Радиоприемник "Ехо", РДТ-63 - реставрация, конструктивни решения
/kn34pc.com/конструкции/...

Част I: Реставрация
Част II: Реновиране

Част III: А дали е така? Вижте!


Част I: Реставрация

Кой не си спомня за първия преносим транзисторен радиоприемник джобен формат "ЕХО" или още известен като "РДТ 63"? Някои отраснахме с него, а радиолюбителските комплекти "RILA любител", базирани на схемното решение и елементи на ЕХО са ни добре познати. "ЕХО" се появява благодарение на ентусиасти, инженери и техници, в развойната база на тогавашния "Завод за радиоприемници" и много бързо завладява любителите на радиото в цяла България. За няколко години от създаването му през 1963 година, се произвеждат над 800 хиляди броя, а през 1967 година той става основа за радиоприемника "ЕХО-2", който вече е с два АМ-обхвата - средни и къси вълни.

Дизайнът на кутията е толкова опростен, че просто блести от изящество:



Радиоприемник "ЕХО"

При тези архаични технологии, разработената печатна платка е изключително подредена и красива:

Цялата вътрешна конструкция заедно с механичните елементи е монтирана върху печатната платка, което прави сервизирането при евентуални повреди изключително достъпно и лесно – просто развивате винтчетата, с които се крепи платката за кутията и я изваждате извън нея.

На следващата снимка може да видите една от платките с които разполагам за да оцените технологичността на производството от тези далечни времена:

Транзисторният радиоприемник "ЕХО" е изграден почти изцяло с български елементи, като само кондензаторите са внос от италианската фирма DUCATI, просто защото по това време Заводът за кондензатори в Кюстендил все още не е бил построен.

Кутията и другите пластмасови части са формовани от термопластична пластамаса в Цеха за формоване в завода.

Реставрацията на какъвто и да е обект е трудна задача поради изключителното внимание към детайлите, както и трудно намиране на същите елементи и компоненти. Благодарение на колега от гр. Севлиево се снабдих с няколко платки от "ЕХО" и "ЕХО-2" от които свалих някои оцелели с времето компоненти. Някои елементи като стирофлексни кондензатори не се намират никъде, а и идеята беше да се запази автентичния вид на радиото, както външен, така и вътрешен.

Пластмасовите части съвсем не са за пренебрегване. Някои от тях, като държачите на батериите например, се чупят лесно дори само с почистването на контактните пружини на батериите от патина и ръжда. Все пак да не забравяме, че Заводът за батерии в Никопол не се славеше с качествени батерии, поради което те често протичаха вътре в транзисторите и нишадърът окисляваше металните части в тях. Ето някои от частите които се намират единствено от други стари и неработещи приемници:

Подготовката на кутията е свързана с внимателно разглобяване на съставните й части, измиване с химически неактивен препарат и подсушаване веднага след измиването за да не остават следи от него. След това съвсем ествествено възстановяваме държачите за батериите, дори, ако се налага с премахване на ръждясалите пружини и замяната им с нови, които съм свалял от китайски държачи за батерии, като съм ги запоил за съществуващите капси след почистване на патината и ръждата. Това е важно за осигуряване на отличен контакт за да избегнем пращене или пропадане на захранването поради лош контакт между батериите:

Ако капсите са твърде наранени, ръждясали или не осъществяват добър контакт, най-добре е да се заменят с нови, които се намират в кинкалериите. Размерът, който е подходящ за държачите е Ф = 3 мм, L = 4 мм. Както е видно от снимката горе, за този радиоприемник "ЕХО" се е наложило да заменя както контактни пружини откъм минуса, така и на дясната единична батерия.

Но проблемите, възникнали с времето, все пак са изминали над 50 години от производството на транзистор "ЕХО", не се изчерпват само с лош контакт на батериите. Най-често по-сериозните проблеми са електрически, като студени спойки, прекъснато опроводяване, изсъхнали кондензатори с променени стойности или параметри, счупени изводи на транзистори, изгорели транзистори, лош контакт на плъзгача на потенциометъра, прекъсващ или механично блокирал променлив кондензатор, скъсан или с блокирана шпула високоговорител и други.

За да преодолея такива дефекти трябваше да разполагам с оригинални части, които свалих от ей тази купчина, наглед непотребни стари платки:

Дори от тази снимка става ясно, че през годините на производство материалната база се е сменяла и са употребявани компоненти, на по-късен етап дори руски и български. От тези захвърлени платки успях да намеря променливи кондензатори, които след щателно почистване станаха като нови, МЧУ, осцилаторни бобини, трансформатори за НЧУ, транзистори от серията SFT...., както френски, така и български, та дори резистори от ранното българско производство.

След тази "хамалска" дейност най-накрая дойде моментът на електроническата. За целта се снабдих с всички налични в интернет принципни схеми, снимки и графични оригинали на печатни платки, както за "ЕХО-1", така и за "ЕХО-2", като сега се съсредоточих върху първия, от който вече имах два неработещи радиоприемника. Наред с издирването на техническа литература в интернет сайтовете, събрах и доста идентични принципни схеми на японски и руски радиоприемници, за което ще стане дума накрая на този разказ, но най много ме впечатли сходството със схемните решения на SANYO и отчасти SONY. До голяма степен, ако сравним схемните решения на съветския джобен радиоприемник “СОКОЛ" 1963, ще установим доста съвпадения. Спомням си, че като студент бях на практически стаж в Завод "Ворошилов" (вече по това време) и ни беше организирана среща с някои от инженерите от колектива, внедрил в производство радиоприемника "ЕХО". Още тогава ми направи впечатление, че "съветските другари" са помогнали при разработката. Е, вероятно това е причината схемните решения на българския и руския радиоприемник да са доста сходни.

