Радиоприемник "КАНТАТА-1", 1984 г. Реставрация
/kn34pc.com/конструкции/...

Миналото лято един познат влезе при мен с една кутия под мишница и ми каза: "Намерих го изхвърлено до кофите за смет". Погледнах скептично, но все пак поех кутията, която се оказа настолния радиоприемник "Кантата", един от върховете на българската радиоиндустрия, създаден около нейния край.

Радиото беше в трагично състояние, а вида му точно като за боклука, където са го намерили - мръсно, гадно, с наслоения от прах, вар и пясък. Беше с някакъв наден шнур, от едната страна черен, от другата бял, с полуизгорен щепсел. С доста съмнения и боязън реших да го включа, но смелото ми решение се оказа правилно - радиото пращеше, тоест издаваше звуци. Едва тогава реших (след като го изключих), че е време за щателен оглед. Естествено миенето и чистенето с препарати и спирт започна с кутията, лицевия панел и копчетата. Времето в строителния обект трудно позволяваше да се почистят пясъка и варта по него, но с търпение всичко се постига. Накрая радиоприемникът придоби "вид удобен за логаритмуване", тоест придоби сносен вид. Е, не беше ново, нито като ново, но разликата беше очевидна. След това продължих с разглобяването, извадих шасито от кутията и не се изненадах, че пораженията не бяха подминали и вътрешността му - платката, част от елементите, превключвателя ISOSTAT, а феритната антена се "лангъркаше" насам-натам. Затова, вече много внимателно за да не повредя електрониката, започнах почистването на платката, но тъй като тя беше почти изцяло заводски залята с парафин дори и след това не й личеше много. Но все пак придоби нужния вид.

Заех се да търся принципна схема в интернет и попаднах на две, но нито една от тях не беше на модела "Кантата-1", след което сравних елементите по схемите, различията и сам си избрах схема за работа. Оказа се, че това е правилния начин. На странциците на сайта има публикувано описание и схема, но те не са за модела "Кантата-1". Настоящият радиоприемник беше с УКВ1 и УКВ2, OIRT и CCIRT. Обхватите ДВ, СВ и КВ съответстваха. От чисто любопитство разгледах повечето публикувани схеми и останах изненадан, че всички с малки изменения са почти еднакви. Така попаднах на принципната схема на тунера РС-301, която почти изцяло съвпада с елементите на платката на "Кантата-1" (без стереодекодера) и с добавен усилвател по ниска честота с интегралната схема от ГДР RFT А210К. По този начин придобих почти пълна картина на настоящото радио.

И така, първо закрепих със свински опашки (кабелни превръзки) феритната антена, а след това внимателно запоих всички скъсани проводници. Включих към шасито някакъв високоговорител и отново подадох захранване. Измежду шумотевицата от пращене, драскане и съскане се дочу звук от станция.

Едва сега реших, че е дошъл момента за ремонта, с което започна истинската реставрация след миенето и почистването.

Ето как изглежда шасито, платката и възстановената феритна антена на "Кантата-1":

Първо ще покажа принципната схема на българския тунер РС-301, по която работих и пак ще подчертая, че тя е най-близка до модела на радиоапарата "Кантата-1", като в архива към статията съм включил известните до момента негови схеми, някои публикувани както казах по-горе в kn34pc.com. С червен цвят са отбелязани блоковете които не влизат в "Кантата-1":

На тази схема отчетливо се виждат превключващите групи в УКВ блока чрез които се преминава от обхват OIRT към обхват CCIRT, или както са отбелязани на предния панел на радиоприемника като УКВ1 и УКВ2. Междинночестотния усилвател е реализиран с интегрална схема на SIEMENS TBA120S или аналога от ГДР - A220D и напълно съвпада с нашата схема. Абсолютно същото се повтаря с АМ приемната част, реализиран с интегралната схема на ГДР A244D. Тя също напълно отговаря на схемата на нашия радиоприемник. Нискочестотната част, изпълнена с A210K може да намерите в следващата схема или в приложения към статията архив.

Заех се с дразнещия дефект - пращене и дращене. Предположих, както всеки друг на мое място, че този дефект може да се дължи на:

1. на селеновия изправителен блок;
2. кондензатори с утечка. Както керамични, така и електролитни;
3. на остаряли, патинирали спойки;
4. и в най-лошия случая: на крайното НЧ стъпало А210K.

Затова първо елиминирах собственото захранване на приемника и подадох постоянно напрежение 15 волта от моя лабораторен захранващ блок. Дефектът не изчезна, тоест селеновия блок беше изправен.

Следваше най-тягостната част от ремонта - подмяната на керамични и електролитни кондензатори около крайното НЧ стъпало А210K:

След всеки сменен кондензатор включвах радиото за да се уверя в без наличието на дефекта, но за съжаление въпреки щателната проверка и замaна на няколко кондензатора пращенето продължаваше. И както обикновено се случва, се оказа последният, керамичния кондензатор 470 pF между изводи 5 и 12 с утечка. Дори започнах да се съмнявам да не би случайно да съм пропуснал някой кондензатор около вградения стабилизатор на напрежение и добре, че не тръгнах в тази посока. Замяната на кондензатора 470 pF доведе до предположението, че дефектът е в интегралната схема. Избрах, всъщност, по-лесния начин - а именно презапояване на интегралната схема и елементите около нея ако случайно дефектът се дължи на спукани спойки или патина. Иииии, ахаааа, имаше ефект. Но след около половин час пращенето започна отново. Обясних си този ефект със загряването на интегралната схема при презапояването. (После се оказа, че преположението е правилно).

