Ретро радиоприемник с АМ интегрални схеми от серия К157ХА...
/kn34pc.com/конструкции/...

В статията "Ретро радиоприемници с транзистори и ИС" засегнах масовото производство на руски радиоприемници с хибридни интегрални схеми от серията К237ХА,.. каквито бяха "Меридиан-210/211", "Геолог-2/3" и други. Хибридните схеми бяха руския преход в радиоприемниците за Средни и Дълги вълни (АМ) от германиеви през силициеви транзистори към интегрални схеми в по-късните години. Но имаше едно звено от интегрални схеми, вече тънкослойни, които не намериха голямо приложение. Структурата им беше почти идентична със същата на хибридните ИС К237ХА1 и К237ХА2 (К2ЖА371 и К2ЖА372 и също така К237ХК1 и К237ХК2). Това са две интегрални схеми от серията К157, а именно К157ХА1 и К157ХА2.

Преди години случайно попаднах на ИС К157... и се изкуших да си купя няколко, но никога досега не бях експериментирал реализацията на АМ радио с тях за разлика от К237... . Идеята ми дойде още когато правих различни опити свързани с цитираната в началото статия.

И така, един ден се заех с този твърде закъснял проект. Веднага ви показвам принципната схема, но всъщност тя бе последната частица от този експеримент, едва когато го завърших. Всъщност конструирах АМ радио за Средни и Дълги вълни, което поместих в кутия на руското фабрично радио "Селга", от което използвах променливия кондензатор, феритната антена, каналния превключвател и трансформаторите.

След това реших да осъществя захранването чрез два броя Li-Ion батерии от 3,7V, които заредени са с начално напрежение 4V или общо 8 волта. Оттук нататък стойностите на всички елементи съобразих с това напрежение. На схемата по-долу превключваните вериги не са представени за по-добра визуализация на идеята на тази реализация.

Всъщност, имате ли представа колко трудно се изчертава нова печатна платка по геометричните размери на една кутия, с чиито механика, отвори и местоположение на превключвателя и копчетата трябваше да се съобразя? Но се оказа, че шублерът е най-великото откритие, служещо за точни измервания.

Нахвърлях на един лист набързо надраскана геометрията на платката, след което детайлно премерих всички размери, извивки, центрове и дъги, един ден седнах пред компютъра с този чертеж и създадох печатната платка. Повярвайте ми, когато тя се върна готова от производство, се оказа, че въпреки вниманието което бях отделил за детайлите, съм направил две съществени грешки, едната от които фатална – отвора за високоговорителя беше изместен с 2 милиметра и-и-и ... 'айде отново повторение на графичния оригинал.

Ето и крайния резултат от търпението, с което се бях въоръжил:


Архив PCB [zip,pcb][11kb]

Когато получих от производство новата платка, вече горях от нетърпение и започнах веднага да я насищам с елементи. Все още принципната схема беше само в главата ми, но това не ми попречи. Трябваше да навия сам осцилаторни бобини за среди и дълги вълни. За целта използвах тела от български радиоприемници. По схемата по-горе, осцилаторни са бобините L2 и L3, а L4 е МЧТ за 465 kHz. Данните са следните:

- За средни вълни L2 – 83 + 22 навивки, навивани от горе надолу (виж схемата) с проводник ПЕЛ 0,12 мм
- За дълги вълни L3 – 170 + 18 навивки, също от горе надолу с проводник ПЕЛ 0,12 мм
- МЧТ L4 – първична намотка 2 х 35 нав., вторична 35 нав. и двете с проводник ПЕЛ 0,08 мм
- МЧТ L5 – съдържа 90 нав. от проводник ПЕЛ 0,08 мм или фабричен II-ри МЧТ от "ЕХО"

След навиването им са залети с парафин с цел фиксация.

Пиезокерамичният филтър е руски ПФ1П-2 (и ФП1П-023 от последното производство) от радиоприемници "Сокол 308", "Сокол 304" и др. Същия осигурява избирателността по съседен канал от 40 dB. Нискочестотният усилвател е реализиран по схемата на японското радио TR-1823 или българското "ЕХО", като режимите на транзисторите са подбрани според захранващото напрежение от 8 волта. А нискочестотните трансформатори, които съм използвал в този радиоприемник са от руски радиоприемници като например "Сокол" или комплектът за сглобяване "Юность". Макар и по-малки, те осигуряват мощност малко над 150 mW, напълно достатъчни за целта.

Освен интегралните схеми К157ХА1 и К157ХА2, вложил съм три български нискочестотни транзистора съответно SF353 като предусливател-драйвер и SFT323 като двутактно крайно стъпало на мощност клас "В". Режимът е подбран така, че консумирания ток да е достатъчно малък без да се допускат нелинейни изкривявания и ограничения на амплитудата. Колекторния ток на транзистора Т1 е около 1,2 mA, а токът на крайното стъпало в режим на покой е подбран на 5 mA.

Отбелязвам, че тези стойности са при захранващо напрежение 8 волта, тоест два броя Li-Ion батерии. Ако се използват шест броя батерии R6 при напрежение 9V, стойността на резистора R11 трябва да се увеличи на 6,2 k. Схемата работи перфектно и с четири броя батерии R6 но трябва да се променят доста резистори за да се вкара в допуските на режима.

Както споменах по-горе, използваните тела за осцилаторни бобини и МЧТ имат следния вид:

А ето на следващата снимка монтажа на същите осцилаторни бобини на платката:

Една сериозна и отговорна задача е настройването на радиоприемника в съответните обхвати.

За обхвата на Средни вълни чрез осцилаторната бобина се настройва начало на обхвата на честота 515 kHz, а крайната честота на обхвата от 1650 kHz се постига чрез тример кондензатора в осцилаторния кръг. Спрягането на обхвата се извършва за честоти 600 kHz и 1500 kHz, като за първата се движи бобината на феритната антена, а за втората се постига чрез тример кондензатора във веригата на входния кръг.

За обхвата на Дълги вълни чрез осцилаторната бобина се постига най-ниска честота на обхвата 145 kHz, а с тримера в осцилаторния кръг се постига най-висока честота на обхвата 430 kHz. Спрягането на осцилаторния и входния кръг се прави по същата методика както за обхвата на Средни вълни, като долната честота на спрягане е 160 kHz, а горната 350 kHz.

Най-забавното е, че междинночестотния усилвател се настройва дори на слух. На кой да е от двата обхвата, приблизително в средата, на място с много слаба станция или ако няма такава по шума, се настройва със сърцевината на единствения МЧТ, следван от керамичния филтър докато сигнала или шума се усилят максимално. Настройката завършва чрез въртене на феритната сърцевина на L5 също до достигане на максимум на слабия сигнал или шума.

От следващите снимки може да придобиете представа за вътрешното конструктивно оформление на радиоприемника:

А сега следват снимки на външния вид на радиоприемника, който по нищо не се отличава от оригинала:

Резултатите, които получих са фантастични - едно изключително чувствително радио с отлична избирателна способност. Особено вечер при прохожедние и двата обхвата буквално "гъмжат" от радиостанции, дори трудно достъпни от Западна Европа (Франция, Германия), или от нашия регион. Словенски, унгарски, чешки, македонски, руски, украински, италиански радиостанции ...

Оказа се, че експериментът с интегралните схеми от серията К157 беше изключително успешен, а приемането – удоволствие.

И накрая може да видите схемата на превключвателя за обхватите от руския радиоприемник "Селга 405":

Литература:
1. Массовая радиобиблиотека [zip,djvu][313kb]

Валери Терзиев
9 декември 2021 година