Няма да се впускам в описание на принципната схема и нейната работа. Тази информация може да намерите в архива към статията или в раздел "Статии" на страниците на www.kn34pc.com. Но искам да отбележа, че предимството на тази схема е именно в нейната простота на изпълнение. Абсолютно класическа, без натоварване с излишни сложнотии и утежняващи инженерни решения. Точно затова този радиоприемник се е продавал на "народна" цена. Малко по-късно, около 1969-та година, Заводът пусна в продажба комплекти за сглобяване "RILA любител", които съдържаха всичко необходимо за изграждане на 2-3 радиоприемника и само на цена от 25 лева.


 

Но ето две от принципните схеми на радиоприемника "ЕХО", които аз използвах при реставрацията: първата, съдържаща отметки с режимите на транзисторите, а втората: с номерация на елементите, така необходима за бърза ориентация при използване на графичния оригинал на печатната платка.


 

Естествено, първата задача при включване на захранването беше да измеря всички напрежение на изводите на транзисторите. Това измерване ми даде много бързо информация за два повредени транзистора – единият: самоосцилиращия смесител SFT319, а вторият: в крайното стъпало SFT323. Но вече разполагах с достатъчно оригинални резервни части и последователно ги подмених, първо крайния транзистор, който прегряваше и черпеше много ток от батерията, а после смесителя. Но оттук нататък вече ми трябваше по-бърз ориентир според платката.

Ето тази схема:


 

За по-сериозни повреди втората принципна схема заедно с графичния оригинал на печатната платка с означение на елементите се оказаха от съществено значение (поглед отдолу):

След като възстанових приемника в работно състояние, реставрацията продължи с настройки по междинна честота, която е 455 kHz, а не 468 kHz както е показано по-горе на схемата. Оказа се нелека задача, тъй като МЧТ са заливани фабрично с парафин. Наложи се да премахна всички екрани и да изчистя внимателно парафина. Като казвам "внимателно", веднага добавям – неволята учи. Тоест, може би от припряност, но счупих феритната чашка на единия МЧТ, след което вниманието ми се заостри още повече. След тази операция всички сърцевини вече бяха достъпни, поставих отново екраните на местата им и включих радиоприемника.

Вече имах звук, но променливият кондензатор не се въртеше. Наложи се да го сваля и щателно да го почистя. Опитах първо с медицински спирт, притеснявайки се да не повредя пластмасовия му корпус. Това не се случи. Тогава преминах към по-агресивни почистващи препарати, но WD-40 се оказа перфектен! Оста се развъртя, а LC-метъра вече не подскачаше при измерване на капацитета.

Поставих променливия кондензатор на мястото му и отново включих захранването. Оооо, щастие! "ЕХО"-то вече приемаше една радиостанция – "Радио София" на 576 kHz, предавателя до Видин. Слабо, но все пак имаше сигнал!

Оттук нататък следваше прецизната настройка със сигнал генератор.


Като за начало откачих средния извод на феритната антена, след което подадох АМ-сигнал с честота 455 kHz и започнах настройката на МЧТ от първия кръг. Силата на звука чувствително се подобри, но се оказа, че МЧТ IV не може да се настрои, тъй като феритната чашка влизаше до упор. Тук очевидно проблемът е в промяна на стойността на прилежащия кръгов кондензатор. Наложи се да го сменя с кондензатор 1000 pF от една от платките. Започнах настройката по междинна честота отначало и този път имаше съществена положителна разлика.

Порядъкът на настройката също е описан добре в приложената литература и няма да го повтарям. Само ще потвърдя, че за по-голяма прецизност се извърша на два пъти – първо бърза, но по-груба, след това бавна, но по-прецизна настройка. За последната вече е желателно на изхода на детектора да се свърже миливолтметър, чиито показания се следят, докато за първата може да се извърши на слух.

Следващата настройка е определяне на двете крайни честоти на средновълновия обхват и тъй като заводът задава стойности 520-1620 kHz, ще използваме тези реперни стойности. Отново включих антенната намотка към първия транзистор. Преди да продължа, бих искал да отбележа, че последователния кондензатор в осцилатора С5 не винаги е бил 220 pF (установено практически от старите платки). Различните стойности променят дължината на скалата и ще се наложи да внимавате при настройките. Например при С = 240 pF ще трябва крайната честота на обхвата да бъде 1640 kHz. При тези условия стрелката на скалата ще показва правилната честота. Ако разгърнете приложената литература, ще намерите разликите. При обхват 520-1620 kHz, честотите на спрягане съгласно заводското описание са 600 kHz и 1540 kHz.

Подаваме от сигнал генератора сигнал с честота 520 kHz и със сърцевината на осцилаторната бобина постигаме максимум, след което подаваме сигнал с честота 1620 kHz и с тример кондензатора С7 на променливия кондензатор настройваме до максимум. За да постигнем съгласуване на входния и осцилаторния кръг следва да подадем сигнал с честота 600 kHz и чрез преместване на входната бобина по дължината на феритната пръчка постигаме максимум на приемането, след което повтаряме процедурата, но със честота 1540 kHz и донастройваме с тример кондензатора С2 на променливия кондензатор, също до постигане на максимум. Тази настройка трябва да се повтори за по-голяма прецизност.

След всичко описано до тук сглобих радиоприемника в кутията и с треперещи ръце поставих батериите, след това завъртях копчето на потенциометъра и приемника заработи, въртях променливия кондензатор по целия обхват и останах доволен - "ловяха се" няколко радиостанции, от които "Радио София" (Видин) (доста силно), както и "Радио Скопие" и няколко румънски (малко по-слабо, но задоволително).

Реставрираният транзисторен радиоприемник "ЕХО" - "РДТ-63" беше почти като нов, ако пренебрегнем няколкото слабо забележими козметични проблеми по външната част на кутията, най-важното беше, че работата му не се отличаваше от новозакупен.


А сега е време да обърнем внимание на подменените елементи при реставрацията на двете платки на радиоприемника "ЕХО". Няма закономерност в повредите, тъй като се дължат на достолепната възраст на конструкцията и, разбира се, времето, което не прощава както на хората, така и на техниката. И все пак имаше елементи, които и в двете платки бяха проблемни и се наложи тяхната подмяна, някои дори превантивно като:

- транзистор T1 - SFT319, самоосцилиращ смесител, след което постигнах зададения от завода режим;

- транзистори Т5 и Т6, SFT323, пуш-пулно крайно стъпало, където единия грееше твърде много и увеличаваше консумацията от батериите няколкократно;

- електролитни кондензатори С21, 22 и 23 със стойност 100 µF с жълта пластмасова изолация, тъй като от страната на изводите изолационната подложка от каучук се беше напукала, които замених също с оригинални DUCATI;

- кондензатор на МЧТ IV, който макар стирофлексен, беше със значително намалена стойност, което нарушаваше точната настройка на Fi = 455 kHz;

- променливият кондензатор, за който вече споменах, както и начина за възстановяването му;


И макар на последно място, но важна съставна част са самите индуктивности на МЧТ филтрите, чиито шлицове на пластмасовите капачки в повечето случаи бяха разрушени. Оказа се, че съм съхранил доста такива филтри от комплектите "RILA любител", които ми помогнаха за реставрацията на индуктивностите.


На следващата снимка може да видите междинно-честотните трансформатори, изработвани от завода, като на първия ред са МЧТ от началните години на производство, а на втория ред от по-късните и вече употребявани в "ЕХО-2" и други български транзисторни радиоприемници:

Прави впечатление, че механичната конструкция на ранните производства МЧТ изцяло приличат на японските, като разликата е, че вътре в корпуса на последните е бил поместен кръговия капацитет, докато при българските кондензаторът се е свързвал външно, което е видно както от принципната схема, така и от графичния оригинал на печатната платка. За съжаление допуските са били доста по-големи поради което настройващата феритна капачка често прескача и търсената честота рязко се променя, но това неудобство не се отразява на потребителя, който няма достъп до вътрешната част на конструкцията, а приемникът веднъж настроен в завода и запечатан с парафин и не е било необходимо да се пипа, освен при ремонт. От 1967-ма година, когато започва производството на следващия модел "ЕХО-2", МЧТ са значително по-опростени, изработени са точно и настройката с тях е плавна и прецизна. Ако все пак при настройката на МЧТ се окаже, че стигат до дълбоко крайно положение, опират в упор, препоръчвам да се промени междинната честота на 465 kHz или дори 468 kHz, с което феритните чашки за настройка ще се придвижат по-нагоре. При спазване на процедурата за настройка, промяната на междинната честота не е от значение.

Но както споменах в началото на моя разказ, докато търсех в интернет техническа информация, се натъкнах на схеми на радиоприемници от чужди производители, които почти повтаряха схемното решение на българския транзисторен радиоприемник "ЕХО". Ще си позволя да разгледам някои от тях.

Първо ще хвърлим един поглед на принципната схема на съветския събрат на българският радиоприемник "ЕХО", а именно "Сокол-1963". Освен че схемите са твърде подобни, знаменателна е и годината на производство и на двата – 1963-та. Самоосцилиращият смесител и МЧУ са изпълнени по идентични схеми, като разликата е само наличието на дълговълнов обхват в руския радиоприемник. На по-късен етап с разработката на "ЕХО-2" в него се появява втори обхват на приемане, но той е късовълнов. Нискочестотните усилватели на двата радиоприемника съществено се отличават, в "ЕХО" изпълнен с три транзистора, а в "СОКОЛ" - с четири:


Радиоприемник "Сокол-1963"

Почти по същия начин изглежда схемното решение на японския джобен радиоприемник SONY TR-1823:


Радиоприемник SONY TR-1823

SONY TR-1823 се различава от ЕХО само по изпълнението на ВЧ част със силициеви транзистори. МЧУ и НЧУ почти изцяло съвпадат. ФСС от ЕХО в схемата на SONY е реализиран с керамичен филтър. Всъщност, в схемата на ЕХО замяната на ФСС с керамичен филтър е напълно възможна. Тоест, ако имаме търпение, може да извадим МЧТ I, да навием вторична намотка с 7-8 навивки с меден емайлиран проводник с Ф = 0,1 mm, а след като поставим новия МЧТ на мястото му, на изхода да свържем керамичен филтър транзистора Т2.

Разбира се, има много други подобни схеми на които се натъкнах, освен споменатите до тук, като например SANYO RP-1250 или руския "Орленок". Сравнението което направих преди малко имаше за цел да покаже, че в тези години производителите по света са използвали почти еднакви схемни решения както на Изток, така и на Запад.

Така моята скромна колекция се попълни с един почти "нов" български транзисторен радиоприемник "РДТ-63", по-популярен като "ЕХО".


