Настройка на H-H мотор за сателитна антена офсет
/kn34pc.com/статии/...

Още в далечната 1992 година се сдобих със сателитна антена. Беше почти веднага след промените, и за мен и семейството ми, тя беше като "прозорец към света". В началото антената беше фиксирана, а след около две години - моторизирана. Удоволствието да се докоснеш до други светове и други култури е огромно. Не е нужно да разбираш езика, достатъчно е да гледаш, ако си наблюдателен.

Но с годините технологиите се промениха и се наложи да премина от аналогова към цифрова сателитна телевизия. Но дори и цифровата сателитна телевизия премина през технологичен прогрес и ако в онези години се говореше само за MPEG-II, по-късно с повишаване на изискванията към качеството на телевизионния образ постепенно се наложи MPEG-4. Приблизително в този период старата антена се повреди (да, служи ми 20 години) и ремонта й стана необоснован. Също така с появата на цифровия сателитен сигнал изискуемия диаметър на необходимата антена рязко намаля и сега за всички е видно, че цифровите програми от нашите български сателитни оператори се приемат със сателитни антени (чинии) с диаметър 60-70 см.

В началото на това лято реших да се отдам на нови експерименти и попълня дупката в практическите си занимания с офсетови сателитни антени. Закупих подходящ мотор хоризонт до хоризонт (H-H), намерих една сателитна чиния от Булсатком, с която започнах експериментите си.

Не-е-е-е-е, не веднага. Първо седнах пред компютъра, влязох в любимата си библиотека - интернет и потърсих сателитна информация. Естествено, бързо се справих чрез www.lyngsat.com, www.satbeams.com и българския информационен сателитен сайт www.satinfobox.com, откъдето почерпих богата информация за активните спътници на геостационарна орбита, излъчваните от тях свободни сателитни канали и покритието им в нашата географска част на Европа (трябваше да зная какво и къде да търся).

Всичко започна една сутрин когато отидох до село, намерих стоманена тръба, която забих дълбоко в земята за да не се клати от тежестта на антената и мотора. И ето първата Забележка от настоящата инструкция - носещата тръба (мачта) трябва да бъде абсолютно вертикална. През целия процес на нейното закрепване трябва да измервате вертикалността й спрямо земята.

И така да започнем с инструкцията за монтаж и настройка на офсетова сателитна антена с H-H мотор:

1. Извадете от опаковката мотора, поставете на задната му страна крепежните елементи.

2. Нанижете върху носещата тръба мотора с крепежите, като затегнете гайките на ръка така че мотора да не се клати, но да може свободно да се върти около тръбата наляво-надясно.

3. След това намерете правилния наклон на хобота на мотора. За целта на крепежа има разграфена скала с цифри (10-20-.....50-60). Това е така наречената елевация. Елевацията е дадена в съответното ръководство на мотора и зависи от нашето местоположение - географската ширина. Например за град София географската ширина е 42.5°, а географската дължина 23.2°. За да настроим наклона на хобота във вертикална посока ни е необходима географската ширина.

Намираме от таблицата за необходимата елевация спрямо географската ширина на нашето местоположение (София), дадена в ръководството:

Отчитаме, че най-близкото значение е 43°, на който съответства ъгъл на елевацията на хобота на мотора 47°. Регулираме внимателно наклона на мотора като наблюдаваме показанието на скалата на елевацията до постигане на необходимата точност. След това затягаме винтовете без да притягаме силно за да може конструкцията да се обездвижи, но чрез натиск с ръка да се коригира.

С това елевацията (ъгъла на наклона на хобота) на мотора е избрана и фиксирана.

4. Следва по същия начин да фиксираме самата сателитна антена и да изберем нейната елевация (наклон). Тази елевация е специфична за всяка офсет антена, но е около 23+/-3° за нашата географска ширина. Двете елевации определят параболата, която трябва да следва въртенето на антената. Забележка: ако нашето местоположение беше на екватора въртенето на антената щеше да бъде окръжност. Но ние сме в Северното полукълбо.

Горната снимка най-добре илюстрира казаното в т.3 и т.4. Отляво виждаме наклона на хобота на мотора, а отдясно наклона на сателитната антена. Както и в т.3 и тук затягаме болтовете на антената така, че да се стегне конструкцията, но да може да се регулира чрез натиск с ръка.

5. От www.lyngsat.com намираме спътника, който се намира почти точно на юг от нашето местоположение - нарича се "истински юг". Припомням, че то беше 23.2° източна дължина за гр. София. Оказва се, че необходимия спътник е ASTRA 23.5°Е. С компас определяме южна посока и завъртаме цялата конструкция около носещата тръба. Забележка: компасът определя магнитния юг и е само за ориентир. След като нашето местоположение почти отговаря на същата географска дължина би следвало антената ни да е насочена именно към този спътник. Забележка: данните са за гр. София. За друг град може да използвате Гугъл-карти. Например географската дължина за гр. Варна е 27.5°Е, подходящия спътник е BADR 26°Е или ASTRA 28.2°Е. В основата на мотора има скала, разграфена в градуси, която определя завъртането на хобота на определен ъгъл спрямо централната позиция - 23.2°. Проверяваме дали стрелката сочи показание "0". С това механически сме настроили антената в посока към спътника ASTRA 23.2°.

