Любителски осцилоскоп
/kn34pc.com/конструкции/...
Това е схема на нещо позабравено в днешно време и в същото време твърде полезно
за колеги от бранша с не толкова добри финансови възможности.
Схемата е много лесна за
повторение, дуракоустойчива и най-важното - много евтина (с изключение на
тръбата).
Който желае може да опита.
Технически характеристики:
Честотна лента: 0-3MHz,
неравномерност 10% (0-10MHz при неравномерност 30%) при входно съпротивление 1
МΩ, 15 pF.
Чувствителност по Y: 10 mV/cm (10 mV/cm,
100 mV/cm, 1 V/cm, 10 V/cm) при крайно ляво положение на Р1, при крайно дясно –
отслабването е три пъти
Развивка: калибрирана – 500nS-100mS
/дел (при времезадаващ резистор 240 Ω към
S2 – 100 nS)
Синхронизация: само от изследвания
сигнал.
Консумирана мощност ≈ 7W
Габарити: 140 х 140 х 45 мм
Маса: 0.8 кг
Конструкция:
Трансформатор Т1 (мрежови филтър) – феритен пръстен 12 х 6 х 6, m = 2000, 2 х 30
навивки ПЕЛ 0.4 бифилярно;
Трансформатор Т2 – феритен магнитопровод Ш7, с просвет 0.5 мм между двете
централни сърцевини, m=2000?3000: W1 – 600 нав. ПЕЛ 0.1; W2 – 10 нав. ПЕЛ 0.1;
W3 – 70 нав. ПЕЛ 0.2; W4 – 350 нав. ПЕЛ 0.08; W5 – 445 нав. ПЕЛ 0.06; W6 – 14
нав. ПЕЛ 0.2
Забележка: Броят навивки на W3,4,5,6 е даден ориентировъчно, с 10%
по-високо от необходимото напрежение (заради стабилизаторите). Оптималният
вариант е да се навият W1 и W2 и още една контролна намотка Wх с 10 навивки,
включва се захранването и по напрежението на Wх се уточнява окончателно броят
навивки на волт – при различна големина на просвета между двете централни
сърцевини се променя и изходното напрежение. След окончателното навиване на
W3,4,5,6 целият трансформатор си залива с горещ церезин, в краен случай – с
горещ, леко разреден електротехнически лак.
Ориентировъчна консумация: +30V – 45 мА; +150V – 8 мА; - 400V – 0.5 мА;
Отопление на тръбата: 300 мА.
Транзисторът BU508 (BU426, BUT11A, KSE13007) се монтира на
радиатор ≈ 10 см2;
С промяна на съотношението на R1 и R2 се регулира нивото на трионообразното
напрежение от генератора (размер по «Х»);
Резисторите, означени с «*», се подбират при настройката на указаните
напрежения;
Потенциометри – 0.33W (Р3-фокус и Р4-яркост); 0.25W (Р1-усилване по «Y» и
Р2-честота на развивката плавно);
С превключвателя S1 се променя периода на трионообразното напрежение х1000;
Използваната схема за синхронизация работи устойчиво при нива на изследвания
сигнал (от резистора към емитера на драйвера по Y) 50 mV-30V, с което отпада
необходимостта от потенциометър за ниво на синхронизацията. При отсъствие на
входен сигнал по Y генераторът преминава автоматично в автоколебателен режим.
С тримера Р5 се центрова изображението по Y.
Използваната тръба е 3ЛО1И, но при промяна на анодните
напрежения може да се използват 6ЛО1И, 5ЛО38И, 7BQ12 и подобни, под 70 мм екран
– в противен случай трябва да се използва по-мощен захранващ блок (показаният на
схемата е до 20W).
В оригиналната конструкция поради металната (с дебелина 1 мм)
кутия и отсъствието на 50Hz трансформатор тръбата 3ЛО1И е екранирана със
правоъгълна "тръба" от силициева ламарина 0.55 мм., което е напълно достатъчно.
Типът на транзисторите и диодите не е критичен, важно е да се
спазят изискванията за преходна честота, максимално напрежение и мощност. В токоизправителната част (вторичните намотки на Т2) задължително трябва да се
използват ВЧ (Шотки) диоди с максимален прав ток поне два пъти над консумирания
от съответната верига.
При необходимост от по-мощно захранване може (но се
увеличават габаритите) да се използва схемата по-долу:
Мощност: 35W
Честота на преобразуване: 30-60
kHz (зависи от капацитета на кондензатора към W1 на Т1)
КПД: 74% при ток до 2А и 63% при ток до
4А
Преобразователят е предназначен за
мрежово (220V) захранване при напрежение 9.2 V,
≤ 3А . Схемата има защита от късо съединение на изхода
– при нулево напрежение на изхода ("късо")
обратната връзка на автогенератора (W1 на Т1) се нарушава и генерацията се срива
до отстраняване на неизправността.
Трансформаторът Т1 е навит на
феритен пръстен 10 х 6
х 6, m =
2000; W1 – 60 навивки; W2, W4 – по 15 навивки;
W3 – 3 навивки, всички намотки са навити с проводник ПЕЛ 0.15.
Трансформаторът Т2 е навит на
феритен пръстен 28 х 16
х 9, m =
2000; W1 – 250 навивки с проводник ПЕЛ 0.25;
W2, W3 – по 22 навивки с проводник ПЕЛ 0.56. Между W1 и W2,3 трябва да се
постави надеждна изолация (например тефлонова лента).
Мрежовият филтър е навит на феритен
пръстен 20 х 12
х 6, m =
3000, 2 х 45 навивки ПЕЛ 0.4, бифилярно.
Диодната сборка BYQ28E трябва да се постави на радиатор (с размери в зависимост
от тока). Транзисторите нямат нужда от радиатори.
В преобразователя може да се
използват произволни транзистори със същите или близки мощности и напрежения.
Юли Генадиев
19 февруари
2008
година