И накрая искам да завърша с една идея за преодоляване на липсата на достатъчно място за батериите в оригиналната кутия, в следствие на което задният капак не се затваря плътно.

Оказва се че напрежението на добре заредена Li-Ion батерия е 4,25-4,26V, а с времето на разреждане при ползване на радиото, нейното напрежение спада, а според техническите параметри на радиоприемник "ЕХО" той запазва работоспособността си до 3,6V.

Ето това и направих: поставих Li-Ion батерия в десния държача за батериите в долно положение, а клемата му от към плюсовия извод свързах с допълнителен проводник към плюса на платката и с това проблемът с по-големия диаметър на съвременните батерии приключи.

А за тези, които искат да запазят автентичния вид на радиото, бих искал да споделя, че съм измерил диаметъра на около 8 типа батерии R6 от няколко производителя и най-добре пасват в касетката с държачите зелените батерии на TOSHIBA, чийто диаметър се оказа около Ф = 13,5 mm.


На следващата снимка може да видите електрическите свръзки за захранване с една Li-Ion батерия:


 

А ето практическото изпълнение в един друг радиоприемник в кутията на "ЕХО" ведно с Li-Ion-ната батерия и белият проводник, осъществяващ връзката между положителния полюс на батерията и положителния извод на захранването:


Пожелавам на всички приятни занимания!

***

Част II: Реновиране

Забележка: В тази статия ще опиша само корекции или промени, които не нарушават оригиналния вид и принцип на работа на радиоприемник "ЕХО", за да запази своя автентичен дизайн. За целта разработих своя печатна платка, върху която осъществих експериментите си.


В статията си "Радиоприемник ЕХО, РДТ-63. Реставрация", публикувана на kn34pc.com описах стъпка по стъпка пътя, който извървях при пълното възстановяване на култовия български транзисторен радиоприемник джобен формат от средата на 60-те години на XX-ти век. Описах и трудностите, които срещнах при реставрацията, като намирането на оригинални части от това време. Но имаше и трудности, за които не споменах, а именно повредено, изгоряло от ремонтите, прекъснато опроводяване на старите печатни платки, омърляни кутии с ръждясали пружини и капси по захранващите шини, "дрънчащи" ръждясали високоговорители, наранени скали и лайстни. Тези механични проблеми отстранявах чрез пълно разглобяване на няколко кутии, след което от всяка една избирах само здравите части, например от една предна решетка, от друга лайстна, от трета държачи за батерии и прочее. Единствено не можах да намеря здрава печатна платка. Естествено, се заех с възстановяване на нейния графичен оригинал и създаване на съвсем нова платка. Чрез новата платка исках да извършва няколко експеримента, които не беше удачно да правя при възстановяването и реставрацията на радиоприемника за да се запази неговия автентичен вид.

Вероятно вече няколко пъти съм споделял, че най-трудната задача е да се създаде нова платка, която да отговаря механически и дименсионно на размерите на фабрична кутия. И този път не беше по-различно и съвсем естествено се получиха някои дребни разминавания по някои размери, които в последствие коригирах. При направата на моя графичен оригинал отстраних заводските грешки, които от гледна точка на изминалото време може и да не са били грешки, а конструкторско хрумване. Дори се учудвам, че приемникът е бил произвеждан в стотици хиляди бройки без "грешките" да бъдат отстранени, а работниците е трябвало да се справят при монтажа. Например изводите на транзисторите SFT3xx заводски са подредени под прав ъгъл, като средният е нагоре. Да, но на оригиналната платка е надолу. Поради това при механичния монтаж базите на всички транзистори са били изкривявани в обратна посока за да съвпаднат с отворите на платката.

Друга "грешка" намерих при свързването на потенциометъра, чийто долен край в оригиналната платка е свързан към шината "плюс". По този начин с включване на радиото започва на максимален звук и намаляването е в обратна посока към максимума, тоест действаше наобратно. Наложи се да прегледам всички платки които ми бяха попаднали и установих, че при по-късните производства тази "грешка" е била отстранена. На графичния оригинал на моята платка тези дефекти също са отстранени. При разработката й дадох възможност за поставяне на двата вида променливи кондензатори, които са се използвали в ЕХО-1 и по-късно при ЕХО-2. Същото направих и с осцилаторната бобина, като сега с едно просто завъртане на 180 градуса на същото място може да се използва осцилаторна бобина от ЕХО-2. Така тя придоби по-комплексен и комбинативен характер. Също така направих методика за навиване на осцилаторна бобина съобразно изводите й на платката.


Припомням принципната схема на оригиналния радиоприемник "ЕХО":


Следва снимка на оригиналната печатна платка на радиоприемника "ЕХО":

А ето и създадената от мен нова печатна платка. (Моля, имайте предвид, че за нуждите на сравнението на оригиналната с новата печатна платка съм инвертирал снимката на последната, която всеки, който желае може да върне в първоначален вид.)

Монтажът на елементите започнах в обратен ред - от крайното стъпало, след това през детектора и МЧУ, към самосцилиращия смесител Т1. Това ми даде възможност да тествам и измервам режимите и чувствителността при настройките на всяко едно стъпало поотделно и когато стигнах до първия транзистор и свързването на феритната антена, на практика приемникът просто свирна безпроблемно. При напрежение на батериите 4,6 V (напрежението на нов елемент R6 е 1,55 V) измерения ток при покой на крайното стъпало беше 3,3 mA, а при пълна мощност 40 mA при товар с оригинален високоговорител с импеданс 4 Ω, а консумацията на трите ВЧ транзистора беше малко над 2mA. Транзисторите, които използвах бях събрал от старите неработещи платки.

