Комплект "RILA-любител" (1968 год.) - радиоприемник "Transi-3"
/kn34pc.com/конструкции/...

В няколко от моите статии за български радиоприемници от 60-те и 70-те години споменавах за бурното развитие на електронната промишленост у нас през тези отминали години. Това развитие се нуждаеше от млади кадри за попълнение в заводите, а държавата имаше стратегия за развитие и обучение. Радиоклубовете бяха инкубатор на технически кадри, а Централния радиоклуб заедно със Слаботоковия завод бяха разработили поредица от комплекти в областта на електрониката като "Млад радиолюбител", "Пионер" и не безизвестният "RILA–любител", базиран върху принципната схема на радиоприемник "ЕХО-1".

В тази статия ще опиша начина по който възстанових идеята на българския комплект за сглобяване "RILA-любител", като от него избрах суперхетеродинния радиоприемник "Transi-3", чиято схема виждате по-долу:

Суперхетеродинен радиоприемник "Transi-3"

Веднага следва да отбележа, че нискочестотният усилвател може да бъде еднотактен и двутактен пушпул просто като се добави още един краен транзистор SFT323, който беше поставен в комплекта заедно с всички необходими механични части, така че накрая приемникът да бъде монтиран в кутия с красив и изящен вид, чийто прототип беше кутията от радиоприемника "ЕХО".

Нискочестотният усилвател, с добавен още един транзистор в крайното стъпало, образувайки двутактно крайно стъпало "пушпул" подобно на НЧУ на "ЕХО", има следния вид:

В този вид схемата на нискочестотния усилвател не се отличава от същата на радиоприемник "ЕХО" освен с липсата на терморезистор и стойността на резистора 2,2 kOm, определящ преднапрежението на средната точка на драйверния трансформатор. С тази стойност и транзистори SFT323 консумацията на крайното стъпало в режим на "покой" достига 12 mA. Препоръчвам стойност 3,3 kOm, с което токът на крайното стъпало спада до 4,5 mA без да образува стъпка в синусоидата. Както виждате на схемата, използва се широка гама от НЧ транзистори, като поставените в скоби са с по-малък коефициент на усилване, което обяснява намалената стойност на резистора.

Радиоприемникът  "Transi-3" следва да има външен вид както на снимките по-долу. Това, което аз извърших беше възстановяване на оригиналната печатна платка от комплекта за сглобяване "RILA-любител", но за съжаление кутия след 50 години от производството му не може да се намери, но ще го поместя в кутия от "ЕХО", която е служила за прототип и така ще се опитам да запазя първоначалната идея.

И така, седнах на работната маса с кутиите стари части, извадих всички остатъци които бях запазил от "ЕХО" и "РИЛА-любител", в това число бобини, МЧТ, феритна антена, но най-вече механични части така необходими за да може приемникът да се монтира в кутията. След това отново се загледах в схемата на Transi-3 и забелязах, че детекторния трансформатор е с кръгов капацитет 510 pF за разлика от същия в "ЕХО", който беше 1000pF (в "ЕХО": L = 120 µH с капацитет C = 1000 pF). Измерих индуктивностите на ВЧ трансформаторите и така намерих два с индуктивност L = 240 µH за кръгов капацитет 510 pF, която точно пасваше за моя проект. В протвен случай щеше да ми се наложи сам да донавия вторична намотка с 65 нав. от проводник с Ф = 0,08 mm върху един от трансформаторите МЧТ-II, които намерих в изобилие. Ако се вгледате в принципната схема на радиоприемника "Transi-3" вероятно ще ви направи впечатление, че тя много прилича на базовите схеми на западните джобни радиоприемници от онова време. Това ми подсказваше, че бих могъл да използвам и други междинночестотни трансформатори, каквито имах няколко.

Следващата стъпка беше подготовката на мой графичен оригинал и самата печатна платка, която придоби следния вид:

печатна платка

На моята платка местата на транзистора Т2 и МЧТ-II са разменени за разлика от оригинала, в който (много умно от страна на конструкторите) за да използват матрицата за платката от "ЕХО" са запазили техните места както в радиоприемника "ЕХО", но се кръстосват посоките на входния и изходния сигнал оттях. Именно това преодолях в моя графичен оригинал. Освен това за да използвам осцилаторни бобини както от "ЕХО-1" така и от "ЕХО-2" или сам да навия осцилаторна бобина, както описах в статията си за експерименти с електрическата част на оригинала, добавих допълнително опроводяване на нейното място на моята платка. По този начин придобих универсалност при осъществяване на проекта "Възстановяване на радиоприемник "Transi-3" от българския комплект за сглобяване "RILA-любител"".

Следвах описанията, публикувани в:

- сп. "Радио и телевизия", кн. 10, 1966 год. [pdf][10,1mb]
- сп. "Радио и телевизия", кн. 11, 1966 год. [pdf][6,3mb]
- сп. "Радио и телевизия", кн. 2, 1968 год., "Transi-3" [pdf][3,7mb]

Основните компоненти, които са ми необходими са показани на следващата фигура:

Основните радиочасти в кутията

Преглеждах внимателно "спомените" си от миналото и установих, че имам всички необходими "радиочасти", както тогава се наричаха електронните компоненти. След това разгледах внимателно принципната схема на "Transi-3" и установих, че директно може да се изгради нискочестотния усилвател като двутактен пушпул и докато все още се оглеждах в кутиите, се сетих и за високоговорителя без който нямаше да получа съответната автентичност:

След това монтирах високоговорителя в кутия от "ЕХО-2", поради липса на оригинална от "Transi-3" и която изцяло копира дизайна на "ЕХО".

