Всевълнов приемник на ИС
/kn34pc.com/конструкции/...

Основно преимущество на схемата е, че е дуракоустойчива и в същото време е евтина, работи отлично, с минимум настройки.


Достигнати реални параметри:

1. Чувствителност: УКВ – 7 mV/m (88¸108 MHz);

    КВ – 12 mV/m (7,24 MHz);
    СВ – 1 m V/m (0.52,1.6 MHz) – с външна антена – 120 mV/m;
    ДВ – 1.5 mV/m (0.52¸1.6 MHz) – с външна антена – 200 mV/m;

2. Честотна лента: FM – 100¸15000Hz; AM – 100¸7000Hz (в зависимост от капацитета на Сn и Сv);

3. Изходна мощност: 2 х 0.55 W;

4. Консумиран ток в режим "без сигнал": FM – 35 mA; AM – 26 mA.


Конструкция:

1. Транзисторът BF240 може да се замени с произволен маломощен ВЧ-транзистор; BF244 – с КП303, КП307, 2SK117, 2SK49 и други подобни;

2. Бобините L1, L2, L3 са безкорпусни, навити на тяло с Ф 4.8 мм, проводник – ПЭЛ2 Ф 0.9; навивки съответно: L1 - 4, L2 - 4, L3 - 3; друг вариант - на тяло с Ф 3.5 мм, проводник – ПЭЛ2 Ф 0.65; навивки съответно L1 - 5, L2 - 5, L3 - 4 навивки. Данните за бобините и кондензаторите са за  УКВ диапазона 88-108 MHz; за диапазона 64-73 MHz трябва да се добави по една навивка и да се подберат спрягащите кондензатори – ориентировъчни стойности – към L1 - 47pF, към L2 - 51 pF, към L3 - 56 pF (но не съм сигурен дали още има наши предаватели в този обхват);

3. Долната граница на УКВ диапазона се определя чрез свиване / разтягане на навивките на L2 и L3; горната граница се определя от донастройващите тримери на променливия кондензатор (на схемата не са показани);

4. Всички МЧ трансформатори и променливия кондензатор са готови, от китайски или японски приемник, данните за бобините за диапазони ДВ, СВ и КВ са приведени по-долу. Изобщо,  данни за  бобините обикновено ги има в описанията на всяка ИС – www.datasheetarchive.com, www.alldatasheet.com, www.datasheetcatalog.com, www.datasheetcatalog.net и др.

5. Вместо ИС BA4236 може да се използва LA1260, ТА7640 (но при нея комутацията е малко по-сложна), а най-добре е да се  използва ТВА1220, но тъй като при нея  усилването по МЧ е по-голямо, транзисторът BF240 може да се махне, а ПКФ на 10.7 MHz се свързва през резистор 330 Ω към свързващата намотка на IFT1;

6. Превключвателят S1 е в положение УКВ, стерео; и изобщо комбинацията на S1-S2 може да е произволна – кой каквото има;  

7. Захранващото напрежение е +6V, приемникът работи устойчиво (само намалява изходната мощност на НЧ-усилвателя) при понижение на напрежението до 2 V, а за стерео приемане – до 3.5V;

8. Конструкцията на  печатната платка трябва да е такава, че ВЧ проводниците около ТА7358 да са с минимална дължина;  бобините L1, L2 и  L3 трябва да са взаимно перпендикулярни; бобината L1 трябва да е възможно по-далече от L2; корпусът (масата) на  променливия кондензатор се присъединява  към общия проводник (масата) на извод 5 на ТА7358;

9. "Общият" извод на двата ПКФ се присъединява колкото е възможно по-близо до извод 5 на BA4236;

10. Стойността на резистора R* е в зависимост от типа на светодиода, токът през диода не трябва да превишава 10 mА;

11. Кондензаторът С28 трябва да бъде хартиен или стирофлексен, но в никакъв случай  керамичен (собствената му индуктивност е необходима за правилната работа на вътрешния опорен генератор 76 kHz);

12. Може да се наложи включване на два допълнителни резистора от плъзгачите на потенциометъра към входовете TDA2822, тъй като изходното  напрежение на всеки канал на ИС ТА7343 е около 0.5 В, а за максимална мощност на TDA2822  са нужни около 150 mV;


Осцилаторни бобини и антенна КВ: тяло (сърцевина) – TOKO, SUMIDA или MITSUMI, габарити 7.8 х 7.8 х 12 мм, антена ДВ, СВ – феритна пръчка с m = 400, Ф 8 х 100. Данни за бобините (КВ – за диапазона 7-24 МГц): Антенна ДВ L4 – 200 навивки, лицендрат 5 х 0.05 или ПЕЛКЕ 0.1; Антенна СВ L5 – 71 навивки лицендрат 7 х 0.05 или ПЕЛКЕ 0.12; Антенна КВ L6 – 8 навивки ПЕЛ 0.16; Осцилаторна ДВ L7 – 80 навивки ПЕЛ 0.06, извод от 40-та навивка, ПЭЛ 0.1; Осцилаторна СВ L7 – 64 навивки ПЭЛ 0.06, извод от 29-та навивка, ПЕЛ 0.1; Осцилаторна КВ L8 – 12 навивки ПЕЛ 0.16, извод от 5-та навивка, ПЕЛ 0.12 (брои се откъм "заземения" край – горния по схемата).

Вариант за КВ-бобините: полистиролно тяло Ф7 с настройваща сърцевина Ф2.8 х 22, m = 50 (от "Мелодия 10"); L6 – 22 навивки ПЕЛКЕ 0.2, добавъчен кондензатор 22 pF; L8 – 20 навивки ПЕЛКЕ 0.2, извод от 9-та навивка, добавъчен кондензатор 22 pF – данните са за диапазон 5,8-12MHz.

Като опция – вместо две ИС – BA4236L и TA7343, може да се използва ИС LA1805, която включва и стереодекодер, габаритите на платката и консумираният ток се намаляват.
Като добавка – като мрежово захранване може да се използва ... доработено зарядно устройство за GSM, по-точно такова с импулсен преобразувател, обикновено те са за 160-240V, изход 5.6-7.2 V, ток до 700 mA, и маса около 20-30 грама.
Доработката се състои в:

    - входът 220 V се шунтира с кондензатор 33 - 100nF, 400 V;

    - демонтират се изправителния диод (обикновено се използва еднополупериоден изправител), филтърния кондензатор и шунтиращия резистор 2.2 кΩ;

    - на тяхното място се монтират съответно мост ("Шотки" диоди на ток ≥ 1 А), и филтърен кондензатор 470-1000 µF/16 V, шунтиран с керамичен 33-47nF;

    - целият преобразувател се поставя в "заземен" екран (може и от бяла, т. нар. "консервна" ламарина) и се монтира в корпуса възможно най-далеч от феритната антена.

Юли Генадиев
21 февруари 2008 година