Поради определено големите размери на елементите, произвеждани през 60-те години, монтажът на оригиналния приемник изглежда претъпкан, често някои по-обемни елементи са върху други по-малки. Производителят се е опитвал да уплътни достатъчно обема, който е използвал, поради което за незапознатите вътрешния вид на приемника изглежда твърде разхвърлян. Но приемникът, който пресъздадох с помощта на платката която нарисувах по подобие на оригиналната, монтиран с по-нови и миниатюрни елементи е значително по-прибран, подреден и, естествено, с красив и изящен монтаж на който оригиналните компоненти – променлив кондензатор осцилаторна бобина и МЧТ, транзистори и трансформатори изглеждат неповторимо.

Следва вида на моя радиоприемник:

Може би забелязвате, че в процеса на работа съм подменил променливия кондензатор, което всъщност е доказателството, че моята платка е пригодена за три типа. Вероятно забелязвате, че освен детекторният МЧТ-IV, никой друг не е екраниран. За мен това също беше изненада. Оказа се, че екранирането на детекторния МЧТ е задължително за да се избегне самовъзбуждане, тъй като в него е натрупано усилването от предишните три ВЧ стъпала, докато за МЧТ на ФСС (Филтър със Съсредоточена Селективност) това не е необходимо, поради това, че намотките са във феритна чашка, която ги изолира както от взаимно-индуктивно проникване, така и от външни влияния, поради липса на мощни предаватели на Средни Вълни в България.

Крайният резултат при реализацията на този радиоприемник е учудващо добра чувствителност на феритна антена и има защо – както споменах в статията си "Радиоприемник ЕХО, РДТ-63. Реставрация", бях подбрал механически и електрически всички междинночестотни трансформатори и техните феритни чашки. Бях сглобил три такива комплекта, освен феритна антена, която мога да си навия сам. Поради липса на кутия от "ЕХО-1" поставих радиоприемника в кутия от "ЕХО-2". Всъщност за този експеримент кутията нямаше никакво значение.

Питате се защо съм направил т.н. повторение на производствения процес?

В процеса на реставрацията забелязах технически решения, най-вероятно, за да не се оскъпява производството. Именно този гъдел определи целта на следващите експерименти. А както казах в началото на тази статия, експериментите имаха за цел някои подобрения без те да се отразят на автентичния вид на оригиналния радиоприемник. Но ето някои констатации след реставрацията:

1. Леко остър тон на възпроизвеждане, при който електрическите смущения на мрежата или при гръмотевична буря се отразяват като неприятно пращене;
2. Гъгнене и насечен говор при станции с много слаб сигнал;
3. Ниска избирателност по съседен канал, само 20dB, която пречи на разделянето на две съседни силни станции, при което се получават свистове при възпроизвеждане;

Сега ще посоча някои елементарни технически решения, които често са употребявани при други марки радиоприемници, но имат добър ефект при елиминирането на горните неудачи. Ще започна в същия ред като по-горе:

1. Чистотата на възпроизвеждане може да се постигне чрез ограничаване на честотната характеристика на възпроизвеждане, което се наблюдава в други марки радиоприемници. Това се постига много лесно и без корекции по оригиналната платка като кондензаторът от 4,7 nF свързан за катода на детекторния диод SFD112 се заменя с кондензатор със стойност 15-22nF. Това решение не изисква промени в конструкцията на радиоприемника "ЕХО", но не е за предпочитане за да не се наруши горната честотна граница на модулирания сигнал (3,5-5 kHz). За тези, които харесват т.н. "по-мек" тон, той се постига чрез ограничаване на честотната характеристика на възпроизвеждане на нискочестотния усилвател, като се постави кондензатор със стойност 4,7-10 nF към колектора на транзистор Т4 към маса (минуса).

На следващата схема тези две промени са отбелязани:

2. Гъгнене и насичане на звука при слаби сигнали или т.н. "нелинейни изкривявания" обикновено се дължат на недостатъчно напрежение на носещата честота постъпваща към детектора и характеристиките на детекторния диод, които влошават коефициента на предаване. Тук много важно е напрежението, постъпващо на диода, да бъде по-голямо от 300-500 mV, за да може да се получи линейно детектиране на изхода на GE диод. За GE диоди обикновено напрежението на отпушване е 160-180-200 mV. Този ефект очевидно е забелязан от конструкторите и с производството на по-късния модел "ЕХО-2" са подобрили коефициента на предаване на детектора. Отношението на нивото на НЧ сигнала на изхода на детектора към нивото на носещата честота на входа представлява коефициента на предаване на детектора. Конструкторите са постигнали по-добър коефициент на предаване на детектора като са променили броя на навивките на вторичната намотка на МЧТ-IV, като в ЕХО-1 броя на навивките са съответно: първична/вторична - 60/30 нав., а при "ЕХО-2" те са 65/60 нав. Това е видно от техническите данни на "ЕХО-2". Замених МЧТIV от "ЕХО-1" със същия МЧТ-IV от купчината платки от "ЕХО-2". Резултатът беше обнадеждаващ, но не съществен.

Има и други методи, позволяващи намаляване на нелинейните изкривявания на детектора, които не прилагам в момента за да запазя оригиналния вид на радиоприемник "ЕХО". Например прилагане на малък напрежителен потенциал към диода с отделна електрическа верига, което може да видите в схемата на руския приемник "Сокол" в статията "Реставрация".

