www.kn34pc.com

Сега погледнах снимката ти. Пробвай да навиеш драйверния трансформатор на двуцевка, не на тороид.
При ниски импеданси предпочитам двуцевка.
--
JBOT бих налепил отново за едно започнато QRP, но 2N2219 нямам. С BD139 не ми се прави, а с всеки друг RF транзистор ще избягам от идеята за Just a Bunch of Transistors

С RD16HHF1 ще трябва да му дадем ново име: JEOT: Just a Elite of Transistors

Двуцевка от "антенна букса" дали ще свърши работа?

Не, направо си е керамика чудото, за много-RF
Няколко имам, ще ги измеря довечера. Така и не съм им намерил приложение.

Аз пък имах намерение да пробвам вариант точно с BD139 заради по-добрите възможности за охлаждане. Случайно в един Пловдивски магазин намерих 2N2219 и реших да карам "по оригиналния" замисъл.

Имам и 2SC2314, които са CB драйверни транзистори и може би ще мисля 2-ри вариант: JBOCD (Just a Bunch of CB Drivers)

Качвам един документ в който са показани резултатите от експериментиране с различни транзистори в JBOT-a.

"Този филм го играх" два пъти (засега):
- в 1998-а (?) с 2Т6551 ... 2Т9137...39 и др, подобни. След дефектиране на наличните и поставяне на случайно намерени КТ606, КТ904, забравих да се върна назад. Нищо, че намерих след това една кесийка 2Т... наличи.
- в 2010-та? с QRP на 14 MHz: то не бяха проби с IRF510, IRF530, BD139, разни 2SC... драйверни за монитори с 200 MHz. И там завърши одисеята с транзистор 2SC1969

Пробваш каквото има и накрая монтираш това, което трябва (RF транзистори).
Вярно, моментът с пробите, грешките, миризма на прегрял транзистор и гърмежите е най-свидния спомен, който остава
Ако направиш и някой връзка с тях, удоволствието е пълно.

Две неща ми идват на ума в момента:
1. 2SC2314 е точно RF транзистор... само дано моите бройки да не са менте;
2. В материала който споделих чета следното: "T3 is wound [...] The configuration is 2:2:9."

Двуцевки Амидон нямам за сравнение, но за сметка на това от пет други - една с една еднаква няма. Сбирщайн ...
Забравих точно кои, но има и двуцевки, сваляни от TV (съгласуване на антената за I и III д.)

Тестово навити по 6 нав.:
1: 11,7 uH
2: 9,2 uH
3: 6,2 uH
4: 1,6 uH
5: 2,8 uH

Без измерване на индуктивността мисля няма начин да се използват правилно.

Аууу, №4 и №5 са пълна скръб

А как мериш индуктивността? С уред или мериш рез. честота на LC кръг?

С LC-мер [link].
---
Добре са си двуцевките. За други, по-високи честоти и за други импеданси са ОК.
Не всички междустъпани връзки за други усилватели са 50 омови.

Днес си играх да сменя "средния" траф (SE:PP) с двуцевка BN-43-302 навита 6:2:2. Едвам успях да я навра на мястото на FT37-43, но това не доведе до никакъв положителен резултат. Колекторите на крайните транзистори продължават да не могат да осигурят пълен размах на напрежение

Следващият експеримет ще е да пробвам "средния" траф с отношение 6:3:3 или 7:3:3 пак на BN-43-302. Направи ми впечатление, че сигналът в базите на крайните транзистори е като отсечен (почти правоъгълен) и може би не успяват да получат достатъчно ток от предходното стъпало.

Да не пада много напрежение в емитерните съпротивления на крайното стъпало?
1.2A / 13.8V ток на целия усилвател ли е или е на крайното стъплаце?
Разсъгласувано ще да е, но чак толкова, с ниско КПД ... И това е за 5 MHz. На 28 MHz още по-ниско ...

1.2A е за цялото стъпало. Първите два транзистора консумират общо 130-140mA в покой. Без сигнал на входа консумацията е около 300mA на цялото стъпало.

Максималният пад в емитерните резистори (3R3) на крайните транзистори е 1.9V при наличие на сигнал. Гледах ги на скопа, който очевидно мери сравнително вярно

Ако не бъркам в данните:
P консумация (без токове в покой) = 13,8 V x (1,2 - 0,3) A = 12,4W
P изх = (19,5 V + 0,7 V) ^ 2 / 2 х 50 Om = 4,1W
КПД = 4,1 W / 12,4 W = 33%

Греят само транзисторите?
Феритните двуцевки не са проводими с оммер?
+/- някоя навивка в изходната намотка на Т3 не променя ли нищо?

Да, оределено! Феритните ядра си повишават температурата с няколко градуса само.


Не, не са. Винаги след навиване меря по няколко пъти


Ами нали си играх да вдигам навивките на изходния от 2:2:4 на 2:2:6 и нямаше реална полза. Сега съм с по-голямото ядро за изходен (202) и съм със навивки 1:1:3. Ше пробвам още да кача навивките на изходния...

Имам чувството, че крайните транзистори не могат да бъдат "издрайвени" като хората Ще пробвам различни отношения на междустъпалния (FT37-43), напр 10:2:2 или 10:4:4. Ще си поиграя и с bias-а им, но не вярвам да е от това.

Щом греят транзисторите (със сигнал) вероятно входът е ОК. Не е съгласуван изхода и мощността остава в колекторите.

Вече си мисля за насищане на ферита, ама едва ли ...
С много по-дребни ядра съм вадил честни 5-8 вата неедникратно. Вярно, в еднотактна схема и не с двуцевки, произведени за това, а със "случайни" ферити: единия е много-НЧ (на 7 MHz), другия е много-ВЧ (на 14 MHz). (на 02 мощния тр. го няма все още на снимката), но насищане не съм забелязвал. И постоянният ток тече през него (на 02).
Затова за по-висока мощност харесвам схемите с диференциален трансформатор: всяка жаба да си знае гьола. Упс, всеки ток да си знае пътя