6. Включваме конвертора на антената чрез коаксиален кабел за коаксиалния вход на мотора, а другият за входа на сателитен приемник. С него избираме сателит ASTRA 23.5 и търсим силен транспондер. Наблюдаваме двата бара за сила и качество на сигнала. Ако не намирате никакъв сигнал, е необходимо ръчно да настроите приемника на сигурен транспондер, какъвто за гр. София е RTS Satelit на честота 11683 MHz с вертикална поляризация или друг. В по-голямата част на България този транспондер се приема с антена с диаметър около 65 см. (препоръчително 80 см.). Ако пак не намирате сигнал внимателно започвате да въртите конструкцията около носещата мачта и променяте съвсем малко елевацията на антената на горе или надолу.

7. Чрез плавно механично въртене около носещата тръба и елевацията на антената търсим максимално показание на силата на сигнала. Повтаряме това действие няколкократно докато достигнем най-добри резултати на показанието след което дозатягаме болтовете на крепежните елементи.

8. След като вече сме получили сигнал от сателита ASTRA 23.5° може да потърсим друг. Преди, обаче, да започнем търсенето, следва да влезем в настройките на нашия сателитен приемник и в менюто за сателитна инсталация да запишем нашето географско положение, като географската дължина 23.2° е от изключително значение за точността на въртене на мотора.

9. След като сме записали географската дължина на нашето местоположение можем да започнем постъпателно търсене от близки до по-далечни спътници спрямо централната позиция. Най-известен и лесен като достъп е германския ASTRA 19.2°. Той би следвало да бъде нашата първа отправна точка в посока "Изток". Респективно в посока "Запад" известен сателит за нас е HELLAS SAT 39° Е с програмите на Булсатком или IntelSat 12/904 45° Е с програмите на Виваком. Тази настройка можем да осъществим чрез бутона за въртене мотора намиращ се отдолната му страна.

Но ако сме сигурни в правилната механична настройка на конструкцията, бихме могли да включим опцията USALS за автоматично задвижване на мотора. След като изберем един от горните спътници, моторът ще задвижи сам конструкцията и ще спре на намерената позиция.

10. Ако им нужда, донастройваме механично антената до получаване на максимален сигнал в двете крайни точки на 19.2° и 45° и отново затягаме болтовете на антената.

И на края за любителите на славянски телевизионни програми препоръчвам да завъртите антената си на Изток, ASTRA4A 4.8°, където ще намерите свободни украински програми, а на Изток, HotBird13 13°, съответно свободни руски програми. За любителите на сръбска музика препоръчвам EutelSat 16A на 16° Е.

Ето как изглежда завършения монтаж на антената, с която експериментирах точка по точка горната инструкция:

На следващите снимки е показана цялата конструкция на антената и мотора:

Разбира се, след щателни механични настройки постигнах изключителни резултати.

Не забравяйте, че конвертора също трябва да се върти за да се определи точния му ъгъл спрямо поляризацията - вертикална/хоризонтална. Като за начало следва да го поставите във вертикална посока когато антената е насочена към ASTRA 23.5°.

Следващата фигура дава представа за сложността на механичните настройки, следвайки окръжността на геостационарната орбита, окръжността на въртене на антената, отклонението й спрямо екватора и резултантата от двете криви.

Със следващата графика се надявам да получите визуална информация за причините за сложната механична настройка на конструкция на моторизиран офсетова сателитна антена, задвижвана с H-H мотор. На нея са отбелязани с пунктирна линия окръжността на следене на антената спрямо геостационарната орбита на спътниците и различни положения на конструкцията като например: по-малък или по-голям наклон на антената, отместване в ляво(запад) или вдясно (изток) и ефекта от разстройката. При всички тези разстройки ефектите са силен сигнал например в центъра на арката, слаб от ляво или дясно или обратно - силен сигнал в страни, слаб в средата на арката.

А следващата картинка обяснява необходимостта от настройка на елевацията - наклона спрямо орбитата на спътника.

Резултатите от този "летен" експеримент с една широкопопулярна и непретенциозна сателитна чиния като масово използваната от нашите оператори са изключителни:

    - най-отдалечения спътник в западна посока, от който приемам сателитни ТВ програми е Intelsat 905 на 24.5° W на запад
    - най-отдалечения в източна посока е Express AM6 на 53° E градуса.

Тоест, спрямо централния спътник за местоположението на гр. София - ASTRA 23.5, отклонението на антената на Изток е 30°, а на Запад 48°. Безсмислено е да търсите други спътници над двата крайни, тъй като в посока Запад вече се обслужва Атлантика и Америка и съответно диаграмата на насоченост не покрива Европа, също на изток, чиято диаграма е насочена към Азия. Също така за да получите сигнал от спътници на Изток, излъчващи руски програми за Западна и Централна Русия диаметъра на антената достига до 180 см. според диаграмите на www.satbeams.com (не че не пробвах, но с антенката на Булсатком сигнала и с микроскоп не се намира).

Използвани материали:
1. How to Install and Align a Diseqc Motor
2. DiSEqC 1.2 Motorized DiSEqC 1.2 Motorized SG-2100 [zip,pdf][270kb]
3. http://www.dmsiusa.com
4. https://www.satcruiser.cm
5. Satellite Dish Pointing Calculator

Валери Терзиев
19 юли 2017 година