3. Избирателността по съседен канал беше >20 dB, което се обяснява с тризвенния ФСС от втори порядък. Отново без да правя промени в оригиналния приемник добавих керамичен филтър със съсредоточена избирателност SF455 kHz в междинночестотния усилвател между транзисторите Т2 и Т3 на мястото на свързващия кондензатор:

Това свързване не е класическо. Обикновено керамичния филтър се поставя след индуктивния товар на смесителя, където сигналът от преобразувателя (самоосцилиращия смесител) не е така силен, което би претоварило входа на филтъра. Но като се има предвид, че броя на АМ предавателите, както и техните мощности значително намаляват, схемното решение по-горе е най-простото и бързото за изпълнение без да нарушава автентичността на "ЕХО-1".

Осъществих промяната само за двайсетина минути, като внимавах да не повредя ФСС-II, който премахнах и поставих керамичен филтър на мястото на свързващия кондензатор между Т2 и Т3. Измерванията със сигнал-генератор и осцилоскоп показаха подобрение на селективността. А и както казват учебниците и справочниците, добре оразмерен двузвенен ФСС би следвало да осигурява избирателност 6-8 dB, а техническите параметри на керамичния филтър SF455B добавят >17dB. Тоест в най-добрият случай избирателността по съседен канал се е подобрила с около 4-6 dB, тоест превърнато в число е 1,5-2 пъти, съгласно формулата S = 20 * log(U).

Разбира се, извърших и други експерименти, които обаче нарушават оригиналния замисъл на конструкторите на радиоприемник "ЕХО". Например, използвайки за основа цялостната ВЧ и НЧ част на приемника, замених Филтъра със съсредоточена селективност с керамичен филтър. За целта подмених МЧТ-I с друг с вторична намотка за връзка с керамичния филтър, а за такъв използвах CF455F с избирателност >36 dB, но тези промени са съществени и не запазват основния замисъл на конструкторския екип. Вероятно ще разкажа за тях в следващ материал.

В статията за реставрацията на радиоприемник "ЕХО" изказах възхищението си от прозорливостта на конструкторския екип при изработването на най-трудоемките елементи – бобините. Ако се загледате в техните данни ще разберете моето удивление. Осцилаторната бобина и трите междинночестотни трансформатора са с еднакви параметри: индуктивност L = 240 uH или 90 навивки от един и същ диаметър проводник. Единствено МЧТ-IV е с други параметри, за да изпълнява ролята си като детекторен трансформатор и да осигури минимално необходимото ниво сигнал към детекторния диод.

В процеса на моите изследвания, разработки и експерименти се наложи самостоятелно да навивам осцилаторна бобина. Предвид на наличието на фиксирано опроводяване на печатните платки беше важно да се спазят не само броя на навивките и диаметъра на проводника, но и редът и посоката на навиване. Естествено, навивайки първата, сгреших посоката и не че осцилаторът не генерираше, но се получаваха синусоидални пикове, особено към по-високочестотната част на обхвата. Припомням, че при горно смесване и междинна честота 455 kHz честотата на осцилатора с промяната на капацитета на променливия кондензатор се променя от 975kHz до 2050-2100kHz според избраната горна граница на обхвата.

Вторият опит вече беше коректен, за който направих схема, която предоставям на вашето внимание:

Подобен е начина на навиване на осцилаторна бобина за "ЕХО-2", като разположението на изводите може да видите в принципната схема и описанието.

Във форум “Сандъците" се коментара проблем, който очевидно не е свързан с производството от средата на 60-те години, а с новото производство, или по-скоро внос на батерии R6 (известни сега като "АА"). Доста колеги са забелязали, че използването на съвременните батерии в радиоприемника "ЕХО" води до пречи на плътното затваряне на задния капак. Ефектът е неприятен на външен вид, но е напълно възможно капакът да се изхлузи и да падне:

Както колегите, така и аз се сблъсках с този проблем при реставрацията, която описах в "Част I: Реставрация" и дадох едно решение, което е удовлетворяващо – замяна на комплекта от три батерии R6 с една Li-Ion батерия. Но въпреки това по-съвременно решение, проблемът си оставаше и започнах да търся информация, която да ми даде обяснение за този проблем. Оказа се, че не мога да намеря размери и други данни в интернет за тях от това време, но се досетих, че проблема не е, както предполага един колега, от разликите в мерните единици, а от опаковката. Тоест батериите от тези години са в хартиена опаковка, а съвременните в метална и разбираемо диаметъра с хартиена е по-малък. И тъй като не намерих технически параметри за българските R6 отново препрочетох заводското описание на "ЕХО", в която към края се споменаваха заместители на българските батерии R6. Оказа се, че за някои от тях може да се намери информация, макар и оскъдна. Успях да се добера до австрийските Pertrix (в последствие VARTA) и полските Sentra R6/S14. Случайно попаднах на много стара обява/реклама, на която имаше размери. Е, мисля, че това обяснява проблема с плътното затваряне на задния капак.

За да се убедя в разликата в производствата преди 40-60 години и сега премерих някои съвременни батерии R6. Ето резултата в снимки без коментар:

А ето на следващата снимка упомената и препоръчана от мен съгласно измерени размери батерия TOSHIBA R6, а другият тип R6U в зелен цвят е дори с Ф = 13,5 mm:

Въпреки използването на последната батерия, задният капак не е достатъчно затворен и уплътнен. Все още съществува луфт, приблизително около 0,2-0,3 mm. Именно тогава реших, че с известни компромиси в захранването мога да използвам Li-Ion батерия размер "АА" (старо означение R6):

И съответно с тази батерия задния капак на радиоприемника приляга точно към корпуса на кутията:

Е, надявам се, информацията от тези експерименти да е полезна за всички, които изпитват носталгия към ретро техниката. Това беше нашия живот, който с всеки изминал ден отива в миналото заедно с нея.

Радиоприемник ЕХО в действие: р. "Скопие" в ефир - R20201015133642.mp3 [418kb]

И накрая нека да си припомним родното производство на Завода за батерии в Никопол по реда си R6, R14, R20, CRONA 6F22, 3R12 и модернизираното производство с метална опаковка на в средата на 80-те години на батерия R20:

***

Част III: А дали е така? Вижте!

Целта с този проект е да се изследват възможностите на активната част на принципната схема на "ЕХО".

В статията си "Радиоприемник "ЕХО", РДТ-63. Реновиране" показах някои схемни решения за подобряване на избирателността и звука на радиоприемника със забележката, че нямаме представа какви са били мотивите на конструкторите му с вече известната ни принципна схема, която за технологиите и материалите от 60-те години е простичка и работи чудесно. Тук ще разкажа за някои мои експерименти с тази схема и въвеждане на други технически решения, възникнали десетина години след създаването на "ЕХО" и използвани в японски, руски и по-късни модели български радиоприемници. Тези експерименти извърших без НИКАКВИ промени в активната част на принципна схема на радиоприемника. Както вече няколко пъти отбелязах: активната част смесител ВЧУ и НЧУ са конструирани брилянтно!

Като за начало с цел взаимно заместване на осцилаторните бобини на "ЕХО-1" и "ЕХО-2" в разработената от мен печатна платка, както споменах и в цитираната статия, добавих връзки под самата осцилаторна бобина, така че с едно простичко обръщане на 180 градуса да се използва която и да е от осцилаторните бобини. Това направих, тъй като все още не бях навивал сам своя осцилаторна бобина, чиито изводи показах в края на тази статия, но все пак, от няколкото повредени и пообрани оригинални платки на "ЕХО-2" свалих 2-3 осцилаторни бобини. По този начин върху същата платка вече можеше да замествам осцилаторна от единия модел с осцилаторна от по-късния модел на ЕХО. Ето на следващите опростени схеми на високочестотната част може да видите разликите във връзките на самоосцилиращите смесители:


Радиоприемник "ЕХО-1"


Радиоприемник "ЕХО-2"

Припомням, че:

а) в "ЕХО-1" осцилаторната бобина беше със следните навивки: първична намотка 4+6, вторична намотка 90 нав. / ПЕЛ 0,1 mm.
б) в "ЕХО-2" осцилаторната бобина е навита последователно: броя на навивките, считано от долу-нагоре е 4+6+80 нав. / ПЕЛ 0,1 mm.

Тоест и в единия и в другия кръговата бобина сумарно е с 90 нав. И индуктивността се запазва предвид на използвания променлив кондензатор с капацитет 2 х 220 pF.

След този експеримент се убедих, че чрез промяната в печатната платка осцилаторните бобини стават заменяеми и вече не се притеснявах от липсата им за други бъдещи експерименти.

На по-късен етап самоосцилиращите смесители са изграждани като обратната връзка към емитера е извеждана чрез извод от бобината на трептящия кръг. В огромната си част радиоприемниците, произвеждани в Русия, Япония и други страни, а по-късно и в България използват схемата на този вече станал традиционен смесител. Какво имам предвид, вижте преработената принципна схема на осцилаторната част (отново на "ЕХО"), в която активните елементи и определящите работната им точка не са променяни:


Осцилатор

Както виждате на схемата, самоосцилиращият смесител е вече традиционният, с който сме се срещали многократно. Но за да стане такъв, вече беше необходима друга осцилаторна бобина. За целта използвах тяло от японски междинночестотен филтър за 455 kHz, който разглобих внимателно и премахнах вградения кондензатор и оригиналните намотки.

В ляво осцилаторната бобина е представена схематично, така че напълно да съответства на схемата по-горе. Началото на намотките е представено както с точка, така и е отбелязано с "н". Първо се навива основната бобина на трептящия кръг, започвайки от "н" и завършвайки на средния извод на корпуса й до 82-рата навивка, след като се направи отвода се донавиват останалите 5 навивки. Върху основната се навива бобината на обратната връзка (колекторната) с показаните 8 навивки като се започва отново откъм горния край, белязан като "н". Проводникът е меден емайлиран с Ф = 0,07-0,08 mm. Готовата осцилаторна бобина се поставя с трите извода към долбия край на моята печатна платка. Ориентировъчната индуктовност за честота 520 + 455 = 975 kHz като се използва оригиналния променлив кондензатор от ЕХО е 240 µH, каквато всъщност е индуктивността на МЧТ-I, МЧТ-II и МЧТ-III. След монтирането на новата осцилаторна бобина на моята печатна платка самосцилиращия смесител заработва веднага. Остава да се настроят начална и крайна честота съобразно обхвата на средни вълни зададен за оригиналния радиоприемник ЕХО.

До тук експериментите бяха със самоосцилиращия смесител и осцилаторната бобина, за която вече имам данни както от производителя, така и от тази, която си навих сам. Сега следва осъществяването на проекта ми на радиоприемник на базата на схемното решение на "ЕХО", но реализиран с пиезо-керамични филтри. Целта на този проект е да осигуря със същата активна ВЧ част на оригинала, но с подменен ФСС по-добра избирателност по съседен канал. Използвах изцяло схемното решение на нискочестотния усилвател на оригиналния радиоприемник.

Изчертах графичен оригинал на печатна платка, която да отговаря на планираните експерименти с физическите размери на оригиналната:

Ето как започнах този проект (в случая – осцилаторна бобина от ЕХО-2):

Не бих казал, че идеята да се свали сигнала от средния извод на МЧТ-I е съвсем моя. Такъв приемник имаше в българските комплекти за сглобяване "RILA любител", описан в сп. "Радио, Телевизия, Електроника", кн. 2 / 1968 год. В случая към средния извод е свързан керамичен филтър на 455kHz през резистора C7, служещ за съгласуване на изходното съпротивление на транзистора с по-ниското входно на керамичния филтър. За да получа развързване по променлив ток и да не дам базата "на късо" за сигнала, отделих веригата на АРУ чрез резистора R5. В този приемник използвах оригинални компоненти като транзистори Т1, Т2 и Т3 SFT319, променливия кондензатор, феритната антена, осцилатор от ЕХО-2, МЧТ-I и МЧТ-IV и детекторен GE диод SFD112. Керамичния филтър е многозвенен с лента на пропускане 9 kHz, избирателност 30 dB и затихване 6 dB.

Естествено сглобих високочестотната част на приемника от схемата по-горе, като за нискочестотен усилвател използвах интегрална схема на TOSHIBA:

Преминах към следващото решение, което вече съм изпробвал и съм получавал отлични резултати. Споменавал съм, че съм купувал от електронен магазин японски МЧТ, някои от които маркирани с жълт цвят и специализирани за товар на смесител свързан с керамичен филтър. Това и направих, поставих "жълтия" МЧТ (все пак, предварително бях помисли за подобен вариант и платката имаше съответното опроводяване) и получих следния резултат:

Тук кондензаторът С7 липсва, а ПКФ е свързан към вторичната намотка на МЧТ, което може да видите в смесителя на следващата схема. Бях доволен, премахнах интегралния усилвател и веднага продължих с монтирането на нискочестотния усилвател, който, както казах, беше оригиналният на радиоприемник ЕХО. Това може да видите и на горните снимки. Е можеше да бъда доволен, тъй като се получи един радиоприемник от класа, чиято избирателност по съседен канал изцяло се определяше от керамичния филтър, а по технически данни тя беше по-добра от 32 dB. Разбира се този 5-звенен керамичен филтър е с по-голямо затихване, което се долавяше дори на слух.

Тогава реших да се върна към традиционния комплект междинночестотен трансформатор с керамичен филтър, който имаше затихване само 5-6 dB. А тази възможност беше предвидена на моята печатна платка и замяната стана бързо. Оказа се, че трябваше да направя компромис между затихване, по-малка чувствителност и висока избирателност. Принципната схема придоби своя окончателен вид:


След като избрах компромиса, а всъщност за едно джобно радио подобни високи изисквания не са необходими, получих едно доста добро радио, което би задоволило вкуса на всеки любител. Окончателния вид на приемника доби следния вид:

Обобщение:

С тези експерименти отново доказах, че електрическата част на радиоприемник "ЕХО" е ненадмината за своето време. Тя позволява по-нататъшно надграждане и развитие, като само с промяната на няколко възлови пасивни елементи е можело да се превърне в нов по-съвременен вид радио. Но нека "да не бъркаме в раната" на конструкторския замисъл, тъй като очевидно по-късната поява на радиоприемник "ЕХО-2" отговаря на този въпрос. Заводът за електронни преобразователни елементи в Горубляне – ЗЕПЕ, заработи в средата на 70-те и едва по-късно започна да произвежда българските керамични филтри МПКФ-468, които за това време са абсолютен конкурент на западните и се отличават от руския ПФ1П2, използван в радиоприемник "Геолог", със значително по-малките си размери.

Следващата снимка представлява сравнение на руските и българските керамични филтри от онова време, като отляво е пъврвото руско производство на ПФ1П2, след няколко години, а в дясно е българското производство на МПКФ-468:


Допълнителни материали и връзки:
1. Нашата радиопромишленост: Джобен транзисторен радиоприемник "ЕХО", сп. "Радио и телевизия", кн. 11, 1964 г. [pdf][2,6mb]
2. Нашата радиопромипленост: Радиоприемник "Ехо 2", сп. "Радио и телевизия", кн. 3, 1969 г. [pdf][462kb]
3. Фабрични схеми: Джобен транзисторен радиоприемник "ЕХО", сп. "Радио и телевизия", кн. 3, 1965 г. [pdf][2,1mb]
4. Радиоприемник "Ехо 2", Транзисторни радиоприемници [pdf][626kb]
5. Радиоприемник "Ехо", Транзисторни радиоприемници, 1976 г. [djvu][85kb]
6. Транзисторни радиоприемници, А. Почепа, П. Панасюк, "Техника", София, 1976 г. [djvu][6,0mb]
7. Батерия "Никопол", www.sandacite.com, форум
8. Завод "Батерия" се продава на промоция в интернет, segabg.com
9. "Никопол" - стари соц. батерии за транзистори 1.5V, bazar.bg
10. Стари батерии "Никопол", www.olx.bg
11. Джулай морнинг (July Morning) варненско утро, borsi.blog.bg
12. LTB series of ceramic filter for AM [zip,pdf][28kb]


Валери Терзиев
8 октомври 2020 година, доп. 16 октомври 2020 година,
6 ноември 2020 година, доп. 18 декември 2021 година