***

Допълнение:

През 2014-та година любопитството и носталгията по едни отминали "аналогови" времена ме накараха да се завърна с десетки години назад, когато звукът беше наистина Hi - Fi, а изискванията към усилвателите бяха високи. И ако в нашето "цифрово" съвремие надбягването в качеството на звука е в приложената цифрова обработка на НЧ сигнала, в онези години производителите се стремяха да постигнат такива изисквания, които сега никой не е чувал. Тук-таме някой музикант ще заговори за "динамика" и "естествен" звук, унищожени от цифровата нормализация в съвременните устройства за възпроизвеждане на звук.

Та, тази носталгия ме подбуди да използвам вече направените нискочестотни модули и да си сглобя едно малко непретенциозно усилвателче за домашни условия, без големи изисквания, но и без цифрова обработка на сигнала. Разбира се, закупих от вехтошарски магазин подходяща кутия, която за мое щастие беше нова, въпреки преклонната й възраст. (Ето тук, се замислих за моята възраст и живота ми който изтече неусетно като сух пясък измежду пръстите ми.) След това свалих механичните размери на кутията, включих малко въображение при подготовката на външния и вътрешния дизайн на бъдещата конструкция, седнах зад клавиатурата на компютъра и изработих платките, които виждате, като естествено, подмених и платката на крайното стъпало с TDA7277 за да пасне на размера на радиатора, който бях планувал да използвам. Радиаторът е с площ 70 кв. см. напълно достатъчен да отведе излишната топлинна мощност.

За основа на това усилвателче (2 х 10W при импеданс на високоговорителите 8оhm) послужиха и моите експерименти от следната статия:

Тонкоректор Baxandall с транзистори:
https://kn34pc.com/construct/v_terziev_tone_control_baxandall_tr.html (ел. схема, фиг.8)

Стерео-индикаторите поръчах от "братския" китайски пазар. Захранването осъществих с трансформатор с напрежение на вторичната намотка 2х14V/3A, изправено с двуполупериоден изправител с два мощни диода и за да се вмъкна в изискването според характеристиките на TDA7377 за максимално захранващо напрежение 18V, свързах последователно още един диод, с което то се намали с 0,7V, а с един интегрален стабилизатор 7815 захраних платката на стереоиндикатора.

Както може да видите от снимките по-долу, постарал съм се така да подредя модулите, че да скъся максимално кабелните връзки помежду им, поради което не съм използвал ширмовани проводници. Подреждането е на принципа "следване на посоката на сигнала" без кръстосване на сигнални шини.

Е, не е идеално, но звукът е прекрасен. Динамиката се чувства най-добре със симфонична музика или джаз, дори когато звукът не е достатъчно силен, басът е плътен, нисък, тежък, удря в корема. За последното от значение са характеристиките на озвучителните тела, но дори и те са мое производство ("Домашно озвучаване"). Някога, преди 65 години, инж. Баксандал е изчислил и конструирал прочутите регулируеми филтри, които носят неговото име. За съжаление, разработката на Баксандал не е била приета за изобретение, не е придобил авторско право, поради което в следващите 40-50 години на бум на нискочестотната техника са били произведени няколкостотин милиона усилвателни устройства, за които той не е бил възнаграден.

Тонкоректорът на Баксандал и до сега си остава най-популярното изобретение на XX век в областта на аналоговата нискочестотна техника, както и нормализацията идва с появата на компресирания формат mp3 и сега е най-разпространения начин за обработка на звуков сигнал.

Най-трудната част при проектирането и изработването на усилвателя се оказа механичната - свалянето на физическите размери на кутията, дебелината на материала, с която трябваше да се съобразя, размера на вече изработените платки, отстоянията на отворите за закрепване.

Все пак накрая се оказа, че точността от 0,5 мм с която съм работил, е достатъчна за да се получи следващата красота: