Радиоприемник "KOYO-403", 1964 год. Реставрация.
/kn34pc.com/конструкции/...

Страстта ми към радиоприемниците е била очевидна след като баща ми ме възнагради с японски радиоприемник "KOYO-403" след като завърших осми клас с отличен успех в далечната 1968-ма година. Всъщност пълното наименование на този модел радио е: "KOYO-403 De Lux", произвеждано някога от фирма KOYO DENKI Co. Japan. От гледна точка на годините, цената от 25 USD (в "Кореком") в онази година е била твърде висока за българския стандарт (и неговата заплата). Това радио ми беше като медальон. Лягах си вечер с него и до късно слушах Радио "Лаксемберг" (Radio "Luxemburg"). Но годините изтичаха неумолимо и влязох в казармата. Взех Койото с мен и то "служи вярно" на държавата до уволнението ми. Тогава го подарих на друг войник и заминах да следвам любимата си радиоелектроника.

Преди няколко години ми попадна един стар, стар стар радиоприемник "KOYO-403". Беше в ужасно състояние, със счупена кутия и стърчащи "жици". Започнах да търся в интернет други радия от този модел. Така попаднах на още много, но на безбожни цени за външния си вид и техническо състояние. Но наред с тях намерих и две в които човек би се загледал. Така реших, че е време да възстановя детските си спомени и от няколко "брички" да скалъпя едно "сносно" изглеждащо, работещо радио и отново да се сдобия с "KOYO-403". Ето така започна процесът на реставрация.

Преди всичко преди да опиша този процес, бих искал да отбележа, че реставрацията е процес с който не само възстановявам почти идеален външен вид, но и техническото състояние на радиоприемника, а ако се налага ремонт и замяна на части винаги използвам оригинални или от други приемници от същия модел, или купувам такива от известни интернет магазини за стара техника.

Нека да си припомним този култов японски модел от 1964-та година:

Радиоприемникът е бил произвеждан с различни разцветки на задния капак на кутията. Тук я виждаме в розов цвят, но се среща в тъмнозелен, черен, а вероятно и други цветове. На тази снимка съм показал радиоприемникът "KOYO-403" такъв, какъвто ми подари баща ми. Продаваше се в пластмасова кутия в окомплектация с четири батерии тип R6, известни сега като батерии тип "АА". Радиоприемникът "KOYO-403 De Lux" беше окомплектован с кожен калъф, както повечето радиоприемници от тези отминали години.

На следващата снимка е показан външния вид на задния капак на радиото:

А сега следва снимка на радиото с кожен калъф:

Както може да забележите радиоприемникът притежава елегантен външен вид както на кутията, така и на кожения калъф. Дизайнът е перфектен, семпъл и изящен. Както казвахме навремето "имало е от кого да се учат нашите конструктори".

"KOYO-403 De Lux" е шест транзисторен суперхетродин, предназначен за приемане на радиостанции на АМ в обхвата на Средни вълни. Транзисторите са германиеви, като първият е самоосцилиращ смесител с транзистор 2SA15, а междинночестотния усилвател е реализиран с два броя германиеви транзистори 2SA12. Mеждинната честота е 455 kHz. Нискочестотния усилвател е типов, трансформаторен, клас "В", с три германиеви транзистора, предусилвател 2SВ75 и противотактно крайно стъпало, реализирано с два транзистора 2SВ77. Измерената (от мен) изходна мощност е 120 mW, напълно достатъчно за този клас радиоприемници. Припомням, че култовия български радиоприемник от същите години "ЕХО" е с изходна мощност 100 mW. Разликата е в захранващото напрежение – докато "ЕХО" се захранва с 4,5V, то "KOYO" се захранва с 6V, четири батерии по 1,5V размер "АА".

Реставрациите осъществявам в следния ред:

1. Пълно разглобяване на радиоприемника, включително механичните части на кутията.
2. Измиване с препарат, неразтваряш пластмасите и надписите по тях, често с обикновен селски сапун.
3. Сглобяване на частите от кутията, внимавайки за части и елементи които се сгъват (да не се счупят).
4. Изпробване на качеството на излъчване на високоговорителя с друг радиоприемник.
5. Пресъздаване на принципната схема на радиоприемника, ако не разполагам с фабрична схема.
6. Измерване на всички радиодетайли и ако е необходимо замяната им с нови.
7. Накрая – сглобяване на радиоприемника.
8. Настройка на МЧУ и обхватите.

След като изпълних първите четири точки от реставрационния план се заех със снемане на принципната схема. Нея може да видите на следващата фигура:

Какво виждате, нищо ново под небето – класическа схема на транзисторен суперхетеродин. Но без схемата, която аз пресъздадох, трудно бихте се ориентирали в трудния и недостъпен вертикален монтаж на елементите върху фабричната печатна платка. Един от важните елементи, които не споменах досега е променливият кондензатор, който е с различни стойности на двете секции: 150/64 pF според измерения капацитет. В някои модели се среща и със стойност 2 х 150 пикофарада, като в осцилатора е добавен съгласуващ последователен кондензатор от 150 pF. На схемата е показана индуктивността на осцилаторната бобина (330 uH), а на феритната антена е 600 uH, стандартни стойности на индуктивностите.