И чак тогава реших, че нищо друго не остава освен повреда в самата интегрална схема A210K. Най-вероятно в даден момент тя е прегрявала, когато радиото е работило изложено на слънце и други влияния по строежите. Но нямах, а и никога не съм имал НЧ крайно стъпало А210К. Сетих се, че тя е еквивалент на оригинала на SIEMENS TBA810, а освен от RFT, интегралната схема е произвеждана и от TESLA като MBA810D. Поразрових се в интернет за техническа информация. Все пак трябваше да бъда сигурен, че номерацията на изводите съвпада. След като се уверих в това, се поразрових из дълбоките резерви на моя малък склад, където намерих единствената интегрална схема MBA810DAS. Но механически (поради радиатора) тя се отличаваше от А210K както следва:

Набързо изправих изводите на МВА810, намерих някакъв подходящ радиатор за механичен монтаж към нея, закрепих го за един от топлоотвеждащите изводи така че да може да се помести на същото място на основната печатна платка без да пречи на други елементи. Тогава вече извърши подмяната на двете интегрални схеми и крайното стъпало придоби следния вид:

С вълнение възстанових оригиналното захранване като изключих лабораторния захранващ блок и включих отново селенови блок и вградения фабричен стабилизатор. Прегледах отново всички спойки и връзки за пропуски и включих приемника в мрежата 220V. Радиоприемникът заработи без пращене и драскане. Избрах с вълновия превключвател УКВ1 и чух първата станция. Естествено възбудено въртях копчето за настройка наляво-надясно в двата края на обхвата, но радиото си работеше безупречно. Е, нуждаеше се от донастройки за да влезе в обхвата след като е прекарало 40 години, хвърляно къде ли не.

На снимката: осцилаторната бобина за УКВ, с която се постига настройката за долната част на обхвата е до променливия кондензатор, а тример-кондензатора за достигане на горната част е третия от ляво на дясно. В същия ред са останалите два тримера за УКВ2. Забележка: първо се настройва УКВ1 (87,0 ÷ 109,0 MHz), след което чрез превключателя УКВ1-УКВ2 се добавят кондензатори към трептящите кръгове с което се сваля честотата на приемане и се влиза в обхвата УКВ2 (64,0 ÷ 74,5 MHz).

С това ремонтът приключи, но реставрацията - не. Следващата стъпка беше изчистване на потенциометрите за елиминиране на т.н. "хъркане" при движение на плъзгачите:

Почистването извърших с течност за контакти WD-40, защото след като изсъхне оставя леко мазен слой върху графита на потенциометъра. Ако бях използвал спирт, то трябваше да ги намажа със силиконова смазка.

Сега трябваше да се погрижа за външния вид на предния панел. От ударите и натискането скалата беше разлепена от едната страна и потъваше навътре, а заедно с това стрелката на скалата за настройка заяждаше. Самата скала се беше издула напред от слънчевото нагряване. За целта, реших да използвам микро винтове, с които да прибера една към друга двете части така че при сглобяването на радиото да не се вижда допълнителната механична намеса.

За целта разпробих с бургия с Ф = 1 mm два отвора по на 30% от дължината на скалата в горния й край на около 2 mm, така че да не се счупи плексигласа. Микро-винтовете, които използвах са с Ф = 1,2 mm, достатъчно за да навлезе резбата им в пластмасата на отворите. Предпазвам от грешката за използване на моментни лепила, като предупреждавам, че опитах безуспешно този начин на закрепване. От една страна двата материала са несъвместими към лепилото, а от друга страна, както е известно, моментните лепила опушват плексигласа и той придобива мъгляв характер, а на нас ни е необходима прозрачна скала, която не е загрозена от нарушения по нея.

И така. До тук описах основната част от реставрацията, която беше цяло приключение. Възстановяването на нормалната работоспособност и качествено приемане на радиостанции както в УКВ, така и на ДВ, СВ и КВ беше предизвикателство. И макар да отделих най-много внимание на ремонта и настройката на УКВ обхвата, без това радиото нямаше да придобие своя първоначален вид и заводски замисъл. В момента вече радиоприемникът работи качествено на всички заводски обхвати, дефектите по механичния монтаж на феритната антена, шасито и скалата са отстранени и радиото придоби следния вид:

Почистването на копчетата и врътките извърших с памучен тампон напоен с малко спирт, като повторих процедурата няколкократно. И въпреки това следите от времето и бездушното отношение на хората към него не можаха да се изтрият. Кутията е в подобно състояние и най-вероятно следващото лято ще я пребоядисам, а през това време ще ползвам радиото в този не съвсем добър външен вид. Е, няма да го излагам в художествена галерия, нали?

Дойде момента да сглобя радиоприемника "Кантата-1" в първоначалния си вид, вече работещ на всички обхвати:

Литература (схеми, производни на принципната схема на "Кантата-1"):
1. Радиоприемник "Кантата", kn34pc.com
2. Радиоприемник "РПМ 311А", kn34pc.com
3. Радиоприемник "Респром РС 201", kn34pc.com
4. Радиоприемник "Респром РС 203", kn34pc.com
5. Радиоприемник "Респром РСТ 201" [pdf][433kb]
6. MBA810DS, MBA810DAS [pdf][202kb]

Валери Терзиев
3 ноември 2024