Външна феритна антена за радиоприемник
/kn34pc.com/конструкции/...

Много радиоприемници, по-стари или дори нови, нямат вградена феритна антена. При тях има изведени входове за външна антена и заземяване. В големия град рядко е възможно изграждането на добра външна антена за дълги (ДВ) и средни вълни (СВ), а електромагнитните смущения в тези обхвати са много силни. Поради това такива радиоприемници са практически неизползваеми за обхватите на ДВ и СВ.

Предлаганата тук външна (спрямо приемника) феритна антена позволява сравнително добре да се реши проблемът, без промяна на първоначалните схема и настройка на приемника.

Принципната схема на устройството е показана на фиг.1. Радиовълните се "улавят" от широколентова феритна антена ФА и полученото напрежение се подава на затвора (гейта) на полевия транзиатор T1. След усилване сигналът постъпва на емитерния повторител T2. Ниското му изходно съпротивление наподобява условията на работа със сигналгенератор. Веригата, съставена от елементите C3, L2, R5 и C4, представлява стандартен еквивалент на външна антена, използван при заводската настройка [1], стр. 50, фиг. 2.5.а. Следователно, свързването на устройството към радиоприемника не би трябвало да изисква промени на схемата и ли пък да повлияе на настройката на входната му верига и спрягането й с осцилатора. Резисторът R4 е разделящ, когато захранването на устройството се получава от радиоприемника.


Фиг. 1. Принципна схема на външна феритна антена

Конструктивно устройството представлява малка платка (25 х 65 mm2), закрепена към феритната пръчка (d = 10 mm, l = 200 mm), фиг. 2.


Фиг. 2. Общ вид на устройството

Най-голямо внимание при изработането отделих на намотката за L1. Използвах литцендрат 6 х 0,04 mm, а за намаляване на паразитния капацитет раздалечих отделните навивки, като между всеки две съседни съм вмъкнал памучен конец с диаметър, близък до този на литцендрата. Изпробвах два варианта за L1: а) със 74 навивки; б) със 140 навивки.

Платката е с множество отвори и площадки за запояване през около 5 mm. Показана е на Фиг. 3.


Фиг. 3. Платка

Измерените в няколко по-важни точки постоянни напрежения и консумацията при захранване с батерия от 9 V са отбелязани на принципната схема, фиг.1.

Изследвах устройството със сигнал генератор, рамка с една навивка и диаметър 150 mm, разположена на около 50 cm от края и перпендикулярно на оста на феритната пръчка. За поредица от различни честоти от 150 kHz до 3,8 MHz и при постоянна амплитуда на сигнала от генератора измерих напрежението на емитера на Т2 с осцилоскоп. Получените амплитудно-честотни характеристики са показани на фиг. 4.


Фиг. 4. Амплитудно-честотни характеристики: а) 74 нав.; б) 140 нав.; в) SONY ICF-SW7600

Вижда се ясно, че зависимостите са твърде неравномерни, а резонансите са при около 2,3 MHz за а) (74 нав.) и при около 1,350 MHz за б) (140 нав.). Може би, компромис между амплитудата на сигнала и равномерността на амплитудно-честотната характеристика би бил избор на резонансната честота около 1800 kHz.

При фабричните приемници с подобна широколентова феритна антена, входна верига е по сложна, като е въведена и слаба отрицателна обратна връзка (SONY ICF-SW7600 [2], Grundig Yacht Boy 400 [3]), целяща вероятно постигане на по-голяма равномерност на амплитудно-честотната характеристика. За сравнение изследвах по описания вече начин сигнала от феритната антена на SONY ICF-SW7600 при оригиналното свързване, измервайки амплитудата на сигнала в стока (дрейна) на първия полеви транзистор, фиг. 4, в), синя крива.

За съжаление, при този приемник зависимостта също е твърде неравномернам, въпреки, че е по-добра за обхвата на СВ. Това обстоятелство стана причина да не търся, поне за сега, по-съвършено решение.

В действителни условия изпитах външната феритна антена на СВ с придобития неотдавна български радиоприемник "АБ 71 Т" [4]. За голямо съжаление, при моите условия (гр. София, висок бетонен жилищен блок, на около 40 m над земята) и антена от няколко метра многожилен кабел, спуснат от прозореца, се чуваше единствено силно бръмчене почти по целия обхват. Без съмнение, причните за това разочароващо поведение са лошата антена и силните електромагнитни смущения.

Свързах устройството към буксите за антената и заземяването и го захраних с батерия от 9 V. През деня приемникът веднага "хвана" българския предавател на 576 kHz, а също, макар с шум, една румънска радиостанция. През вечер скалата се изпълни с множество по-далечни станции. Бръмченето, предизвикано от смущенията, като цяло съществено намаля и се ограничи само в три тесни области.

Не съм правил никакви измервания за изучаване на приемника като цяло, но го сравних на слух със "Селена 216". "АБ 71 Т" с външната феритна антена й отстъпва по чувствителност и селективност, но въпреки това е напълно използваем приемник.

В заключение, по всичко изглежда, че описаното тук устройство, без да е чудо, би могло да се използва с всички радиоприемници, които не притежават вградена феритна антена за обхватите на ДВ и СВ.


Литература:
1. Н. Пенчев, "Правилно ли е настроен радиоприемникът", "Техника", София, 1984 год.
2. Сервизно описание на SONY ICF-SW7600, www.elektrotanya.com
3. Сервизно описание на Grundig Yacht Boy 400, www.elektrotanya.com
4. "Радиоприемник "АБ 71 Т", www.kn34pc.com

Nemorino, София
7 юни 2021 година