Радиоприемник "Юность"-1965. Нов живот след 50 години
/kn34pc.com/конструкции/...


Бях дете когато едно лято скуката и любопитството ме накара да погледна през една отворена врата на една стара сграда от виенски стил в центъра на гр. Разград. Прекрачих прага и сърцето ми остана там, така станах радиолюбител, а по-късно радиоелектрониката се превърна от хоби в професия.

В началото родителите ми не разбираха моите детски увлечения, а може би изчакваха за да видят резултати. Но това не трая дълго и две години по-късно баща ми закупи комплект за сглобяване на радиоприемник "Юность", внос от Съветския съюз. Комплектът съдържаше всичко необходимо за да един работещ детски преносим приемник. Разбира се ентусиазма ми беше огромен и само след седмица радиото вече работеше. Но-о-о-о, минаха години и това лято на 2019-та намерих опаковката от този комплект, а в него малко останали части и кутията на радиоприемника. Така се роди идеята за нов живот на едно детско увлечение.

Подробности и снимки на оригинала на радиоприемника "Юность" може да намерите на сайта "Отечественная радиотехника XX века".

Ето оригиналния външен вид на радиоприемника (1965 год.):

Всъщност при реконструкцията бяха важни някои елементи без които тя беше невъзможна като например оригиналните механични крепежни елементи, феритната антена, високоговорителя, потенциометъра и копчето за настройка на променливия кондензатор. След като се убедих, че съм успял в годините да ги съхраня, започнах самия проект. Стартът беше труден. Трябваше да намеря подходящи интегрални схеми, с подходящо захранващо напрежение и минимални размери. С известни затруднения се снабдих с мини променлив кондензатор 443F, който свободно можех да поместя на същото място в кутията. Като завърших "снабдителската дейност" и избрах интегралните схеми LA1600 (едночипов радиоприемник) и TDA2822M (нискочестотен усилвател) се получи следната принципна схема, които ви показвам във вида, в който идеята ме е осенила:

На горната схема съм описал променливите кондензатори и индуктивностите на феритната антена и осцилаторната бобина за всеки от тях. Както казах по-горе, използвал съм мини кондензатор, чието означение на схемата горе е PVC-LYT с капацитет на секциите 150/82 pF. С този кондензатор необходимостта от кондензатора 340pF в осцилаторния кръг отпада и променливия конензатор се свързва директно към нея. Паралелният кондензатор към осцилаторния кръг се променя на 10 pF, а във входния кръг на феритната антена се премахва. Индуктивността на антенната бобина е 600 µH, а на осцилатроната 280 µH. Повече данни можете да намерите в характеристиките на интегралната схема на SANYO LA1600. За мен, лично, беше удоволствие да си ги навия сам. Особено приключение беше навиването на входната бобина на трептящия кръг върху пръстенче от тънък картон върху феритната антена. Използвах меден емайлиран проводник 0,15 мм с копринена изолация, като навих 90 нав. за първичната и 15 нав. за вторичната намотка плътно една до друга, така че на външен вид те представляват монолитно цяло. Напомням че трябва и за двете бобини да се спази посоката на навиване, която в моя случай е по посока на часовниковата стрелка. Възможно е и обратно, но и двете следва да бъдат в една посока. След като навих бобините, извърших фиксация с лоена свещ (която взех от близката църква) за да не се разплете проводника. При навиването върху пръстенчето проводника не трябва се затяга прекомерно за може то да се придвижва свободно върху феритната пръчка, с което се осъществява спрягането на входния с осцилаторния кръг.

Бих искал да отбележа една малка хитра идейки – индикаторът за силата на сигнала. Оказа се, че при интегралната схема LA1600 регулирането на АРУ е в широки граници и едно елементарно свързване на един транзистор като токов усилвател и светодиод дава възможност за индикатор на силата на сигнала. За целта трябва да се подберат стойността на последователния резистор и светодиод с ток на отпушване от 5-6 mA така, че да придобие максимална светимост при ток около 10-12 mA. Всъщност тези ограничения са свързани с общата консумация на приемника, който трябва да се захранва от 9 волтова батерия 6F22.

Най-трудната част от проекта всъщност не е сглобяването на принципната схема с необходимите елементи, а свалянето на физическите размери на оригиналната печатна платка по които след това се изчертава новата, която трябва да я замести. Е, наложи се да я изработвам два пъти, като втория път вече беше с нанесени всички корекции по размерите и разместването на потенциометъра и променливия кондензатор така, че местоположенията им да съвпаднат с отворите в кутията.



Архив [zip,pcb][5kb]

Както може да забележите на фигурата и снимката по-горе, стойностите на елементите са нанесени върху самите тях, което позволява повторение на монтажа без схема. Колелото за настройка е от потенциометър и служи за основа върху която с моментно лепило съм залепил оригиналния диск за настройка. Обръщам внимание, че променливият кондензатор е дистанциран от основата на платката, така дистанцията между нея и монтирания диск трябва да бъде около 20,5 мм.

В този вид, още преди окончателния монтаж на приемника в оригиналната кутия на "Юность" извърших настройката и спрягането на входния с осцилаторния кръг. Първо от генератор подадох сигнал с честота 455 kHz и настроих междинната честота чрез МЧТ филтъра, белязан в жълт цвят. Избирателността по съседен канал се осъществява чрез керамичен филтър на MURRATA SFU455 на същата честота. След тази операция вкарах генерираната от осцилатора честота в обхвата 500-1650 kHz. И последната стъпка от настройката беше спрягането на кръговете. За целта чрез мини антена на около 1 метър подадох от генератора сигнал с честота 600 kHz и с движение на входната бобина по дължината на феритната антена подбрах място с най-силен сигнал (може да се установи и по силата на светене на светодиода за силата на сигнала), а след това сигнал с честота 1450kHz и с тримера на гърба на проеменливия кондензатор извърших настройката също по най-силен сигнал. Тъй като променливия кондензатор е с различен капацитет на секциите (150/82 pF) не се наложи трета настройка за средата на обхвата.

Завърших настройките и сглобих радиоприемника:

Както може да забележите точността и прецизността на изработка на печатната платка е от изключително значение за осъществяване на този проект. Благодарение на старанието при изработката получих този красив изглед, който видяхте на горните снимки. Но това не е всичко. Чрез няколкократно презапояване на дистанциите определих разстоянията между настройващия диск и основата на печатната платка, както и разместването им вляво или вдясно достигнах до точния размер, необходим за окончателната сглобка на новото ми детско джобно радио "Юность", чийто окончателен външен вид може да видите на следващите снимки:

Използвани материали:
1. LA1600 [pdf][470kb]
2. TDA2822 [pdf][140kb]

Валери Терзиев
30 септември 2019 година