А ето началото на практическото реализиране на принципната схема на радиоприемник "Transi-3" от българския комплект за сглобяване "RILA-любител":

Следващата задача беше изпълнението на нискочестотния усилвател на схемата, като вече имах основната част от неговите елементи и потенциометъра:

След като реализирах нискочестотния усилвател, след включването му към захранващо напрежение 4,5 V, измерих консумирания ток при покой и максимално усилване и стойностите се оказаха съответно 4,5 mA и 33 mA, което е абсолютно задоволително при захранване с батерии. Едва тогава продължих с насищането на платката с останалата част от схемата, а именно високочестотната част. Първо реализирах междинночестотния усилвател след което на базата на Т2 през разделителен кондензатор 100 pF подадох от ВЧ генератор напрежение с честота 465 kHz, която беше и междинната честота. Първо настроих детекторния трансформатор до максимум на показанието на изхода на нискочестотния усилвател, а след това настроих МЧТ-2, като намалих нивото на сигнала десет пъти.

Като че ли най-лесната, но и благодарна част от целия проект беше изпълнението на самоосцилиращия смесител с транзистора Т1, което всъщност е и завършването на практическата изработка на радиоприемника "Transi-3". Осцилаторната бобина може да бъде коя да е от "ЕХО-1" или "ЕХО-2", което беше предварително предвидено за моята печатна платка. Подробни технически данни за всички бобини може да намерите в моите статии за описание и реставрация на радиоприемник "ЕХО, РДТ-63". Освен тях може да намерите данни за осцилаторна бобина която може сами да си навиете. Припомням, че за конкретния проект, обект на това описание "Transi-3" се използват фабрични междинночестотни трансформатори от приемника "ЕХО", без втори МЧТ. Детекторният трансформатор може също да бъде от "ЕХО", независимо, че според принципната схема той е с индуктивност 240 µH и кръгов капацитет 510 pF. Но ако разполагате с МЧТ-2 от "ЕХО" може сами да си произведете детекторен трансформатор като навиете с проводник около 0,08-0,1 mm вторична намотка върху съществуващата първична, а именно 60-65 навивки. Платката е така разработена, че може да се използва фабричен детекторен трансформатор от японски радиоприемник (с черна капачка на феритната сърцевина и съпротивление на първичната намотка около 2 + 2 = 4 Oма).

На следващата снимка може да видите в близък план монтажа на елементите по принципната схема на радиоприемника  "Транси-3".

Радиоприемник  "Транси-3" - монтаж на елементи

Заключение:

Като цяло радиоприемникът е лесен за реализиране, но изисква повече време за настройка. Все пак ако препрочетем описанието, ще забележим, че още тогава конструкторите са отбелязали някои особености, като например правилен подбор на свързващия кондензатор от колектора на Т1 към базата на Т2, чиято стойност е в широки граници: 7-47 pF, като не е изключена възможността да бъде увеличен до прага на самовъзбуждане. Аз започнах подбора с кондензатор от 10 pF, на втора стъпка 150 pF, което веднага ми даде представа за ефекта на самовъзбуждане. След подбора на стойността за моя случай тя се оказа 68 pF, при която чувствителността на приемника е висока, а опасността от самовъзбуждане преодоляна.

Друга трудност която срещнах беше подбора на работната точка на транзистора Т2, която съгласно данните от радиоприемника "ЕХО" би следвало да бъде с емитерно напрежение 4 V, но всъщност измереното напрежение беше далече по-ниско – 3,15 V, тоест транзисторът беше повече в наситено състояние. Увеличх стойността на резистора 47 kOm до 100 kOm, с което получих емитерно напрежение 3,86 V, твърде близо до указаното. Тук искам да отбележа, че тази разлика е в следствие на коефициента на статично усилване на транзистора Т2, който не бях подбрал предварително.

Накрая вкарах платката в кутия от "ЕХО", направих настройките според методиката, която дадох в статията си "Радиоприемник "ЕХО", РДТ-63. Реставрация" и получих едно прекрасно преносимо джобно АМ-радио на средни вълни. Смея да твърдя, че новият радиоприемник, макар и "любителски" превъзхожда по чувствителност своя предшественик и роднина радиоприемника "ЕХО". С него в София се приемат денем няколко станции, от които далечни са Скопие, Брашов, Яш. А вечер се приемат повече от 40 станции – италиански, чешки, словенски, унгарски, гръцки, румънски, молдовски и руски.

А на следващите снимки е радиоприемникът "Transi-3" събран в кутията на "ЕХО-2". По външния вид е естествено да има забележки като свидетелства за достолепната възраст на радиото, но въпреки тях изяществото е видимо за всички, които помнят онези години на родното българско производство.

Радиоприемник "Transi-3" в кутия на радиоприемник "ЕХО-2"

Пожелавам ви приятни занимания!

Валери Терзиев
30 декември 2020 година