Ето една от платките, която се наложи да ремонтирам, а на снимката се вижда проядените от патина писти на опроводяването, вероятно от протекли батерии:

Незнайно по какви причини и двете стъпала на междинночестотния усилвател не работеха, вероятно от нишадъра на батериите. Доста "покопах" и в осцилаторната част, където накрая установих, че всъщност проблема е в променливия кондензатор, който замених с идентичен, нов, със същата стойност, но китайски. Разбира се, това което не можах да разбера по какъв начин са повредени двата транзистора в МЧУ 2SA12. Замених и тях, но следва да отбележа, че поради липса на технически данни и сравнителни таблици на параметрите, замяната не беше лесна. Опитах с SFT319 и SFT308, но приемникът се самовъзбуждаше и продължих с руски транзистори като МП422, но най-добри резултати се получиха с германиевия транзистор ГТ309Б, която "интервенция" може да видите на следващата снимка:

Забележете двата нискочестотни трансформатора. Те са означени с номенклатурен номер и номер 06-29 съответства на драйверния трансформатор, а номер 06-30 на изходния. По-късно забелязах в други радиоприемници с означения съответно 0535P и 4008P, които са с метален екран за разлика от споменатите преди малко.

Направеното до тук не мога да нарека реставрация, тъй като използвах неоригинални елементи. По-скоро беше ремонт, чиято цел беше възстановяване на работата на радиоприемника. Това, което не се вижда на снимката са стопените държачи на феритната антена, вероятно от поялника на друг колега, опитал късмета си върху радиото. Възстанових ги като премахнах стопените части и нитовете и ги закрепих с тънки къси винтчета М2 мм. Определно тази намеса заздрави феритната антена и стана по-здрава от фабричното изпълнение.

След като направих този ремонт, включих батериите и радиото прошумоля. Започнах настройките в средновълновия обхват. С осцилаторната бобина при затворен на максимален капацитет променлив кондензатор настроих с генератор долна честота 520 kHz, след това с тримера на променливия кондензатор настроих горната гранична честота на обхвата подавайки сигнал от генератора от 1650 kHz. След като вкарах настройките в обхвата, радиото заработи макар и недобре. Трябваше да направя спрягане на честотите в средновълнивия обхват. Обикновено спрягането се извършва на честоти 600 kHz за долната част на обхвата и 1500 kHz за горната част на обхвата.

Настроих генератора на 600 kHz и с местене на входната бобина по дължината на феритната антена постигнах максимален приеман сигнал. След това настроих на честота 1500 kHz като с въртене на тримера на феритната антена (на променливия кондензатор) постигнах също достатъчно силен сигнал. Измерването на силата на приемания сигнал може да стане както с променливотоков волтметър, така и на слух. И в двата случая резултатът е положителен. Тази процедура се повтаря още един – два пъти до постигане на максимална чувствителност и сила на сигнала.

И накрая радиото заработи блестящо в целия диапазон честоти на средните вълни. И все пак това е ремонт и е част от реставрацията. Защо казвам това, ли? Защото съм употребил неоригинални части. Ето така се амбицирах да потърся в интернет друго неработещо евтино радио, от което да взема оригинални части и завърша процеса на реставрацията. Още повече, че се оказа че високоговорителят, който уж бях изпробвал, всъщност дрънкаше. След доста време попаднах на още един радиоприемник. Всъщност, искам да изясня, че както се казва "купувам евтини боклуци", от които извличам полезните елементи:

А сега следва графичната принципна схема, която представям за прегледност и улеснение при разчитането и ремонта на радиоприемника "KOYO-403 De Lux":

Както казах по-горе, схемата е класическа на шест транзисторен суперхетеродин изпълнен със самоосцилиращ смесител със смесване в базата. Ако направите сравнение с българският джобен транзисторен радиоприемник "ЕХО" РДТ-63, ще ви направи впечатление почти пълното сходство. Единствената разлика е само в смесителя, който в "ЕХО" е със смесване през емитера.

Осцилаторната бобина е с червена капачка, I МЧТ е с жълта, II МЧТ е с бяла, а IV МЧТ е с черна феритна сърцевина. Отбелязани са на саморъчната схема, свалена от платката (вижте горе) с означенията: OHA, OHB и OHC. В някои приемници са отбелязани с цифров код като: 04-04/-05/-06, аосцилаторната бобина като 03-33. Добре е да се знае, че кръговият капацитет е също стандартен – 180pF. Подробности за параметрите на осцилаторни бобини и МЧТ произвеждани масово по онова време съм дал в моята статия "Транзисторни ретро радиоприемници".

И както казах малко по-горе, реставрацията не беше завършена напълно. Това че радиото работи, не означава че е пълен оригинал, защото част от елементите не бяха оригинални. Постарах се да потърся и друго радио и след като успях да намеря едно потрошено, го разглобих и внимателно извадих необходимите части. Подмених променливия кондензатор и руските транзистори с оригиналните ииииии..... ето най-после постигнах целта - пълният оригинал на японския радиоприемник "KOYO0403 De Lux" от 1964-та година.

На следващата снимка може да видите реставрацията в окончателен вид – пълен оригинал, включително с етикет със серийния номер на радиоприемника.

Забележка: Както и аз самият установих в процеса на реставрацията, попадайки ми втори радиоприемник, имало е модификция в процеса на производството. Например това е видно индиректно по номенклатурите на високочестотните филтри и нискочестотните трансформатори, съответно леки промени в печатната платка, които трудно се забелязват визуално. Като цяло в принципната схема не забелязах съществени промени. Например една отттях е подмяната на двата филтрови кондензатора С28 и С29 (Б-К) на крайните транзистори с един кондензатор 40nF свързан паралелно на първичната намотка на изходния трансформатор.
 
Описаната реставрация е за модификация с МЧТ означени с OHA, B, C и НЧ трансформатори а номенклатура 06-29/06-30. На следващата снимка може да видите двете модификации, в които основната принципна схема се запазва:

Надявам се това подробно описание на радиоприемника, конструкцията и детайлите, използвани в него да ви е полезна.

Валери Терзиев
14 октомври 2022 година