"Континент" - свръхрегенеративен SSB/АМ приемник, работещ от 1,5 до 60 MHz
/kn34pc.com/конструкции/...

Отдавна исках да разработя свръхрегенеративен приемник, работещ на всички кв-обхвати, включително и на 6-метровия банд (50 MHz). За тази цел прегледах целия си наличен архив от схеми, събирани от 1982 год. Изпробвах различни стари и нови конструкции на свръхрегенеративни приемници на германиеви, силициеви и полеви транзистори. С индуктивно или капацитивно възбуждане на свръхрегенеративния детектор.

Но резултатите бяха твърде далеч от моите очаквания. Едни схеми имаха висок собствен шум, други бяха с нестабилна регенерация и изискваха често да се донастройва обратната връзка. Повечето от схемите не предполагаха превключване на отделни кв-обхвати, защото това означаваше да се използва галетен ключ с три, четири и дори пет секции.

В крайна сметка разработих своя конструкция на базата на детектор, при който осцилациите се получават от насрещно-паралелно включване на два транзистора. При този вариант превключването на бандовете става с едносекционнен галетен ключ, към който са свързани изводите на една-единствена бобина. Просто, лесно и надеждно.

Освен това, разработеният от мен приемник има много нисък собствен шум и се отличава с добра чувствителност, която може да се конкурира с фабричните конструкции. Регенерацията е стабилна по целия диапазон и няма нужда от постоянно донастройване.

Структурата на представения на схемата свръхрегенеративен приемник е 2-W-2, което ще рече:

    - 2 транзистора (BF199) във високочестотния предусилвател;
    - свръхрегенеративен детектор (W);
    - 2 транзистора (ВС547) в нискочестотния предусилвател.

Централен блок на приемника е свръхрегенеративният детектор на два "телевизионни" транзистора BF679. Тези транзистори ги избрах след серия от експерименти с П403, ГТ313, КТ361, ВС558, ВС179 и BF324. С едни транзистори приемникът спираше да осцилира на 20 MHz, а други като ГТ313 имат висок собствен шум.

Сравнително добре се представиха BF324, но и те имат осезаем собствен шум. И тук не става въпрос за класическия шум на свръхрегенеративния детектор, а за паразитен бял шум, който не изчезва и при настройване на работеща станция, което уморява слуха.

В крайна сметка най-добър резултат се получи с BF679.

Дроселите L1 - L2 са с индуктивност 150 µH но могат да се използват дросели и с по-голяма индуктивност. Те са поставени срещу самовъзбуждане на приемника, което е много неприятен ефект, особено на по-високите честоти.

Бобината L3 в детектора е намотана с проводник ПЕЛ 0,8 и е 40 навивки върху тяло с диаметър 18 мм, с 12 извода. Първият извод е от втората навивка (отдалечена от останалите на 3 милиметра!), вторият извод е от четвъртата навивка. Така през три и пет навивки до края на бобината.

Превключването на кв-диапазоните става с галетен ключ с 10 контакта. Променливият кондензатор е многооборотен и се превключва с Це-Ка ключ към един разделителен кондензатор за разтягане на диапазоните. В схемата има и фина настройка с варикап и потенциометър, без която трудно се настройват SSB станциите.

За да работи правилно приемникът, трябва потенциометърът R2 внимателно да се настрои на АМ или SSB модулация. Преди тази настройка обаче, силата на високочестотния предусилвател (Т1 и Т2) трябва да се намали със съответния потенциометър.

Умишлено съм разделил схемата на три платки, за да се избегне самовъзбуждане. Кабелите към потенциометрите са двойни ширмовани звукови проводници. Конструкцията трябва да се монтира в метална кутия.

Чувствителността на този приемник има и своите недостатъци. Така в стаята около вас не трябва да има импулсни захранващи блокове и приемникът трябва да е далеч от лаптопи и компютри. Много шумове внасят и така наречените таванни лампи "лунички" на 12 волта, работещи с китайски импулсни захранвания. Тези импулсни захранвания са "смърт" и за фабричните КВ-приемници и трансивъри.
 

д-р Николай Александров, LZ2GNA
16 ноември 2020 година