www.kn34pc.com

Предстои ремонт

Този часовник е една от най-големите и очарователни тайни на ранното съветско часовникарство! Написаният на ръка номер (който се вижда на бялата пластмаса на снимката – 31341412 74) всъщност има много интересна история. Това не е серийният номер на самия часовник, а ръчно записани технически параметри, оставени от завода-производител (най-вероятно заводите „Интеграл“ в Минск).

Ето какво всъщност означава този надпис:
Индивидуална настройка на точността
През 1974 г. технологията за масово производство на кварцови резонатори не е била перфектна. Всеки отрязан парче кристал е имал минимални отклонения в честотата. Тъй като не е имало как да направят кристалите абсолютно еднакви, инженерите са измервали отклонението на всеки един готов часовник в лабораторията. След това те са програмирали интегралната схема да компенсира това конкретно отклонение (например да добавя или изважда по няколко импулса на ден, за да не бърза или изостава часовникът). Дългата поредица от цифри е точният код за настройка на този конкретен чип.
Защо е написано на ръка?
През 74-та година тези часовници са били абсолютен космически лукс – стрували са колкото няколко средни заплати и са се сглобявали почти изцяло на ръка в бели лабораторни престилки. Конвейерът не е бил автоматизиран. Часовникарят-електронен техник лично е тествал платката, изчислявал е кода за корекция и го е записвал с тънък флумастер или туш върху пластмасовото шаси. Числото 74 накрая най-вероятно потвърждава годината на производство – 1974 г., което прави този екземпляр един от най-първите и ценни модели!
Процесът по въвеждане на този код на точността (в по-късните модели официално наречен ЦНХ – Цифровая настройка хода) е един от най-гениалните примери за инженерна мисъл от 70-те години. Тъй като чиповете тогава са били твърде примитивни, за да имат постоянна памет (като флаш памет), която да помни настройките без батерия, фабричното програмиране е ставало по чисто физически и хардуерен път.
Как е измервано отклонението?
Готовата и работеща платка се поставя на специален лабораторен стенд. Уредът измерва точната честота на кварца. Например, вместо идеалните 32768 Hz, уредът отчита, че конкретният кварц вибрира с 32768.12 Hz. Това минимално отклонение означава, че часовникът ще избързва с точно определен брой секунди на денонощие.
Как физически се въвежда кодът на платката?
Интегралната схема (чипът) на часовника е проектирана с допълнителна логическа верига за корекция, към която водят няколко отделни писти (линии) на самата платка. Тези писти фабрично са затворени (свързани към захранването). Специален компютърен калкулатор на стенда пресмята кои писти трябва да се прекъснат, за да се промени логиката на брояча в чипа и той да започне да прескача или добавя импулси. Операторът в завода буквално прерязва определени метални мостчета (писти) по платката, като всеки прекъснат мост променя двоичния код (сменя 1 с 0 в хардуерната логика на чипа).

По-късно, в моделите от 80-те години (като серията „Електроника 5“), съветските инженери доразвиват тази технология и я правят софтуерна. Те добавят функцията ЦНХ директно в менюто. Потребителят сам, чрез натискане на бутоните, може да въведе корекция (например +2.4 или -1.8 секунди на ден), а чипът я записва в скрит регистър.
Но при този модел от 1974 г. всичко е направено по „жесток“ хардуерен начин – чрез физическо пренастройване на пистите по платката, което прави ръчния надпис толкова автентичен и уникален.