцирано, безплатно...
).
Пак с ютията и след това се накисва във вода. Изчаква се известно време хартията
да се напои с вода и внимателно се отделя, ако остане някъде с пръсти лесно се
протрива. Пак се оглежда за дефекти и е готова за ецване.
За ецване на платките има много варианти, но киселините не се
препоръчват, тъй като отделят газове и има голяма опасност да отлепят тонера при
повишена концентрация. Най-добри резултати дава железния трихлорид ( FeCl3 ),
защото не отделя газове и не поврежда (подяжда) впоследствие платката. Може да
се ползва във всякаква концентрация без опасност от повреждане на пистите, дори
за перманентния маркер е по-добре висока концентрация защото става много бързо,
нужно е само постоянно разбъркване за да се ускори процеса. После измиваме с
вода и с коресилин (или внимателно с шкурка) почистваме тонера.
Следващата процедура е пробиване на отворите, но преди това с
малък център и малък чук съвсем леко центровате всички отвори. Най-често
използваното свредло е 0.8 мм , а за по-дебелите изводи колкото е необходимо.
Използва се високооборотна бормашинка, желателно е с регулатор на оборотите. При
ниски обороти има опасност от счупване на свредлото, а при много високи върха се
стопява, за това се подбират оборотите които дават най-дълъг живот на свредлото.
Накрая почистваме още веднъж платката със спирт и намазваме с флюс. Продават се специални такива, но ако нямате можете да ползвате разтвор на
колофон в спирт.
Ето как стана при мен:
Добре почистена платка и принтирано изображение на восъчна хартия:
![]() |
Фиксирам с хартиено тиксо:
![]() |
Няколко минути здраво натискане с ютията:
![]() |
![]() |
После оставям да изстине. Хартията започва постепенно да се отлепя сама:
![]() |
И за стотен път да го правя пак съм нетърпелив да погледна... малко се развали, но вече е късно:
![]() |
За това е нужен перманентния маркер. Ето го резултата:
![]() |
Следва ецване в железен трихлорид. Концентрация ... на око...
![]() |
А това моя най-добър помощник - част от механиката на CD-changer от някаква уредба. За да се ускори процеса е необходимо непрекъснато разклащане (за мен доста досадна работа ...). Захранено от регулируем стабилизатор постигам необходимата честота на клатене, за да се получат вълни.
![]() |
![]() |
После измиваме старателно, защото това оранжевото е наистина голяма гадост:
![]() |
Центроване ... пробиване... почистване и ... готово
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
Успех !!!
Nik, spoika.info