***

През юли 2015 г. реших да направя основна реконструкция на три стаи на къщата, където в едната е монтирана радиовъзела. Хубавото е, че когато е строена къщата инсталацията е правена с бергманови тръби и прекарването на проводници или смяната им е лесна работа.

Реших да изградя една микрофонна инсталация, която да свързва радиовъзела с телевизора, като общата им дължина е около 25 м. Прекарването на инсталацията е лесно през тръбите за кабелите на радиоточката, като в двата края съм направил микрофонни контакти. Целта е телевизора да предава звуковата картина на радиовъзела, за да може спокойно на двора да слушаш музикални канали или да следиш ако започне някое предаване.

За радиовъзела реших да направя и една добра външна, висока УКВ антена и една антена за средновълновия обхват.

За УКВ антена използвам антена за 50 MHz обхват, а за средни вълни - антена тип "дълга жица". Кабелите за антените са коаксиални и също съм ги прекарал в тръба, която допълнително беше прекарана при ремонта на помещението. Дори използвах абонатния радиошнур за колективни антени, където има разделно приемане за АМ и ЧМ сигнали.

Реших, че усилвателната уредба РУУ300ВС е обемиста и я замених с "малкия й брат" РУУ100ВС, която я купих през 2014 г. от един аукцион за смешна сума. В края на септември, след 3 месечно прекъсване, радиовъзела вече е в експлоатация.

Комшията в горната къща, който винаги помага почти във всичко, ме помоли да му пусна сигнал през оградата и за него, да слушал и той радиоточка. Рекох си: той има четири обикновени радиоточки, няма проблем за мощната уредба.

Направих от разклонителна кутия едно малко линейно табло с две ЦК-ключета. В случая имаме две линии: едната линия е за комшията, а другата е за "високоговорителната система" 6W за двора.

Така като погледнем, имаме си истинска радиотранслационна уредба с всичките й прилежащи съоръжения.

За направата на цялата система още от възникването на идеята съм използвал познанията си, когато работех като помощник на мой роднина. Тогава отстранявахме повреди по стълбовете из селото. На усилвателно стъпало също сменяхме крайните транзистори.

***

Допълнение (27 октомври 2018 година):

Технологиите се развиват с всеки изминал ден, така че и домашният радиовъзел трябва също да претърпи модернизация.

През последните години масово навлязоха флаш-картите и bluetooth технологиите. Това ме накара да използвам някакъв модул. Но на такъв модул трябва да му се прави токозахранване, и кутия, която излишно ще взема място.

След доста размишления за модули и разни устройства реших да сменя радиоприемника на радиоуредбата.

Както знаем на пазара се намират радиоприемници за автомобил, които предлагат тези „екстри”.

Реших да инвестирам и монтирах към радиоуредбата приемник "Pioneer", модел DEH-3900BT, който напълно задоволява моите изисквания.

На радиоуредбата се наложи да направя малко механична преработка за монтажа за новия радиоприемник. Да отбележа: сигналът от радиоприемника се взема от изхода за външен усилвател посредством букси "камбанки".

Това изходно ниво е стандартно за захранването на контролният усилвател на уредбата, така и за мощният усилвател. Лицевите панели също бяха пребоядисани, за да добият елегантност и естетика.

Тъй като самата радиоуредба често се ползва и за озвучаване на празници, рождени дни и други "веселии", направих едно линейно табло в което се управляват вътрешните тонколони, радиоточките в целият двор и сигнала който се подава в съседният двор.

Старото линейно табло, което беше монтирано вън, вече е ненужно. Целите команди се извършват от новото табло. Сега след промените мога да кажа, че радиоуредбата има всички модерни технологии и изисквания.

С този малък опит в радиофикацията, с помощта на използваната литература, с успех направих собствен домашен радиовъзел.

За да си направите и вие подобен радиовъзел, може да прочетете следните книжки:
1. "Говори училищният радиовъзел", В.Борисов, "Народна младеж", 1960 г.
2. "Радиотранслационни централи", Х.Минев, "Техника", 1962 г.
3. "Радиотранслационни мрежи", Н.Николов, "Техника", 1962 г.
4. "Жична радиофикация", Н.Георгиев, Х.Минев, "Техника", 1967 г.